Преполовихме мандат 2019-2023! И е време за равносметка на постигнатото, осъзнатото и предстоящото. Как се подобри живота в средногорските седем общини, как работиха съветници и кметове, реалността доближи ли се до планираното и други подобни въпроси решихме да зададем на председателите на общинските съвети и кметовете. Серия от интервюта продължава с председателя на ОбС-Челопеч Димитър Въжаров, който днес празнува Имен ден! Да е здрав и успешен!
Какво се случи през изминалите 2 пандемични години на непредвидени предизвикателства? Какво предстои и доколко идеите от началото на мандата са реализирани?
Започвам с това, че съм на 62 години, имам две деца, пет внука, трети мандат общински съветник, първи мандат – председател на общински съвет. През тези две години заради пандемията от Covdi-19 ние почти спряхме културните събития, които организираме ежегодно – на Корминеш, на центъра на селото, което се отразява неблагоприятно на културния живот на жителите, но е важно по отношение опазване на здравето им.
Насочихте усилията си към подобряване на инфраструктурата…
Да, това са основните ни дейности в общината. Продължаваме с реконструкцията и облагородяването на центъра, а именно – правим паркоместа и път, който ще бъде продължен от двете страни на река „Воздол”. Да излиза на главният път, защото досега имахме само един излаз от дясната страна, към София, а от изток нямахме. Ще стане еднопосочно преминаването за улеснение на шофьорите и автомобилите, по-лесно да се включат идващите от „Горна махала”.
Направихме гаражи и складове за материали. Общината ни не разполагаше досега с такава база, а тя ни е необходима. С изпълнението на този проект осигурихме база за съхранение на оборудването, което притежава общинаЧелопеч, автомобилния парк. Една удобна материална база.
Това, че ни изненада пандемичната криза и разбърка плановете, не пречи Челопеч да продължава устойчиво да се развива…
Да, успяхме нормално да продължим да работим в полза на общината и да финализираме важни проекти. Искам да споделя за една своя идея, която преди години споделих и с кмета инж. Кесяков – за разширение на територията на самата община Челопеч, като жилищна имам предвид. Идеята ми е да закупим места, които в момента са земеделски, след това да им сменим статута и да си направим парцели с вкарване на ток, вода, пътища.
Да обособите нов жилищен квартал в Челопеч?
Точно така. Моето предложение е в този нов квартал да построим еднофамилни къщи, всяка от които да струва в порядъка на 40-50 хиляди лева примерно, защото цените се вдигат постоянно и тази сума може да не е достатъчна. Едно семейство да има добри условия за живеене. Когато къщите са готови за обитаване, общината да ги отдаде под наем на млади семейства, които ще дойдат да живеят тук. И ще работят тук, естествено. Настаняват се и започват да изплащат някакъв минимален наем за 20 години. Ще бъде разделена сумата, която е вложена за изграждането на този имот, ще се разбие за тези 20 години. Вноската не вярвам да е много повече от 100,00 лв. на месец, като това да се счита за изплащане на имота, а не само като наем.
Вие сте намерили формулата за справяне с демографската криза в общината? Улеснявате ги административно и осигурявате по-добро планиране на селото.
Това е идеята – чрез поощряване на млади семейства да се заселят в Челопеч. Общината ще им осигури подходящ дом един вид на изплащане. След 20 години те ще станат собственици, а през това време ще живеят и работят в Челопеч. Жилището става тяхно.
Наред с тази идея, продължаваме и инициативата за стартъп-селището, но срещаме трудности и не можем да закупим набелязаната за целта сграда. Искаме да закупим бившето поделение на строителни войски, но не можем да се разберем със собствениците, които ни искат баснословни суми. Това ни бави, но ние на етапи го изкупуваме. Те не ни плащат данъци. Ние ги трупаме, трупаме и като се натрупа определена сума, то е разделено на парцели, даваме ги на съдия изпълнител и придобиваме парцела.
Въпреки трудностите, не се отказвате да гоните задачите?
Не, не се отказваме и не се обезсърчаваме. Намираме начини да продължаваме да работим за благото на селото.
