На светлия празник Богоявление, чавдарчани съобщиха, че отново са спазили старата чавдарска традиция, наречена „Къпане на попа“. „След като извърши тържествената литургия в храм „Св. Архангел Михаил“, отец Недко Бръмбаров беше „окъпан“ от Тома Зеринов. Село Чавдар е едно от малкото места в България, където е запазен и възпроизвеждан ритуалът „Къпане на попа“, символизиращ Кръщението Господне и пречистващата сила на водата. Честит празник на всички!“, гласи публикацията на Община Чавдар в социалната мрежа Facebook.
Водните ритуали в началото на всяка година често са наричани „Голямото януарско къпане“. Всички те са свързани с водата, която заема специално място в митологията и вярванията на всички народи. Чавдарчани обясняват, че къпането на попа е стара традиция, която те пазят от десетки години. Ритуал „къпане на поп“ на Йордановден не откриваме да се прави на друго място освен в Чавдар. Нещо като „леденото мъжко хоро“ на калоферци.
Подобен на чавдарския ритуал се е извършвал на 5-ти януари, Попова Коледа. Момците тръгвали из селото начело с избран сред тях „поп“, който ръсел светена вода по домовете. След обхождането на къщите младите се събирали и си устройвали весело угощение с дарените им продукти.
На Йордановден се извършват и други обреди с кръстена вода – за здраве и плодородие. Рано сутринта моми и невести отиват да налеят такава „кръстена“ вода. Отнасят на реката или потока иконите от къщи и палешника, с който са кадили трапезата на трите кадени вечери, и ги потапят в реката „да ги окъпят“. Това се прави, „за да е бяло житото“, което ще се роди. После момите ритуално си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината и да не им излизат пъпки по лицето. Пак за здраве окъпват и именяците.
Едно време в Охрид правили богоявленския водосвет в тъмни зори на езерото. Хората отивали там със запалени вощеници, прикрепени на дъсчици, които пускали в езерото. Вятърът разпръсквал тия свещици из езерото и те блещукали феерично във водата като звездици на небето. Вярвало се, че рано сутринта, докато още трае литургията, небето се разтваряло и водите преставали да текат за минута; който можел да схване този момент, ако извика: „Боже, прости ми греховете“, то Господ му ги прощавал.
Разказват старите люде, че въобще по него време кайто каквото поисквал от Господа, сбъдвало се, и някой си, който издебнал такъв момент, с глава издадена вън от прозореца, като искал да изпроси голям казан с пари, объркал се, та рекъл „голяма глава“, и наистина главата му начаса станала тъй голяма, щото не можал да я извади из рамката на прозореца.
Чавдарската традиция с къпането на попа е нетипична за повечето български краища и си заслужава да се проучат нейните стари корени и значение.