През „една мразовита януарска вечер на 1961 г.“ в Пирдоп се създава литературно-творчески кръжок „Тодор Влайков“. Историята по неговото рождение и дейност е описана от Атанас Гърков:
„Литературно-творческият кръжок „Тодор Влайков”
Той е най-младата рожба на нашето читалище. Роди се неочаквано в една мразовита януарска вечер на 1961 г. Казват, че родените през зимата са най-издръжливи. Неколцина ентусиасти, съгрети от любов към литературата, се събраха в моята квартира. И както е прието, радостното събитие бе полято с руйни казанлъшко вино. Може би това помогна, та в много кратко време новороденото зачерви бузи и тръгна между хората. На раждането му помагаха: Байчо Панев (районен прокурор), Любомир Гърдев (икономист в МДК), Дончо Денев (инженер), Петър Бъчваров (техник), Росен Илиев (редактор на местния вестник), Йордан Славчев (агроном), Георги Янакиев (методист), Атанас Гърков (учител).
„Човек по природа е художник – казва Горки, – тъй или иначе той на всякъде се стреми да внася в живота си красота”. Животът на човека без красота, без произведения на изкуството е немислим.
Нашият кръжок си постави скромна задача: да спомага заедно с голямата литература за увеличаване на красотата в живота.
И така, от онази януарска вечер се събирахме редовно всяка седмица, във вторник. През 1962 г., след едно литературно четене, посветено на Тодор Влайков, единодушно решихме кръжока да носи името на бележития български писател. От тогава ежегодно устройваме скромни тържества в чест на нашия патрон.
Още на третата година от своето образуване кръжокът бе вече с пораснал авторитет не само в града, но и в окръга. Затова през 1964 г. прегледът на литературните кръжоци от Софийски окръг стана в нашия град. Това бе заслужено признание. Нашите представители завоюваха най-високите отличия на фестивала: първа награда за поезия – Станчо Станчев, а за белетристика – Атанас Гърков. Награди получиха още Байчо Панев и Георги Деянов.
Паметна ще остане другарската среща на всички литературно-творчески работници от окръга, в ресторант „Паскал”. Нашите кръжочници се отличиха с интересни прояви. Гости бяха писателите Веселин Андреев, Петър Караангов и Николай Нинов.
През годините на бързото израстване на кръжока литературните ни работници бяха постоянни сътрудници на окръжния и местен печат. Всяка година кръжокът излизаше във в. „Софийска правда” с подлистници. Във всеки брой на „Средногорско знаме” има материали от кръжочници.
През 1965 г. започна издаването на литературния сборник „Искри4, посрещнат топло от гражданите. Сборникът имаше за цел да запознае обществеността с творчеството на кръжочниците, да създаде повече връзки между тях и читателите. За съжаление от сборника излязоха само две книжки.
В своята „тиха” дейност кръжокът набираше сили. Пред неговите членове бяха изнесени многобройни беседи по въпроси на литературното творчество, литературния процес, художественото майсторство, марксистко-ленинска естетика, теория на литературата. Беседите се посрещаха с интерес, предизвикваха разисквания, спорове и дискусии.
При не по-малък интерес протичаха и заниманията, на които се разглеждаха творби на кръжочници. Материалите винаги се раздаваха предварително, а един от членовете подготвяше рецензия. На заседанието се обсъждаше и произведението, и рецензията.
В кръжока бяха разгледани множество работи. Обсъждани бяха десетки стихотворения на Станчо Станчев, Николай Берберов, Иван Йончев, Павлина Ботева, Любомир Гърдев, Надя Цанова. Активно представяха за разглеждане свои разкази, фейлетони, есета Байчо Панев, Петър Бъчваров, Георги Деянов, Цанко Илиев, Атанас Гърков, Сяфет Кязимов.
В своите произведения някои от нашите творци пишеха за миналото, където красотата се раждаше в отчаяната схватка с реакционното. Други разкриваха нашето настояще, където красотата мъчително бавно, но неотменно се освобождава от остарялото.
Голямата взискателност и критичност към произведенията помагаше на литературните работници да израстват в своето творчество. Можем да кажем, че почти всеки от тях има вече свой почерк.
През 1966 г. в кръжока бе разгледана пиесата на Петър Маринов „Станѝя”. Същата година след направените поправки пиесата бе поставена от режисьора Коста Цонев, с театралния състав на нашето читалище. Пиесата бе играна многократно и имаше голям успех.
После бе обсъдена пиесата на Георги Янакиев „Не е ли късно”. Почти две години тя не слезе от нашата сцена, имаше много голям успех.
Такава е късичката история на нашия кръжок. Кратък по години е пътят му, но извървяното от него не може да се измери с това време. През тези години кръжочниците непрекъснато се изкачваха по стръмния път към творческото майсторство“.
Подготви: Петя Чолакова
Източник: НЧ „Напредък – 1869“ – Пирдоп