„Свети Георги тебе молим с нас по пътя да вървиш“…
Днес е светъл ден Гергьовден, един от най-тачените български празници! Наричат го още Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън. Денят на победоносецът и закрилник български.
Църквата в град Златица днес отбелязва своята 160-годишинина. Тържествена Света литургия бе отслужена от отец Йордан. В ранното майско утро, облачно и дъждовно, в църковният храм имаше шепа хора, дошли още в началото на службата.
Те смирено изричаха светите слова за благослов, здраве и благоденствие. Макар и кръгла годишнина, местното общинско ръководство го нямаше. А и никой не е очаквал толкова рано да се появи кметицата, която сколаса и към 9.15 ч. дойде да отчете дейност точно, когато отец Йордан изговаряше слова за прошка и смирение! Като че сам Свети Георги напомни за делата й и за нуждата от покаяние… В домашни одежди същата постоя, позавъртя се и си тръгна, забързана нанякъде. Предполага се, че към следващото мероприятие – пищното тържество на „Елаците Мед“ АД, които всяка година отбелязват Гергьовден край параклиса, разположен вътре в него.
Иванова не се поклони и не целуна кръста, както сториха всички присъстващи… Сигурно защото не е с формата на сърп и чук?! Някак си лицемерно бе присъствието й в храма, колкото да отбие номера. Пооправи огромната жълта найлонова торба, с която бе дошла и си замина! Торбата празна на идване, си остана празна и на тръгване! Странно кметско решение за избор на облекло и чанта! За какво ли я беше донесла в църквата?! Може би е някакъв моден аксесоар, или беше решила да я ползва по предназначение?! Сиреч – да я понапълни! Забелязала съм, че и многоактивната Диляна Дилова все носи подобни чанти… Може това е някаква златишка модна тенденция, следвана от кмет и антураж… И повечето пъти жълта!
Абе, каквато ни кметицата – такава ни и общината, ще рече някой! И най-вероятно ще бъде прав!
Неугледността си личи отдалеч… Не можеш я скри! Като набиваща се на очи жълта пазарска чанта е… Найлонова при това… Една такава намачкана, невчесана и неумита. Простоватичка! Със селяндурско излъчване… Общината ни – да не си помислите, че кметицата! Сакън!
Комунизъм в действие и бездействие… Не ще да си тръгне от Златица и това е… Нищо, че и тука на мегдана едно време пяха „комунизма си отива“, а зад гърбовете на припяващите ехидно се подсмихваше Вълко Червенков и червенееше паметника му, дето още си стои и привлича поклонници…И докато комунизъма шета из златишките кални улици, капацитето е избегал надалеч! Административният! По партизански хванал гората да тараши мандрите… Приватизирал се и оттекъл. По бай Ганьовски се закиприл с „най-здравата“ торбичка… Ама торба ли е? Торба с лъжи, с далавери и кражби… Торба с прокурорски обвинения за общински злоупотреби! Свети Георги тебе молим… Дай ни сила!
Не знам защо се сетих точно на 6-ти май за изреченото от Георги Бояджиев, който надълго и нашироко разказваше едно време за корпоративният вот по време на едни избори! Онзи Георги Бояджиев, който барабар с един друг Георги, натресоха на Златица тази тежка орисия! Да помним и да не забравяме кой я изведе на преден план, побутна я тук-там и подлъга хората да я изберат! Алал да ни е… Георги и Георги! Ни един от тях светия…
6-ти май! Гергьовден! На гергьовче мирише… Бог се радва свише!
Църковният празник на златишката църква и 160-годишинината от нейното построяване явно не са кой знае какъв повод за отбелязване от ОбА-Златица и тяхната водачка социално-червената кметица. Цяла България празнува този ден храбър. В Златица – пустеещо и вяло… 160-годишният храм извисява бялата си снага в очакване да се случи чудо… Но не би! И тази година ни се размина! Чудото, но проклетията остана… След не едно и две прокурорски обвинения стои и се запъва… Като магарица на мост! Инатлива и крадлива! Оляла се – в преносен и пряк смисъл. С власт и на кила! Къмто стотина, че и отгоре!
И председателката на ОбС-Златица липсваше днес в храма на град Златица! Онзи, разположен в долната махала до сами метоха, приютявал Апостола! Забравена остана годишнината и от председателското тяло… А може и изобщо да не е разбрало, че се отбелязват 160 години откакто го има храма, че е 6-ти май, че е кръстен „Свети Георги“? Но тая липса не се отрази кой знае колко на гражданите! Даже и не забелязаха! А и не я очакваха… Знаем си се!
