От 1984 г. по решение на ЮНЕСКО на 18-ти април отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата. Денят е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата.
Сред българските паметници, вписани в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство са Мадарският конник, Рилският манастир, Казанлъшката гробница, град Несебър, Боянската църква.
Експерти отбелязват, че става все по-осезаема липсата на експерти в сферата на консервацията, реставрацията и опазването на културното наследство в България. Повечето местни власти и общини са неподготвени да работят адекватно в тази област, некомпетентни и нерядко нямат отношение към опазването на националните и местни ценности – не само опит, но и разбиране за тяхната истинска стойност.
Наскоро в Пирдоп кметът Геров поръча реставриране на изключително ценния иконостас на пирдопската църква „Свето Успение Богородично“, която тази година отбелязва 200-годишен юбилей. Дали от неразбиране или от безхаберие, „реставрирането“ бе възложено на самоук местен художник, непритежаващ необходимите умения, познания и ценз. Резултатът е повече от плачевен – почти изцяло бе унищожена реликвата, която вместо да се опази за бъдещото поколение, бе прерисувана до неузнаваемост.
Становището на реставратора-експерт Стефко Аенски, изпратено до ловчанския митрополит Гавриил потвърждава становището на реставратора Стефан Стефанов: „…Констатира се, че определени участъци по лицата са пречистени, докато по дрехите замърсеното оригинално лаково покритие е непокътнато. Претритите части и участъци са прерисувани, променили характера на оригиналната живопис… Написаното становище от Стефан Илиев Стефанов – магистър реставратор описва точно създалото се положение. Колегата е реставратор специалист отговарящ на изискванията на Закона за опазване на културното наследство с дългогодишен опит… „.
За съжаление, нанесените щети в по-голямата си част са непоправими. Цялата отговорност за унищожението на пирдопският иконостас следва да понесе онзи, който е възложил неговото реставриране на непрофесионалист – „лице без ценз и удостоверение за вписване в публичния регистър по чл. 165 от Закона за културното наследство, които са необходими за провеждането на реставрационни дейности, особено при реставрацията на икони на обект от Национално значение„.
Видно е, че кметът на община Пирдоп Ангел Геров не се е съобразил с изискванията на българските закони и с действията си е допринесъл за унищожението на художествената пирдопска ценност.
За съжаление, вместо пирдопската църква „Успение Богородично“ да привлича туристи от близо и далеч, дошли в Пирдоп да се насладят на майсторството при изографисване на църковния иконостас, ценността ѝ е компрометирана, а замазването на следите, каквито напъни наблюдаваме у пирдопския кмет и неговите подчинени, е недостойно и неморално занимание.
Уважаеми г-н Геров, вместо да сипете заплахи и да внушавате по време на сесии у гражданите, че „списанието“ разпространява лъжи, се извинете на пирдопчани за унищожения иконостас на църквата „Свето Успение Богородично“ и на отец Недко за причиненото му емоционално безпокойство и напрежение от Вашите служителки.
В отговор на нападките и обвиненията на Ангел Геров, че едва ли не списание „Средногорски БАГРИ“ го изнудва и същия нямал намерение да си „плаща спокойствието“, най-отговорно декларираме, че никога не сме получавали или искали от община Пирдоп и лично от Ангел Геров каквото и да било финансиране на списанието, нито за сключване на договори за информационно обслужване, или за публикуване на обяви, съобщения и тем подобни на страниците на списанието. Това, че публикуваме материали, които не се нравят на кмета Геров и осведомяваме гражданите на Пирдоп за случващото се в общината, без да захаросваме и укриваме факти и детайли, не би следвало да е проблем за кмета Геров.
Публично декларираме, че нямаме роднини, които да работят в Община Пирдоп. Никой от екипа на списанието няма и не е имал трудови взаимоотношения с общината, в това число като уредник, връзки с обществеността, поддържащ сайта на общината и прочие. Не участваме с изложби и каквито и да било други инициативи, спонсорирани от Община Пирдоп – нито във „Влайковите дни“, нито в други мероприятия и инициативи на общината.
Ангел Геров се опитва да внушава определени медийни зависимости и често говори за „платени медии“, без да дава яснота и без да коментира какви суми са получавали например колегите от местните вестници през годините на неговото кметуване от община Пирдоп. Редно е да изнесе отчет и по този казус, а не просто кмета да хвърля в публичното пространство недоказани твърдения, опитвайки се да измести темата с унищожението на пирдопския иконостас, вина за което носи основно той. Иконостас, възхитил не един и двама дошли специално да му се насладят: „В просторната празнично осветена църква се откроява иконостасът, единствен по рода си у нас, дело на майстори от Дебърската школа“, както отбелязва Ваня Кантарджиева, разказвайки за пребиваването си в Пирдоп. Е, благодарение на ангеловият капацитет в реставрирането на художествени ценности, иконостасът вече няма да се „откроява“ подобаващо и вече не е „единствен по рода си у нас„. Иконите, дело на майсторите от Дебърската школа бяха замазани, а на тяхно място днес са представени рисуваческите способности на ангелгеровата школа и „майстор“ Огнян.
И докато повечето общини търсят възможности и начини да обяват техни обекти за такива от национално значение, в Пирдоп отричат съществуващите и с всички сили се опитват да ги отпишат като такива.
А днес е денят, в който трябва да се замислим как опазваме националните си ценности и идентичност, за да ги предадем на наследниците си непокътнати.
Подготви: Петя Чолакова