Минаха и отминаха поредните избори за тази година. Този път двойни и изцяло машинни. Вяла предизборна кампания на терен, повечко в социалните мрежи, където много по лесно се ловят… избиратели в мътни води.
Излюпилите се през пролетта нови спасители бяха засенчени от излюпилите се такива през лятото. И на двете формации бабуваше стария, новоизбран президент. Едните малко непокорни, бяха заменени с послушковците. Промяната продължавала, викат. И цените скочиха…
Проектът на служебните министри ПП “ПП” се класира на първо място на предсрочните парламентарни избори, а тазгодишния ноември заприлича на септември 1944 г. Нищо ново под слънцето, модата винаги се завръща, дори и в политиката! Промяната е в ръцете на променливите, ако съдим по представителите на ПП “ПП” в Средногорието, които така и не бяха афиширани, но поне в Златица са до болка познати на гражданите. Затова и бяха в нелегалност по партизански, защото щяха на им светнат лампичките на избирателите и да се усетят у време…
Местни чевръсти медии обявиха победителите в Средногорието – нерегистрираната формация на новите продавачи на промоция, но пропуснаха основното – кой всъщност събра най-много гласове. И очаквано, резултатите не са точно тези, които бяха афиширани, защото математиката е наука на числата.
В Софийска област парламентарните избори печелят ГЕРБ-СДС. В Средногорието също макар, че в четири от общините процентите нареждат на първо място ПП “ПП”. Сумарно гласовете обаче в седемте общини показват, че най-много са получили ГЕРБ-СДС.
Наблюдава се тревожно явление, което накара социалистите да изтръпнат. Братоубийствената война в 100-годишната комунистическо-социалистическа партия доведе до нейния срив, не само в Средногорието.
На национално ниво БСП се нареди на 4-то място, изместена от мразената и заклеймявана ДПС. И този процес на сриване бе започнат от онзи, който те направиха президент преди 5 години. Румен Радев! Новият стар президент на Република България. Очакван избор предвид казаното от Иво Христов за 80% знаете какви… Да го поздравим с кървавата победа, извоювана с обезкървавяване на кораба-майка. И с илюзионистите, досущ напомнящи за фараоните и пирамидите от недалечното ни минало.
Народ, който не помни историята и не си взема поуки от преживяното, е обречен да се върти в порочен кръг и да повтаря, докато се научи, ако се научи.
Новоизбраните депутати от 26-ти МИР – София област са осем и техните имена са:
Младен Маринов – ГЕРБ-СДС
Николина Ангелкова – ГЕРБ-СДС
Александър Дунчев – ПП “ПП”
Юлий Козлов – ПП “ПП”
Цветан Енчев – ДПС
Иван Ченчев – БСП
Андрей Чорбанов – ИТН
Божидар Божанов – ДБ-О.
От горе изброените имена едно вдъхва оптимизъм що се отнася за разрешаване на най-тежките местни проблеми. Александър Дунчев, чиято политическа кариера се развива с бързи темпове, но не това е най-важното. Най-важното е, че Дунчев е дългогодишен борец за чиста околна среда и най-вече срещу големите замърсители на въздуха, водите и почвите, за опазването на горите и природата. Разгеле! Точно такъв ни трябва на нас, в Средногорието, предвид условията, в които живеем. Ударихме кьоравото, както се казва!
С Александър Дунчев напред, ще могат пирдопчани да си спасят язовир Душанци, а златичани да ограничат безразборната сеч в гората. Чавдар, Антон, Челопеч и Мирково не ги мислим, че те знаят как да се справят успешно независимо от правителството.
Копривщица ще цъфне и върже, че президент се разшета из нея и гръмко обеща промяна, бурно аплодиран от червените средногорски активисти, дошли организирано с автобуси да му се порадват. Чудно защо ги нямаше представителите от Средногорието на ПП “ПП” на чутовното президентско “непредизборно” мероприятие, че да ги видят всички средногорци и ги поздравят за победата?!
И най-добрата новина е, че “Изправи се. Мутри вън”, преименували се на “…Ние идваме”, си заминаха… По живо, по здраво! Жалкото е, че тримцата снимали се на язовирната стена, няма да могат да изпълнят обещанията си, но пък представителят им на местна почва остава тук – на фронта. Има надежда за промяна. Мутрите ги няма!
