(Продължение на интервюто с председателя на ОбС-Челопеч Димитър Въжаров)
Приемен ден – всеки ден!
Точно така. Приемен ден ми е всеки ден. Разговарям с хората ежедневно. Който желае да говорим се свързва със секретарката, ако съм нанякъде – връщам се, няма проблеми. Старая се всеки един жител да бъде изслушан, да му бъде обърнато внимание. И на улицата да ме срещнат – спирам, говорим, обсъждаме всяка една тема и съответно търся начин да се разреши всеки възникнал проблем. Разбира се, запознавам с получената информация кмета г-н Кесяков и заедно търсим решения.
Вие сте единственият председател на общински съвет, който запретва ръкави и прави празничните курбани!
Така се получава и за мен е удоволствие и с това да бъда полезен. Около мен вече има още две момчета, които ми помагат и учат занаят. Те ще го правят занапред. Да поемат щафетата и за празниците на Челопеч да осигуряваме вкусен курбан за здраве. Ще им помагам и аз, разбира се! Всичко това правим за селото, за самите нас – неговите жители.
Много време сте посветили на обществените дела…
Да! През последните години така се получава. Записал съм всички искания на хората. Още в началото взех решение да мина по всички звена, които са свързани с общината. Да видя какво се случва с хората, които работят там. Минал съм навсякъде. Вече пет месеца, може би, изчаквам и пак ще мина, за да видя какво е свършено.
Запознал съм с всичко, което ми споделят хората кмета г-н Кесяков и отговорните служители. Предстои ми да направя контрол докъде са стигнали с разрешаването на поставените от жителите на Челопеч проблеми, защото почти навсякъде имаше неща, които хората искат, на не са се случили. Да се надяваме, че всичко ще е наред.
Може да се каже, че Съединението прави силата в Челопеч…
Може! Убеден съм, че това е печелившата формула за успех и не случайно тя е изписана на сградата на Народното събрание. И кмет, и общински съвет в Челопеч, заедно търсим начини за разрешаването на всеки един възникнал проблем, независимо от естеството му – малък, голям, той се решава с общите ни усилия.
Винаги съм бил привърженик на общото. Сам никога не съм решавал въпросите. Имам си екип, с който винаги се съветвам. Какво може да се направи. Какво трябва да се направи. Съгласувам всичко и с кмета. Затова сме съветници – да го съветваме. Добре работим заедно. Не мога да кажа, че имаме противоречия. Гледаме в една посока.
Сговорна дружина – планина повдига!
Всичко, което правим е за общината. Затова сме избрани от жителите на Челопеч. И се стараем да вървим напред, да работим за просперитета на всички живущи тук.
Съчетавате пет внука с обществена работа…
Много добре, бих казал. Ето какво пише на дрехата ми – “Най-добрият дядо се казва Димитър”! Тя ми е подарък от внуците. Вечерно време съм при тях. Събота, неделя. Почти няма ден да не сме заедно. Отделям време да присъствам на техните празници и много се гордея с тях.
И малко лични въпроси – любимо питие?
Аз съм традиционалист – на ракия. Сам си я варя и обичам да я дегустирам с приятели. Но силата ми не е в пиенето. Освен това, че мога да варя ракия, мога и да готвя добре. Курбаните на селото две години вече ги приготвям аз. Не, че лошо се е справял предишния готвач. Общината не осигурява пари за приготвянето на традиционните курбани и се оказа, че няма кой да се захване да ги приготвя безплатно. Затова решихме да си ги правим сами и от две години вече приготвям курбаните – на празника на Корминеш, на хижата.
Любим отбор…
ЦСКА! Мога да кажа, че съм върл фен на ЦСКА. Събираме се с приятели почти всяка седмица. По два, по три дни е имало случаи. Гледаме заедно футбол. Каним и кмета, който често се включва. Ходим и на хижа “Мургана”. Аз съм и член на туристическото дружество, в неговия управителен съвет съм. То е с нестопанска цел, така че няма проблеми. Ходим на бригади. Помагаме с каквото можем.
Имате ли специално мото?
Добрият приятел е по-добър от най-близкия ти роднина. За мен приятелите са богатство! И имам приятели в изобилие! И съм горд, че те се запазиха през годините и се увеличават.
Нещо, което Ви притеснява, което Ви тежи?
Това, че изоставаме с някои от задачите. На кмета в предишния мандат му създадоха търкания с държавните власти, поради което закуцаха доста от нещата в общината. И вместо да си върши работата, той ходи по дела. И оттам идва и застоя в общината, стопиране на много от проектите. Няма как да се работи пълноценно, когато си затрупан с доноси. Нещата не вървят и от това страдат жителите на Челопеч. Заради подобни нелицеприятни схеми не можем да завършим и парк “Корминеш”. В момента и там сме в изчакване.
Отдавна искаме да закупим допълнително земя около парк “Корминеш”, но всичко зависи от държавата. Ние искаме да се случи с много бързи темпове, но няма как. И вместо да разширяваме културните събития, да осигуряваме по-добри условия за туристите, за челопечани – ние чакаме и пишем обяснения заради доноси.
