„Свети Димитър носи зимата, а Свети Георги – лятото“!
26-ти октомври е църковен празник, посветен на Свети Димитър Солунски. В старите български вярвания този ден е наречен Димитровден, още Митровден и Разпуст и заема важно място в календара на стопаните, делейки годината на два основни сезона – летен и зимен. Месец октомври наричали още Димитровски месец.
На този ден, както е записал Димитър Маринов, „някога ратаите пристават и момците се ценявали за годината: от Димитровден до Димитровден, а ценени, углавени веднъж, те не са можели да напуснат службата на господарите си по никакъв начин, при никакви условия, с никакви извинения“. Ето защо едно време се казвало, че на Митровден „едни се отробват, а други заробват“.
В българските народни представи Свети Димитър и Свети Георги са братя – близнаци, като Свети Димитър е по-големият, затова го наричали още „стария светец“ и „Дядо Димитър“. Той е властелинът на зимата, язди червен кон, а от бялата му брада се изсипват първите снежинки. На Митровден стопаните подреждат дървата си за огрев и който не е прибрал ралото, го „зазимява“ под стрехата.
„И двамата братя-близнаци са силни, красиви и безстрашни мъже. Заедно със Св. Тодор и Св. Илия, те са християнизиран еквивалент на юнаците от нашата митология. Силни, ловки в боя, с бързите си коне те могат да прескачат планини, да побеждават злото, да преборят змея и да пуснат заключените от него извори. В народните приказки и легенди тези светци имат силата да отварят и затварят небето, да пускат дъжд, сняг, да осигуряват плодородие. Задачата на Св. Илия е да защитава нивите с жито и други зърнени култури от халите, които си присвояват реколтата. Неговите братя – близнаците Георги и Димитър, също побеждават митичните чудовища. Така ги изобразяват и християнските икони. Свети Георги препуска на бял кон, а Димитър – на червен. И двамата държат копие„, разказва пред БНР Албена Безовска.
Димитровден се възприемал и като личен и колективен закрилник, затова на неговия ден се устройвали семейно-родови и селищни служби, оброци и сборове. Приготвял се и се раздавал курбан за здраве, а на трапезата нареждали яхния от петел и пита с ябълки.
Нарича се и „Разпус“, защото на Димитровден, както и на Петковден, като край на старата и начало на новата стопанска година, ставало разплащането с пастири и ратаи. Наемните работници черпели в кръчмата, пеели се песни, извивало се хоро. В съботата преди Димитровден навред се правела Димитровска задушница в памет на мъртвите.
През Димитровския месец някога спазвали обичая Господова църква (Господя църква). Той съществувал в югоизточната част на българските земи, както и в някои селища на североизток. В понеделник преди Петковден (14 октомври) устройвали общоселски курбан, на който присъствали само възрастните представители на общността. Изследователите са описали и обичая Кокоша църква, разпространен в същите региони. В определен съботен ден всяка домакиня занасяла на селските пъдари толкова кокошки, колкото са необходими за нейната челяд. Давала също подправки, масло и т.н. Пъдарите приготвяли курбана в голям казан. Около обед цялото село се събирало близо до оброчището или друго специално място (параклис, стара църква и т.н.). Преди да започнат да ядат, жените раздавали на всеки по парче хляб в чест на Божия дух.
Едно време на Димитровден се извършвали някои гадания, за да се предвиди каква ще е зимата. Гледали са каква ще бъде месечината – пълна или празна. Ако е пълна месечината – през идещата година кошерите ще имат много мед, ако ли е празна, то кошерите няма да имат много мед. Това сведение е записал Димитър Маринов от баба Пена Платнарска, от с. Колибите, Троянско. Едно време смятали, че ако на Димитровден вали – то задължително ще вали и на Гергьовден.
Извършвали са се гадания и по поведението на добитъка. Ако при връщане от паша говедата реват или ако овцете при влизане в кошарата бутат изправената до вратата тояга, това предвещава сурова зима.
Както и на Игнажден, едно време и на Димитровден стопаните следели кой ще е полазник в дома им. Ако първият им гост е добър стопанин, то и годината ще е здрава и много плодородна. С „къпане“ и посещение „на честито“ поздравявали именниците – Димитър, Димитрина, Димо, Митко, Митра.
