24-ти юни – най-магичният и най-дълъг ден през годината! Еньовден! Или както му викали едно време по Софийско Яневден, по Струга – Иванден, или Иван билкобер и Иван брулню по Търновско… Наречен е на Слънцето и на Йоан Кръстител. Църквата на 24-ти юни отбелязва рождеството на свети пророк Йоан Кръстител! Денят на лятното слънцестоене…
„Според народните вярванията точно на Еньовден слънцето достига крайната точка на своя път към лятото, почива си и тръгва обратно към зимата. То спира за малко на небесния свод и трепти, играе. Който го види в тоя миг, ще бъде благословен, затова народната вяра препоръчва да станем още по тъмно и да посрещнем изгрева на открито“ – коментира пред БНР Вихра Баева.
На Еновден се прави еньовски венец („Религиозни народни обичаи“ – Димитър Маринов – бел.ред). Билките се събират много рано в зори, като „тия билки са всякакви, каквито се срещат из полето“. Във венецът трябва задължително да се вплетат вратига, комуника, чемерика и тинтява, „но с изобилие от еньовка“. Венецът се прави по-голям, за да може да се провре човек през него. Венецът се държи от две булки, а около тях моми и жени пеят песни и дордето пеят се провират през венеца.
На Еньовден е бильобер (берба на билки). Билки се берат на Гергьовден, на Еремия и на Спасовден, но на Еньовден бильобера е обреден и повсевместен. На този ден откъсната билка служи за цяр през цялата година.
Според народните вярвания болестите са 77 и 1/2. Седемдесетти и седем болки имат цяр, т.е. има билки за тях; за половината болест, името на която е незнайно, няма цяр, няма билка. Билярките, врачките и магьосниците знаят коя билка за какво служи, но и те не знаят цера на половината билка. Ето защо на тоя ден, като се берат различни билки, се отделят настрана седемдесет и седем различни, а за половината няма да се земе целият стрък, ае ще се разцепи наполовината с цветеца – ще се зажми и ще се откъсне, която билка попадне на ръката. Така по този начин са напрани 77 и 1/2 билки (записано от Димитър Маринов по разкази на различни баби-знахарки).
Традиционно в село Челопеч отбелязаха и този пъстър български празник и ритуалите, свързани с него. В ранни зори се събраха момите в ч-ще „Труд и постоянство 1901“, премениха се в бели премени и тръгнаха към полето да наберат билки и свият еньовски венец. Свиха венец и букети от билки, които подариха на хората, които срещнаха из селото. През еньовският венец освен момите, се провираха всички – за здраве и плодородие, за благоденствие на цялото село. Не пропусна да се провре през евньовският венец и кмета на Челопеч инж. Алекси Кесяков, както и госта на селото Цонко Цонев (кметъла).
На 24-ти юни своите имена празнуват Еньо, Енчо, Еной, Ена, Еника, Еница, Енина, Яна, Янко. Еньо е име с бълг. произход и е вариант на Иван. Някои автори изказват хипотеза, че в името на този празник са се слели две имена- Йоан и Еньо, както и две култури- християнската и прабългарската. “Ени” е прабългарска дума и означава “Нов ден”.
На Еньовден също се гадае за любов и брак. В различни части на страната момите използват различни техники, за да научат за кого ще се задомят. Някъде замесват солена питка от откраднато брашно, слагат под възглавницата си залък от нея и чакат да видят кой ще се появи в съня им. Другаде оставят на покрива огледало: момъкът, който им го донесе насън, е бъдещият жених. Популярно е също напяването на китки: в нощта срещу празника с обредни песни и хорà момите наливат вода в нов бакър и я отнасят в дома на една от тях. Там всяка поставя китката си, белязана с особен нишан (белег) и на заранта с обредни наричания се разкрива какъв съпруг ще ѝ се падне. На много места се изпълнява и обичаят Еньова буля, при който малко момиче се облича като булка и момите обикалят с него селото и нивите.
Подготви: Петя ЧОЛАКОВА