Това положение ни пречи да планираме, да проектираме, да участваме по европроекти за финансиране. Нашето желание – на общинските съветници и кмета е да закупим 40 дка, за да може да се направи мащабен парк, който да се ползва от всички.
Не знам поради какви причини се стигна до тази ситуация. По мое мнение държавата и общината би трябвало да работят заедно – в полза на гражданите. За съжаление не се случва.
А се говори за децентрализация, за повече независимост в общините. Нямате ли подкрепа от НСОРБ, за да излезете от тази неприятна ситуация по-бързо?
Мисля, че са предприети някакви мерки и се правят постъпления, но дали ще им обърнат внимание – това вече е отделен въпрос. Времето сега е смутно, служебно и работите в държавата забоксуваха. Оттам страдат и общините. Строителство няма. Дали ще има, кога ще е тази работа – не знам!
Как си представяте Челопеч след години?
Може би няма да е същото, ако рудника затвори врати. Именно това ни е най-голямата грижа. Особено по отношение на промишлената зона – да може да се привлекат двама-трима по-големи инвеститори. Нещо да има да работи, за да има къде да работят хората. Все някога ще дойде краят на рудника и ние трябва отсега да се подготвим и да осигурим устойчиво и по-добро бъдеще на идващите след нас. Всичките ни усилия са в тази посока – да създадем добри условия за живот и за бъдещите поколения. Това е една от най-важните ни задачи. Да има възможност да се поддържат и тези неща, които сме направили досега, защото всичко се нуждае от финансиране, от поддържане.
Подготовката за едни избори започва веднага след приключването на предишните? Ще се кандидатирате ли отново след 2 години?
Да! Още се чувствам пълноценен и смятам, че мога да съм полезен на Челопеч и моите съграждани и след две години. Много от нещата, които сме стартирали са дългосрочни и следва да ги довършим. Затова и не смятам да се отказвам и докато мога – да работя в полза на нашата община.
Аз съм от партия, която отдавна я няма на хоризонта – НДСВ. Това е моята организация и тя е най-силна в Челопеч досега, независимо, че на ниво държава я няма. Това означава, че хората не гласуват толкова за партия, колкото за личност. И в мен припознават своя най-подходящ избор. Това ме задължава да влагам още повече енергия за подобрявяне жизнения стандарт на челопечани. Имаме още много да градим. В общината има много неща, които трябва да се случат. Пред нас стоят много неща, които да свършим. Имаме много исторически обекти, по които работим и следва да реализираме. Възстановяваме емблематичната за селото “Попова къща”, която ще се превърне в много интересен обект за посещение от туристи. Имаме изготвен проект. Имаме и една дарена къща, за която също имаме готов проект и ще я превърнем в къща за гости.
Културният и исторически потенциал на Челопеч е изключително богат и трябва да бъде оползотворен по подходящ начин. Да го покажем на хората. Да разкажем за Челопеч и неговите герои, неговата богата история. Имаме неолитно селище на Гиньова могила, имаме стари крепости на Червени камък, имаме забележителен природен феномен като Фрън кая. Всички тези обекти биха могли да носят приходи в общината, да се посещават от туристи, да се изучават. Не е случайно, че напоследък ни награждават с грамоти за развитие на туризма, защото и в тази посока работим усилено през последните години. Трябва да познаваме историята си, ако искаме да вървим напред. А в Челопеч имаме много история.
С отварянето на къща за гости се надявам общината да повлече крак, за да може и частниците да обърнат внимание, че това е печелившо начинание, че ни трябват къщи за гости и да се разкрият още такива. Посетителите тук няма къде да се настанят в момента. Затова и взехме решение да направим ресторант, хотел, места за настаняване на гостите. В Челопеч това ни липсва. И заведенията ни са малко, затова и в тази посока търсим реализиране на частна инициатива. Закупихме фурната и имаме намерение да дадем пример и в този отрасъл. Теренът е вече определен. Готвим проект. Искаме там да направим един ресторант, за да има къде да посрещаме гостите на Челопеч. Може би ще има там и хотелска част. Ще построим сграда на два етажа.
Създавате нужната инфраструктура, за да може хората да работят…
Да. Ще създадем ресторант, хотел, къща за гости и ще ги отдадем под наем на желаещите да се развиват в този бизнес. Идеята ни е да дадем пример, да покажем, че си заслужават усилията и влагането на финансови средства, за да може и други да инвестират, да създават подобен род бизнеси. Това, заедно с Фонда, ще допринесе за поощряване на предприемачеството. Хората да придобият смелост да кандидатстват и да създават бизнес. Да реализират свои бизнес идеи. Това е нашата цел, зад която се обединяваме всички в общината – и кмет и ОбС, и ОбА. Ние да сме пример и гарант, че това може да се случи и да е дохододоносно. На нас в Челопеч ни е необходима засилена частна инициатива и ние работим да я има. Това е бъдещето на нашата община.
Интервю: Петя Чолакова