На 5-ти януари е празникът Кръста, познат сред народа ни още като Водокъщи, Зимен Кръстовден, Неядка (в Хасковско), Попова Коледа. Вярва се, че на Кръста небето „се отваря“ и ветровете „се кръщават“. На този ден свещеникът кръщава водата и после тръгва да обхожда къщите, като ръси с китка босилек, потобена в котле с „кръстена“ вода, за здраве и плодородие. Така се пропъждат Поганите, Мръсните, Непокръстените дни (започнали на Игнажден или Коледа), приемани от народа като преход от старата към новата година.
Вярва се, че караконджолите и другите нечисти духове, които са бродили през този период, бягат от светената вода. Попът е съпроводен от деца, наричани „котета“, които „мяукат“ и събират брашното, вълната и месото, с които стопаните ги даряват. Всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да се очисти от мръсните дни. На празника се спазва строг пост, „говее се за кръста“ и оттам идва името му Неядка.
Нощта на 5-ти януари е на „мълчаната вода“. За нея разказва културолога д-р Георги Мишев:
Според българските вярвания „мълчана вода“ е когато след излизане от къщи, т.е. прекрачвайки прага на дома до мястото, от където се взима водата (чешма, извор, река, кладенец) и обратно се мълчи и не се разговаря, пее, говори с никого. След като се прекрачи къщният праг и водата се прибере, покрие, на нея се сложи железен предмет от огнището (има варианти), тогава може да се говори отново. Това не е само българска традиция, тъй като тя е присъща и на съседните ни народи.
В голяма част от обредните практики, където се ползва мълчана вода над съда с нея се слага ръжен/маша или друг подобен защитен инвентар, за да я предпази от зловредно влияние. Със същата цел на празниците като Еньовден и други съдът се поставя под трендафил, защото се вярва, че злите сили/дихания/ветрища не могат да я достигнат и така водата става изпълнена с благотворната сила на звездите. Темата не е толкова елементарна и нашият фолклор и народната ни обредност не са лишени от логика, но за съвременните хора тази логика е вече забравена и в такъв случай това се нарича суеверие.
На Водици се правят и други ритуали. Заранта всеки домакин взима домашните икони, кръстовете и емежа и ги омива с едно камъче сол на кладенеца или реката. Той казва: „Какъвто е бял емежът, такова да е бяло житото!“ – това е традицията на нашия народ. Вярва се, че ако замръзне китката на попа при потапяне във водата на водосвета, годината ще бъде хубава и плодородна. Който е недъгав или страда от някоя лека болест, окъпва се с дрехите в реката, за да оздравее. Много майки къпят и болните си деца. От водата, където попът е хвърлил кръста („кръстена вода“), се пие на гладно сърце за здраве, а някои наливат в пресола, виното, тригията и др., за да не се развалят.
В Охрид спускат рано на езерото дъсчици със запалени свещи, които вятърът отнася далеч, в дрезгавината те блестят като звезди по гладкото синьо равнище. Това е описано от Михаил Арнаудов в Българските празнични обичаи, издадена през 1918 г. Цитирам този пасаж от големия ни учен Михаил Арнаудов, защото той ни дава насока за няколко неща:
– важното и добро време е рано заранта на 6-ти януари. Това е утрото на деня, след като са изминали 12 дни от раждането на Младия Бог, Новото слънце. Благоприятният период е в ранните часове на деня и докато слънцето се вдига;
– на този ден е подходящо да се извърши измиване/пречистване на свещените предмети в дома – иконата, кръстове и др. за християните, които имат своя произход в древността. Известно е, че древните също са извършвали такива измивания на ксоаноните (дървените изображения на боговете, които са много близки с иконите), както и на статуите на божествата (вж. напр. Плинтерия и измиването на статуята на богиня Атина);
– водата, която е благословена (от свещеник в случая, също може и от домакина, т.е. стопанина на дома, ако няма свещеник) се използва в дома, като се поставя в храни и течности, които се приемат от домашните и така те постигат също пречистване вътрешно;
– пръскането/ръсенето на дома с водата се извършва, за да се пречисти и външно дома и обживяното пространство;
– последното сведение за пускане на дъсчиците със свещите напомня за някои практики, които са ни познати сред други народи и са свързани с жертавата към Водата като към един от елементите на сътворението“.
