На 6-ти януари днес празнуваме Йордановден, наречен и Богоявление, а в предишни времена му казвали Водокъщи и Водици. За православната християнска църква е голям празник – на този ден според църковните канони Свети Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Исус Христос. В народната ни вяра този ден се смята за последен на т. нар. „мръсни дни“, през които бродят караконджулите.
За поредна година в Средногорието отбелязаха Йордановден с тържествена света литургия и хвърляне на кръст в реките, а смелчаци скочиха да го „спасяват“. Стана модно напоследък и „леденото хоро“, което „кръстовите спасители“ играят в студените речни води.
След църковната служба, се извършва литийно шествие до река или водоем, където се извършва ритуалът с хвърлянето на кръста, а извадилият го получава награда. Смята се, че който извади кръста от кръстената вече вода – ще бъде здрав през цялата година. Смята се още, че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят.
Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.
В Югозападна България денят се нарича Мъжки водици – защото се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. В Родопите същия ритуал се нарича хаскане по възгласа „ха-а-с-с-а“, с който придружават повдигането до 3 пъти на този, който е къпан. От този ден нататък до Великденските заговезни започва периода на сватбите.
На този ден сгодените ергени отивали с родителите си у дома на момата, която искали да вземат, а майка им (свекървата на момата) измивала лицето й с вода и я дарявала с китка и златна пара.
Из записките на Христо Вакарелски за ритуалите на Богоявление:
„Вечерта срещу „Богоявление“, което някои наричат и „Водици“ или „Водокъщи“, според народната вяра, небето се отваря. В този случай дърветата се навеждат и правят поклон до земята и ако човек успее да каже желанието си същия миг на отварянето, то ще бъде изпълнено. Твърде много анегдоти има на тази тема: някой крадец вързал в този миг крадено теле за едно дърво; или някой надникнал през прозореца да види отварянето на небето, изказал погрешно мечтата си и се почувствал с глава колкото казан и други.
Вредом по нашите земи на сутринта след черковната служба става тържествено водоосвещение обикновено на кладенеца, реката, езерото или морето, гдето каквото има. И шествието до това място в нашите села, начело със свещеник, певци, икони и с камбанен звън, е, може би, най-личното религиозно шествие на нашия народ през годината.
„Водокъщи“ е събитие в годината. В момента, както се потопавя кръстът, всеки бърза да почерпи вода, да пийне и плисне на лицето си, потопяват се домашни икони, привои, ралници, кръстници измиват лицата на кръщелничетата си, баби – на малките си внучета; болни се потапят, дори се окъпват в тази новоосветена вода! Там, гдето кръстът бива хвърган в реки като Дунав, в морето или в езеро като Охридското, плувци се гмуркат с плаване го ловят. Никакъв друг народен спорт не е по-съдържателен от борбата за улавяне на кръста. И победителят от тази борба, изпълнен с вярата за особено здраве и чест през годината, бива богато награждаван от своите съселяни или съграждани. Даровете той приема, ходейки от къща на къща. Вярата в силата на момента се чете в постъпките на неизцеримо болни, които, въпреки студа, драговолно приемат и тази мъка.
Този ден е важен не само за людете, ами и за цялата природа: от това, дали времето е много студено, дали вали, и то сняг или дъжд и пр., се съди за времето през цялата година. Най-добро предвещава сухият студ на Богоявление.
На Водици и на Ивановден по някои места, както из източните, така и из западните български краища, ходят „Водичарки“ или правят „Сивуйница“. Обичаят много прилича на лазаруването, а някъде и на коледуването. Именно момичета по-малки от 10 години застават пред църковните врати и, когато излиза народът, те отварят унечките си (престилките си) и пеят, а минаващите им хвърлят пари. След това девойките ходят по къщите и пеят „водичарски песни“. В голяма степен тия песни приличат на коледарските“.
В с. Чавдар не хвърлят кръст във водоизточник, а къпят попа – както за негово здраве, така и за здравето на цялото село. Този чавдарски ритуал извършват в църковен двор. Първо се отслужва тържествен водосвет за здраве и благоденствие, а след него се преминава към ритуала „Къпане на попа на Богоявление”. Според обичая къпането се извършва от момче или млад мъж и символизира пречистването на Божия служител. След него момъкът закичва свещеника с китка здравец и го дарува. От години в Чавдар къпят отец Недко Бръмбаров.
Традиционно на Йордановден трапезата е богата – слага се пита, сармички, пълнени чушки, кисело зеле, боб, вино и свинско. Жените, които са родили наскоро, правят кравайчета и раздават на близки за здравето на детето.
Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
Подготви: Петя Чолакова