За първи път сте начело на ОбС-Челопеч и сте си поставили много стратегически цели за този мандат…
Така е. Имаме още една важна задача. От западната страна на рудник Челопеч също изкупуваме земите, като основно искаме да се използват за реализиране на бизнес начинания. Когато дойде някоя фирма или някой иска да развива някакъв бизнес, да имаме възможност да му предоставим терен, да му осигурим добри бизнес-условия. Може и за един лев да му предоставим земята. Става въпрос да се стимулират предприемачите и да има нови работни места в Челопеч.
Такъв бизнес-парк е необходим за устойчивото развитие на община Челопеч
Да, това е належаща задача, която вярвам, че до края на мандата ще осъществим. Това, което сме намислили е доста обширно. Все още и там изкупуваме земя. Малко мудна стъпка е изкупуването на земите. Идеята е да окрупним терените, което ще даде възможност да се осъществяват бизнес-инициативи в по-голям мащаб.
Предстои ни най-важното нещо, което трябва да направим в нашата община – да довършим всички улици, защото досега сме направили рехабилитация на част от уличната мрежа. Напълно завършени с подземната инфраструктура, вода, канал, колектори за жиците и газ. След това бордюри. Всичко, както си му е реда. С шахтите за отводняване. Това нещо сме постигнали в една трета от селото. Предстои ни да завършим този процес в цялото село.
Преди шест години си поставихме за цел да асфалтираме цялото село, защото хората, които не живеят на рехабилитираните улици, трябваше да газят в кал и дупки. Положихме само един пласт асфалт. Затова цялото село ни е асфалтирано, но в тези улици предстои сега вече цялостно изграждане на инфраструктурата. 4-5 години не искахме да ги пипаме да не кажат хората току що асфалтираха и започнаха да копаят. Но сега вече това ни е една от най-важните цели да си завършим рехабилитацията на всички улици и да си направим осветлението навсякъде както трябва. Предстои в училището да направим физкултурния салон и залата. Може би ще се обърне внимание и на монтирането на слънчеви панели на покрива на сградата, съобразно тенденциите за зелена енергия.
В Челопеч има единомислие…
Винаги сме се разбирали добре с кмет и общински съветници. Много добре работя с моите колеги. Не ми е трудно, не срещам трудности, разбираме се. Всеки дава идеи. Когато са полезни, кметът откликва, взима ги под внимание и се правят проекти. Нещата се случват в полза на жителите.
На преполовен мандат може ли да се каже, че сте си преполовили програмата за четирите години?
Не сме чак наполовина, не сме преполовили планираното, но се надявам, че до края на мандата можем да наваксаме, защото ще започнем и нови обекти. Нещата се случват бавно на база проектиране. Трудна работа е, но след като сме преминали през тази фаза и официално стартираме изпълнението, обектите се изпълняват качествено и в кратки срокове. Административно ни бавят нещата, много се усложниха процедурите, което забавя реализирането на проектите. По две, по три години не можем да започнем един проект, да стигне до реализиране. Имахме идея да направим в Челопеч басейн, мисля, че вече сме към финала. Вървим към първа копка, но пък цените тръгнаха сериозно нагоре и това може да ни забави, защото не са предвидени по-високи цени за материали, за изпълнение. Става страшно! Примерно, ако басейна щеше да ни струва 4 милиона, сега може да стане и 7 милиона с тази инфлация. Това малко може да ни забави, но да се надяваме, че ще се справим.
Закъсняваме и с плана за възстановяване. Реално ще има ли община Челопеч възможност да се възползва от средствата, които ще се отпуснат?
Ние сме малка община с по-малки възможности да бъдем финансирани, защото има условия по отношение на брой жители. Но въпреки това няма да имаме проблем да се възползваме и да кандидатстваме там, където отговаряме на условията.
Последните европейски тенденции са за сдружаване. По-лесно парите ще бъдат отпускани на две или три общини, отколкото само на една и ние под 2000 човека почти нямаме шанс да се включим. Поради тези тенденции ние се насочваме на запад – Челопеч, Чавдар и Мирково.
Работите добре заедно?
Имаме много общи неща и визия за развитие. Мислим, че можем да работим добре обединени. Най-вероятно бихме могли да работим и със Златица, но там – не знам дали имат намерение да работим заедно. Съмнителна е работата, но ние сме отворени за разговори.