Валентина Шарланова в „Български традиционни празници и обичаи“ е описала обичаят сувийница, сивойница, совойница. Той се извършвал в Търновско и Родопите за пропъждане на Мръсните дни. Участници в него са само моми, които вече са готови за женене. Сутринта те нагиздват едно момиче като „булка“, покриват го с було, ушито от червен пояс с ресни, които падат върху очите му. Друго момиче натъкмяват като „зет“ и го обличат в мъжки дрехи. Моминското шествие обикаля къщите в селото и пее обредни песни. Начело върви девойка, която като попа ръси стопаните, добитъка, оборите и плевните с китка босилек, натопена в сивойнишка вода, налята през нощта в потайна доба. Другите девойки пеят песни с любовно съдържание – за момъка избраник, за бъдещо задомяване. С групата вървят и по-малки момичета, които събират в кошничките си продуктите, с които стопаните ги даряват – лук, брашно, сланина, яйца.
„Култът към водата в българската фолклорна култура“, е заглавието на публикация от Йорданка Микова. В нея авторката разкрива елементи и мотиви за значението на водата в българската народна вяра и умотворения:
„„Популярни са представите на народа, че в нощта срещу Йордановден (наричан още Богоявление или Водици) – последният ден от така наречените „мръсни дни“, водата се „кръщава“, „пречиства се“ и това става среднощ, при спирането ѝ в оня миг, в който, според народната вяра, бил спрял и вятърът, и „небето се отворило“, защото Св. Богородица родила Христос. Такава вода наричат „богоявленска“ или „кръстена“ вода. За нея се вярва, че притежава особени отгонителни способности срещу всякакви демонични същества и който пие от нея, „очиства се от мръсните дни“. Според народния светоглед в тези дни демоничните сили се активизират и зловредят на човека. Водата – особено „богоявленската“ – се нарежда, ведно с огъня и дима, между обичайните средства за защита от тях. „Доде не е кръстена“ тази вода в някои райони дори избягват нейната употреба поради страх от отслабналите й отгонителни способности в периода на ,,поганните“ (мръсните) дни.
В Югозападна България с такава вода не се мият, не се перат, не се къпят“, а в Югоизточна България, ако се наложи да се мият, слагат в нея малко от „пиперенцата“ (водата на туршия от чушки, в която през предната година са сложили малко „кръстена“ вода). Пак в този край на страната, за да могат да вземат сутринта рано на „Водици“ „кръстена“ вода – т.нар. „агиазмо“ за здраве и очистване от „поганните“ дни, местните жители през целия преден ден не поемат никаква храна, откъдето идва специфичното наименование на празника – „Неядка“.
Едновременно с очистителните възможности на водата през този ден от годината се приписват и особени плодоносни сили. Разпространена е вяpaтa, че който успее да гребне от нея в мига, когато е „спряла“ през нощта на Богоявление, „жълтици ще извади“.
Вярата в отгонигелните и очистителните възможности на „богоявленската“ вода, съчетана с представите за нейното здравеносно въздействие, е наложила популярната практика на Водици рано сутринта да се изхвърля „старата“ вода и най-възрастният член на семейството да донася „нова вода“. Съда той оставя пред къщи, измива се пръв „за здраве през годината“, а след него със същата цел се измива и цялата му челяд. Обикновено млад човек – най-често момата в къщата – полива на членовете на семейството да се измият, при което всеки поотделно й хвърля в котела „по някоя пара за чеиз“. В крайдунавските села на Врачанско от тази вода тя разнася и по комшийските домове, за да се умият с нея и техните стопани ,,за здраве“, като всекиго от тях подканя с думите: „Св. Йордан е дошъл здраве ни донесе. Айде да се умиеш за здраве!“. Пак там за оня човек, „който не знае що е болест през годината казват: „Къпал се е у Дунава на Йордановден“.
Състави: Петя Чолакова
Използвани източници:
1. Шарланова, В. „Български традиционни празници и обичаи“, С. 2010 г.
2. „Мълчаната вода не е само българска традиция“, ето защо я наричат „мълчана“ – д-р Георги Мишев, www.pzdnes.com