Поредица по случай: 90 години от рождението на ГЕОРГИ ЗЛАТАНОВ – докоснат от Бога и надарен с неудържим талант – Художник, Музикант и Човек!
На 2-ри април преди 90 години, в лето господне 1931-во, в подбалканското живописно тогава градче Златица се родил Георги с фамилия Златанов. Името на родния град се вплело във фамилията му, но най-вече се проявило в златния талант, с който било надарено срамежливото момче със слънчеви буйни къдрици.
Закърмили от малък Георги с родолюбие и уважение към родния край, със специално отношение към необятната българска природа, с преклонение пред нейните дарове. Влюбил се до полуда Георги в магията на Балкана, в неговите обитатели, отдал се на “прякото докосване до багрите и формите на природата”.
За искреният и неподражаем художник Георги Златанов от Златица се знае и много, и твърде малко. За неговата богата душевност може днес да чуеш от ценителите на творчеството му, от приятелите, отбивали се често в дома му, от семейството му, но не и от случаен минувач по златишките улици, който няма как днес да се докосне до картините му и да усети тяхната магия, забил поглед в надупчените улици…
Забравен остана от читалището, липсва деня му в общинския културен календар, но вечно ще живее образа му в сърцата на истинските му другари, наричащи го и днес нашия Гого!
Спомените си от Георги Златанов ни разкри Любен Стоичков – емблематичен златишки жител, преместил се да живее в Копривщица, но оставил дълбока диря в златишкия обществен живот.
Чичо Любене – обръщам се към него с почитание и очакване сладкодумно да ми разкаже за срещите си с необятния талант на Георги Златанов – художника, музиканта, приятеля…
Любен Стоичков:
Искаш да ти разкажа спомен от Гого! Ще започна с думи топли и натъжено сърце, че твърде рано си отиде… Рамка от дърво… Върху рамката платно, палитра с маслени бои, боите на дъга… Стативът е готов! До него Гого също е готов да свали с четка и боя небе и птици, скалата и реката в краски най-красивата картина на света – Момина скала!
Така се появи картината на стената в моя дом, подарена ми лично от Гого. Този картиноописател на най-хубавата златишка долина бе творец с хоризонт.Природата на Балкана и полята, морето и нивята, портретите на трудовите хора, изрисувани с нежна ласка и с чар, оживяваха из под четка и боя от Гоговата ръка.
ТОЙ бе художник и ловец, музикант и творец, чаровник и артист, съпруг, баща, приятел и човек! Роди се преди 90 години, жив за нас приятел и другар е и днес…
Още като дете, бях 10-годишен, играехме в двора на лятното кино, което бе в центъра на града. Дечурлигата се трупахме на оградата и гледахме през стобора как той рисува. Току що се бе завърнал от Академията, а тогава беше голяма работа един човек да е учил за художник. Можеше да си учил за стругар, за нещо друго, но това ни се струваше твърде обикновено. Да си учил за ходожник – това беше нещо велико. Този същия художник изгря след това на таблото за киноафиши. Впечатляваха ме едни големи рисунки на табло близо два метра, поставено на центъра на Златица. На големите афиши с цветни бои бяха пресъздавани сцени от филмите – нарисувани от Гого.
Застоявах се често пъти да гледам нещо нарисувано от него, а докато той рисуваше, виждахме и моделите му. Магия е това рисуването, запленява.
После вече срещите ни с Гошо бяха на принципа аз майстор – той художник, без той да знае, че вече имах интерес към изобразителното изкуство, породен от една много интересна книга за Дрезденската картинна галерия, една картина от нея толкова много ме впечатли, че живо започнах да се интересувам от изкуство.
В един момент Гого ме среща и вика: майсторе (вече се бях прославил като тапетаджия), ела при мене, че имам проблеми. И като отидох му видях проблема, но докато стигнем да го решим, вече бяхме започнали разговори на тема изобразително изкуство.
С изобразителното изкуство на Гого се запознах по-обстойно още в ученическите години, когато ни даваха за задача да изработваме агит-табла. Всеки клас трябваше да прави някакви агит-табла във връзка с някакви дати – октомврийска революция, Априлско въстание и т. н. Един мой съученик, Красимир, който също бе голям приятел на Гошо, ходеше при него и го караше да прави агит-таблата за нашия клас. Нашите табла винаги бяха най-красивите. Тогава имаше и съревнования и нашия клас все печелехме. Всъщност, печелеше Гошо!
Подготви: Петя Чолакова