Президентските избори бяха по-вяли и от парламентарните. Изборната активност има-няма 30%. Сиреч на 100 души едва 30 са гласували, а от тях 20 за Радев! Пирова победа, но победа! Ликуй, народе! Още пет години ще ни представлява неориентиран политически човек, за който Крим хем е руски – какъв да е, хем е украински, след като му издърпаха ушите от САЩ! Квот такова!
Подобно поведение си има своето обяснение, но вината, както всички знаем, не е на Асан, че яде баницата, а на този, който му я дава. А народната баница се услажда, вила Калина се ремонтира, някои тънат в лукс, за другите като няма хляб – пасти да ядат!
За по-голяма част от средногорските общини този избор е повод за голяма радост и потриване на ръце. Макар да се управляват от БСП, видимо от парламентарните резултати и прехвърлените гласове, ще могат да разчитат на по-специално внимание по отношение финансиране и проекти. А дано…
Жителите на Златица тръпнат в очакване да потекат мед и масло от златишките чешми, че да се оправят златишките улици. Засега очакванията им са напразни, но пък за съседни общини вече има отпуснати средства за улични ремонти. Кметът Генов не пропуска месец, че даже и седмица да поднася венци, посрещайки зам.-министър след зам.-министър, посланик след посланик, митрополит след митрополит. И резултатите са видими. Дупките още по-видими. Благословиите и поздравите за майка и т. н. са постоянна величина.
Победата си е победа, макар и служебна, а апетита идва с яденето. И неминуемо, пировата победа, бе отпразнувана с хоро насред огнен ад.
По хората им ще ги познаете, а по златишко горчиво помним хороводците, които празнуваха отново по време на трагедия стартиране на училищен проект, па се оказа, че парите ги няма. Случайност или не съвсем, тепърва ще се разбере. Но можем почти да сме сигурни за резултатите при положение, че актьорите са същите…
Политическият апетит на местни партийни функционери рязко се изостри след победата на Румен Радев. И заваляха фейсбук-обяснения в любов… Брей, какъв хубав мъж! Брей какви речи държи! Брей какви аплодисменти получава! Не стана ясно кой ръкопляска, но пък и няма смисъл… По-важното е, че прикривани дълго мераклии изплуваха, прегрупирани и пременени да продължат с промяната като се чучнат я на кметски стол, я на областен такъв. Що не и министерски! Както се казва меракът умира последен, а борбата е безмилостно жестока… И като не става да те изберат, могат и служебно да те назначат.
Няма ляво няма дясно е водещото политическо мото в уморена България! Като онзи разказ за колелото и ла@ното… Дано е за добро, ако не – ще си сърбаме за пореден път попарата. Новата формула много пасва на местните политически корифеи, сменили по 5-6 партии и идеологии. Не са важни принципите, важното е да са на гребена на вълната и да се докопат до хазната, в случая – общинската.
И след три поредни избора се оказа, че положението си е отчайващо същото. От трън та на глог, от лошо да се насадиш на нещо подобно, или даже още по-лошо. Характерно за съвременния байганьовец, който отдавна не чете, а търка билетчета и хвърля пачки през балконите, а после се чуди защо живее зле, не осъзнавайки, че то не става само с ядене, а най-вече с четене…
Потриващите превъзбудено ръце с очи, грейнали за отмъщение и иронично широка усмивка са отново в светлината на прожекторите. Бленуват за това “сладко” отмъщение от години и сънуват 9-ти септември. Такъв народен съд се канят да спретнат, че да надминат партийните си икони. Ще им завидят и Георги Димитров, че и Вълко Червенков на плановете…
И след като двойните избори отминаха, страстите и сладострастието се поуталожиха, дойде време за сметките. И отрезняването! И се оказа, че Бог е още по-високо, царя надалеко, а европейските пари и фондове са съвсем пресъхнали! Спрени за неопределено време… Тиганът сложен, рибата в морето! Обещанията голи! Вила Калина – ремонтирана! О, неразумни юроде!
Аслан Дервиш Безстрашни