Според българските фолклорни вярвания свети Димитър е и покровител на мишките. Ден след неговия празник в далечното минало отбелязвали Мишинден (Свети Нистор). А 27 октомври останал в нашата традиция с няколко наименования – освен Разпуст и Мишинден, наричали го още Нистор, тъй като тогава православната църква почита паметта на Свети мъченик Нестор, сподвижник на Свети Димитър. Независимо от разположението си до две важни християнски дати, Мишинден очевидно е езически обичай. Посветен е на мишките – тези нежелани вредители, които пакостят и на полето, и в дома. Във фолклорните представи мишките са въплъщение на демонична сила. На този ден жените не бивало да работят с вълна, не се решат, не използват остри предмети. Освен това е забранено да се отварят раклите с дрехи, сандъците с брашно, качетата със сланина…
Най-възрастната жена в къщата ставала много рано и измазвала с кал пода при огнището, намазвала също четирите ъгъла на стаята, „роговете” (ъглите) на праговете при вратата. След това излизала навън и „маркирала” по същия начин кошове и хамбари, в които съхранявали зърнените култури, зимника и дрешника. През цялото време докато жената вършела това, трябвало да мижи, за да мижат и мишките – т.е. да останат слепи и да не нападат храни и вещи. Съпровождала я друга жена от семейството, която през цялото време я питала: „Какво мажеш, бабо?”. А отговорът бил: „Мажа на мишките очите”. В края на ритуалното действие залепвала остатъка на горния праг. В началото на ХХ в. този обичай вече е бил позабравен, но жените продължавали да спазват трудовите забрани.
Интересни детайли за свързаността между Димитровден и Гергьовден прави Ася Попова в своето изследване „Двата пътя на Слънцето и лунните превръщания“. Според нея дните на Свети Димитър и Свети Георги, са два предела, като Свети Георги е в ляво, а Свети Димитър – в дясно. Двамата светци са съратници, изобразявани един към друг, въплащаващи в себе си дуалността на живот / смърт, небе / земя, лято / зима. Това неминуемо е свързано с моментите на преход между годишните времена, които са неизменна част от традиционния български календар.
Из българско е разпространена една интересна легенда за двамата братя-близнаци Свети Димитър и Свети Георги. Тя разказва за семейството на един рибар, което нямало деца. Мъжът и жената непрестанно се молели на Бог да им даде рожба. Един ден рибарят имал много лош улов. Хванал само много малка рибка, която с човешки глас му се примолила да я пусне. Човекът така и направил. На другия ден отново нямал късмет. И отново малката рибка се оказала в мрежите му. Помолила го тя да я пусне, той отново се смилил над нея и се прибрал с празни ръце. Когато това се случило за трети път, рибката му казала: „Сега няма да ме пускаш. Занеси ме вкъщи на жена ти да ме сготви и ме изяжте. А костите ми закопайте под яслите на кобилата ви.” Така и направили.
След време кобилата родила две жребчета, а жената на рибаря – две момчета. Кръстили ги Димитър и Георги. Като пораснали, те тръгнали на път. Известно време препускали заедно. Накрая спрели на един кръстопът. Уговорили се, че ще си разделят света и всеки ще живее в своята половина. „Ако видиш от някоя стряха кръв да капе, да знаеш, че съм умрял“– казал Георги и препуснал в своята посока. Веднъж Димитър наистина видял, че от една стряха капе кръв и отишъл да види какво е станало. Намерил само коня на брат си, който му разказал, че ламята го е изяла. Димитър успял да се пребори с чудовището и да вземе душата на своя близнак Георги. Тогава двамата яхнали конете си и литнали към небесата и станали светци.
В българските народни приказки Св. Димитър притежава и неземни духовни сили. Образът му напомня на прабългарските жреци, на легендарните лечители и предсказатели. Той може да предсказва времето – затова народът ни вярва, че ако времето на Димитровден е хубаво, такова ще е и на Гергьовден. На Димитровден се очаква първият сняг, а на Гергьовден – благословеният дъжд. Нещо повече – според поверието, ако на Димитровден вали, ще вали на всеки празничен ден от годината. Падне ли сняг на Димитровден, а луната е в първата или последната четвъртина, зимата ще е мека.
На Свети Димитър е посветен черковният храм в село Мирково, съзидан в 1834 г. За строежът ѝ майсторите Минко и Дело използвали камък, споен с глинен разтвор. Изписана е от дебърският зограв Давид Георгиев, от Иванчо Неделков и Иван Папазов-Зографски. За съжаление, през 1894 г. техните стенописи са заличени. В мирковската черква е намерена ценна реликва – „История на Свещенното писание в образи (Стар и Нов завет) – дарение от Хаджи Георги Кесак през 1846 г. Платното е рядко срещано в България – с размери 3,20/1,70 метра.
Подготви: Петя Чолакова