На 6 март 2022 г. – Сирни Заговезни, един от светлите християнски празници в българския календар, в центъра на село Чавдар лумна заговезнишки огън. Кметът на община Чавдар – г-н Григор Даулов поздрави присъстващите жители и гости на Чавдар по случай празника и запали обредния огън и първия „оратник“, за да прогони зимата и злото. В пресъздаването на обичая се въртенето на факлите с голям ентусиазъм се присъединиха малки и големи. Вечерта завърши с хора и веселие.
Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен из българските земи в различни варианти. Вечерта се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат от мъжете. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване. На места към пръчка привързват слама, палят я и я въртят в кръг, другаде палят мехове със слама, вдигнати нависоко, някъде отнасят главня от огъня у дома; има и други регионални разновидности (Паликош и други). Всичко е свързано с очистителната сила на огъня. Около него се играят хора и се пеят песни, но в стари времена само мъжете са се събирали там около този ритуален огън, свързан и с кукерски игри.
Огньовете по Сирница са разнообразни и имат своите отличителни черти в различните български краища. На някои места (Карнобатско), кладят край селото голям огън и го прескачат момците, а момите играят хоро. Това се казва улелия. В Троянско взимат кошерище, намазват го с катран, или го пълнят със слама, и го палят. Кошерището се казва оруглица, а самото палене – оруглъване. Това се прави край селото и докато оруглицата гори, момците я въртят и викат:
„Въртоте ле, попа ле!
Коя не упрела кълчищата,
Да държи три дни мъдищата,
Да ѝ купя гривни.“…
В Преславско палят слама край селото, играят и прескачат, докато гори, като подвикват:
„Олелия, лия!
Да умре Алия,
Да пием топла ракия“…
По Еленско палят каче, намазано с катран, надянато на върлина: додето гори, те въртят качето. Това също се казва олелия.
В Разложко се събират момците и отиват в гората, та насичат туфи, овина (хеойна, смърч), намръзват ги на дълги върлини и ги отнасят в селото на кръстопътищата. На тях натрупват насечената хвойна и като се стъмни се събират всички от махалата при нея, палят копата с хвойната. Този огън се нарича гаро! „Додето гори гарото, момците и момите, наловени, играят хоро и пеят песни, и то поред: едната стръка додето пее, друга на противната мълчи, а като млъкне тя, начиня другата“, описва обичаят Димитър Маринов.
На Сирница се прави и обичаят, известен под имената туйкане, чилкане, стрели…