Видимо Златица изостава. Дай Боже нещата да се променят.
Дай Боже всички общини да работим заедно. Това е основната идея.
Често се чува приказката, че Челопеч е добре, защото го има рудник Челопеч. Какво се случва с дълго чакания фонд?
Тази година го стартирахме. Все още се набират кандидати. Като начало бяха отпуснати малко пари. За този фонд в Крумовград аз лично разбрах като бях н посещение там. Преди това не знаех, че има такъв фонд. След това разговаряхме тук с ръководството на рудник Челопеч и те откликнаха на нашите искания. Само, че на нас като по-малка община, предложиха да направим прохождащо, експериментално тази година отпускане на финансиране и няма да има такива пари като в Крумовград, например, 2 милиона лева. Ще си ги има парите и тук, но да видим как ще потръгне, затова пуснаха първонабално 100 хиляди. Те всъщност са 100 хиляди от рудника и 100 хиляди от банката, та 200 хиляди лева, като проектите следва да са до 30 хиляди лева.
Да се надяваме, че ще усвоим парите, защото ако парите не се усвоят, става безпредметно отпускането на повече финансови средства. Всъщност, ситуацията в Крумовград и тук, в Челопеч, е коренно различна и затова трябва да се приложи различен подход за стимулиране на гражданите да се включат. Фондът е необходим за Челопеч и е с цел да се възроди предприемачеството тук.
Тази година всъщност положихме основите, като очакванията ни са да се развие и надгражда през годините. Опасенията и на представителите на фирмата са, че тук няма развито предприемачество и бизнес, който да кандидатства.
Трудно ще се привлечат желаещи, защото с 30 хиляди никой не би могъл да стартира устойчив бизнес от нулата…
Това нещо го казахме на господата и дамите от ръководството на “Дънди”. Знаят го. Това ми беше първата реакция. Още с казването на сумата казахме, че това е много дребна сума и няма как да се случи нещо, което да е устойчиво, което да заработи и открие нови работни места. В момента предвидената за отпускане сума е предимно за сферата на услугите. Нещо малко да си купиш. Машина, допълнение към оборудването, но при реално работещ бизнес. Тук бизнесът е слаб.
В Челопеч рудникът е от повече от 20 години, докато в Крумовград е от скоро. Повечето хора тук работят в рудника и трудно биха напуснали, за да се захванат със собствен бизнес, докато в Крумовград както се казва до вчера всички са се изхранвали с малък бизнес и без да има рудник. Сами са се издържали и затова имат добре развит частен бизнес. Ние, като община, искаме за Челопеч същите пари, които са дадени на община Крумовград. Да ги дадат и тук, а като не ги усвои бизнеса, ние няма да им ги вземем.
Не следва ли да се промени формулата, съобразно бизнес-обстановката в Челопеч?
Според мен следва да се увеличат парите, за да може да се направи по-едър бизнес. Нещо като иска човек да постигне, да има възможност да го направи, защото той ще започне от нулата и ще му е необходим сериозен финансов ресурс, за да обезпечи бизнеса си. Всеки новостартиращ бизнес се нуждае от много повече средства. Това ни е слабото място, но не сме се отказали. От “Дънди” казаха, че това е просто като първа стъпка. Догодина, по догодина ще има по-голяма сума. Тогава могат да се включат и тези хора, които искат да направят нещо по-стойностно, по-голямо. Сега възможностите са предимно за тези, които искат да направят примерно козметичен салон, или да отворят баничарница и да си закупят фурна. Нещо дребно. Да си подпомогнеш, ако въобще имаш бизнес, нещо да си купиш – машина.
Като председател на ОбС-Челопеч изцяло заставате зад интересите на хората от Челопеч…
Това е най-важното. Нали тези хора ни избират заради това и ние трябва да гледаме повече тях, отколкото всичко останало. Всеки ден съм на центъра, няма изключение. Сутрин кафето ми е на центъра сред хората и съм постоянно сред хората.
Кметът няма толкова свободно време да ходи и аз го информирам за нещата, които се случват в селото.
(следва)