В този ранен час и то в почивен ден ли да се разправят с някакви си литургии и прочие кметица и общинарки?! Имат си къде, къде по-важни дела… Поне съветник Тинчев отсрами положението. Дошъл още в ранни зори, понавел поглед и загладил мустак! Сетил се, че е редно на този ден да присъства в храма! Пък и прошка да изпроси, че не е като да няма за какво… Еретично (не еротично) е неговото предложение да се вдигне възнаграждението на онази, дето докара общината до ръба и продължава да напъва да я търколи в бездната… Свети Георги, дай му смирение и го дари с покаяние, а нам дай повечко търпение…
Да не се чудят златичани защо положението е такова, каквото е! Плачевно! Отново си пролича по делата им какви са и що за стока са главните действащи лица в общината… Онези, дето ги избраха преди 4 години. Повечето от които дето най-вероятно ще цъфнат по плакатите на есен… И с песен ще се опитат да омаят отново избирателите да им гласуват доверие и да им дадат по една заплата… Незаслужена! Поне за повечето от тях.
Съветниците от БСП изцяло липсваха, но при тях е разбираемо… Комунизмът не си е отишъл от главите им, затова и не присъстват, а и не лицемерничат демонстрирайки никому ненужни напъни да се правят на добри християни. Атеист вяра не пази! Ни Стоянка, ни Стефан благоволиха да ни облъчат с присъствието си! На „Елаците“ по може да са… Там е по-важно да присъстват, не в общината, в която раздават съвети и взимат решения за нейното настояще, че и бъдеще!
Хвостохранилище – ни в клин, ни в ръкав, но за сметка на това разширяващо се и с тяхното позволение… Курбанът там ще да е по-сладък от този в златишкия храм… Услажда се, услажда покровителството корпоративно…
Е, всеки присъстващ се досети закъде може да се бе разбързала Магдалена Иванова и кое мероприятие й е по на сърце – това в общината, за която отговаря, или онова – на мирковската фирма?! Дано поне смени тоалета, че да не ни излага допълнително пред хората с това шушляково елече…
Там трапезите със сигурност ще са от богати по-богати, людете „от сой“, а и нали не сме забравили какво бе едно от първите неща, които направи Магдалена Иванова, встъпвайки в длъжността кмет на Община Златица в полза на тази фирма?! Ако сте забравили, време е да си припомните… На 6-тият ден в първият мандат! И „топлата“ партийна връзка не е за пренебрегване. Току виж пак цъфнала в областна управа и протегнала ръка да помага да се довърши училището… Те двете, че го довършиха, довършиха го, та направо го съсипаха, но… Свети Георги тебе молим дай ни сила!
На елашкият параклис, посветен на светията Георги, всяка година се празнува. През целият ден „вратите на предприятието са отворени“ в очакване на многобройните височайши гости, на служителите и работниците във фирмата. Ръси се със светена вода! Тържеството винаги е уважено от многобройни посетители. Не кои да е! Може и зам. главен прокурор да присъства. С мирковски корени! Кой знае?! А кметицата може и точно за това да си мечтае, че каквито ги е вършила… Прошка трябва и прокурорско помилване по главата, иначе оттърване няма! И Свети Георги не мож я спаси, ако изобщо знае как да му се примоли! Виж, „свети“ Добри засега е насреща…
Празничен ден трябваше да е днес в Златица! Изключителен при това, защото църквата празнува годишнина! 160 години златишката християнска обител събира хората и ги дарява с вяра и надежда… От турско време пази българщината! Но остана някак в страни… Смирен и преклонен! Изпълнен с тихи молитви за Спасение, отправени към Свети Георги – да помогне на златичани и да спаси малкото, което е останало да се спасява!
Свети Георги тебе молим дай ни сили с нашата орис пак да се преборим!
След тържествената литургия отец Йордан освети водата и благослови миряните! И курбанът бе осветен и подготвен за раздаване! За здраве, благоденствие и берекет!
В народните представи Свети Георги е покровител на стадата и овчарите, а от III-ти век и на войската. На 6 май в България е и Денят на храбростта и празник на Българската армия. Той започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
Честит празник на всички именници! Честит празник на храм „Свети Георги“ – град Златица! Честита 160-годишнина!
Подготви: Петя Чолакова