На 1-ви август християнската църква отбелязва Св. седем мъченици Макавеи братя, майка им Соломония и баща им Елеазер, все от знатен еврейски род. Седемте братя Макавеи носели имената Авим, Антонин, Гурий, Елеазар, Евсевон, Алим и Маркел. Житието им е записано във Втора книга на Библията.
Според запазените ни народни вярвания, започват 12-те гадателски дни, като всеки един от тях съответства на месец от следващата година, която едно време започвала през септември.
„На 1-ви август е народният празник Макавей“, съобщава Димитър Маринов. „Този празник се счита 12 дни, т. е. трае от 1-ви до 12-ти август“. Първият му ден се празнува най-много от жените, за да не им се „ядат“ пръстите, когато предат. Ден е и на зетьовете, като едно време всички зетьове се събирали в дома на своя тъст да се гощават.
Запазени са сведения за старинен обичай, който извършвали зетьовете на 1-ви август. След като се събирали да се угощават в дома на тъста си, като минело пиршеството най-стария зет взимал подготвен вече тулум и с него гонел и биел другите си, по-млади от него баджанаци „из широкото гумно на задругата“. Обичаят се правел, за да бъдат овцете, кравите и кобилите много плодовити.
През Макавеите се вършел и друг обичай, който е в тяхна връзка с народната метеорология, а именно наричането на 12-те дни от август на 12-те месеца през следващата година. Първият Макавей е наречен на септември, вторият – на октомври, третият – на ноември и така нататък до 12-тия Макавей – месец август. Определяйки 12-те дни в старите робуши, хората белешили какво е било времето на тези дни и каквото било времето на определения за всеки месец Макавей, народното вярване утвърждавало, че такова ще бъде времето и през целия отговарящ месец.
В районът на Рупчос първият макавеев ден (1-ви август) наричали Егус, или Устина, и го празнували в чест на огъня и вълка. Вярвало се, че който работел на този ден може да му изгори къщата, или вълкът да изяде добитъка му.
Жените почитали първия Макавей за предпазване от болести, по-специално от лошата болест – епилепсията, и срещу рани по тялото. В Ямболско вярвали, че „на Пантелей-Макавей“ до пладне не се работи, за да са здрави децата, щото двата дни са хаталии“. В македонския край през Макавеите, или Чуруците, жените спазвали забрана да не перат и да не къпят децата си, защото се вярвало, че през тези дни всичко изгнивало – чуртисвало се.
В странджанските села първият Макавей е познат като Протоягус и го считат за най-горещия през годината. Там е разпространено вярването, че на този ден „земята завира от жега“, и телата на мъртвите изгниват в гроба. За да не се мъчат душите на покойниците, рано сутринта на празника жените посещават гробищата и обилно поливат с вода гробовете на близките си.
В селата из Стара планина народната мъдрост гласи, че дойде ли Макавей, значи лятото вече привършва и птиците започват да отлитат на юг.
Подготви: Петя Чолакова
по материали от Димитър Маринов и Валентина Шарланова