Христо Ботев
Долапът, на който се въртят от доста време насам чираците на Фуада и Алия, се спря, и на височината остана Саръ ‘Чизмели Мехмед ага. Туй нещо овехтя, както е овехтял и мозъкът на фанариотския патриарх. Но цариградските хаваджии* (вестникари), а в туй число и пачаврата „Турция“ ни разправят за знаменитостите на тоя мъж и за неговата програма. Той бил знаменит с това, че едно време, като си връзвал една заран гащите, Фуад рекъл на Мехмеда: „Хайде, чуджум, сенда чираам ол!** (Хайде, дете мое, и ти ми стани слуга!)“, и го проводил да коли и беси из Сирия.
Сега вече, като везир, тоя знаменит мъж (мъж е и наш Генович) издал и програма за политиката си. Смисълът на тая програма е: новият везир във ваншната си политика ще се пази да не яде свинско месо, а ще гледа да яде само онова, което заячва стомахът на държавата му, и във въпроса за пищеварението, заедно с другите министри, ще се върти на долапът.
А колко за вътрешната политика на тоя мъж, то тя ще върви, както върви и мозъкът на долапчият. Долапът ли се върти според тоя мозък или мозъкът според долапа – не знаем; но реформаторът, дипломатически да кажем, дошел е вече в онова нормално състояние, в което трябва да бъде царят на трудолюбивите дембели и цивилизованите варвари; сир. като човек долапчият е полудял, а като турчин – дошел му е умът, та и показва вече великата си воля върху сахалите, огледалата, стъклата и сичките неща, направени от шейтана и донесени за смях в стаята му.
Ополеон чорбаджи, горгона Октория и Маджар Фиранца бяха разбъркали с клечка турския ум, но той си дойде пак на мястото, и султанът троши сега огледалата, защото му се смеят и му думат: „Син ти не е твой син! Син ти няма да стане цар!“, а сахатите – защото показвали часът, в който ще умре и Турция, и той.
Но долапът се върти, мозъкът се извива и фанариотският патриарх, който има алъш-вериш с небето, моли се богу и пее: „исполаети!“.
Ами в. везир? От долапа той ще прави преобразувания в държавата, каквито прави и долапчият в стаята си, само той няма да троши огледала и сахати, а овчите глави на раята – доде се завърти пак долапът и краката на мъжът се потътрят по земята, а на везирската височина дойде други чирак и каже: „Куку! И аз не ям свинско!“ и начне и той да прави преобразования.
Тъй, но в тази чифутска чаршия се дробят залци за попара, и попарата ще бъде добра! Само кой ли ще я сърба? О! Честит си, български народе! Честита е твоята кожа!
…………………………………………………………………………….
Фейлетонът „Долапът е публикуван за първи път във Ботевия вестник „Будилник“ – г. І, бр. 1 от 1 май 1873 г.
Долапът представлява обикновена въртележка, на която се въртят, издигат и падат Фуад, Али, Махмуд, султани и везири, както и техните чираци.
Източник: http://litclub.bg/library/bg/botev/publ/dolaput.htm
……………………………………………………………………………
И златишкият долап се върти. Около мадам в общината се усукват какви ли не чираци. Дробят се залци за попара, залците големи, досущ с големината на училище. Сърбат попарата и не мислят! Гълтат и преглащат апетитните залци. О! Честит си, златишки избирателю! Честита е твоята кожа и общинска хазна! Облажват се от нея добре, а ти троши крачища из тъмните златишки улици, псуй държавата – къде на майка, къде на леля… Попара за властта да има!