На 12-ти декември православната християнска църква почита Свети Спиридон Чудотворец, живял през IV-ти век на остров Кипър. Той помагал на бедните, лекувал болните, предсказвал бъдещето и правел чудеса. В Троянско има поверие, че на Спиридоновден „слънцето спира своя път към зимата, завърта се и поема обратно към лятото“. Викали му още „Ден на Майстора“!
Българинът почита Свети Спиридон като пазител на редица занаятчии, денят му е патронен празник на различни еснафски организации (сдружения на майстори и калфи от един занаят).
Едно от преданията разказва, че Свети Спиридон е открил грънчарското колело и затова грънчарите го приемат за свой покровител. Друго предание разказва интересно чудо, което направил Свети Спиридон със своето магаре. Един ден светецът тръгнал на събор с магарето си. Вечерта крадци му откраднали магарето и му отрязали главата. Когато Свети Спиридон намерил мъртвото си магаре, отрязал главата на един кон и му я залепил. Така стигнал навреме до събора. Там с голи ръце счупил една керемида и я превърнал в пламък, вода и пръст. Оттогава именно Свети Спиридон се почита като закрилник и патрон на керемидари и тухлари.
Народът разказва, че св. Спиридон бил кондурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък.
Заради други пренасяни през времена и планини легенди, в които се разказва за чудесата, които правел Свети Спиридон, в различни български краища различни занаятчии започнали да му отдават почит и да го молят за закрила – абаджии, терзии, дюлгери, бакърджии, златари, козари, обущари.
Едно време на този ден след тържестваната църковна литургия семействата на занаятчиите давали курбан – обикновено мъжко животно за Свети Спиридон. Празникът на Свети Спиридон се почитал и за предпазване от болести, особено от заушка, болно гърло, циреи по тялото. Смятало се, че светецът „чува от струпки“ – пази от различни кожни заболявания и лекува рани от порязване. Правели се рано сутрин специални хлябове и се раздавали на съседите. При раздаването се казвало „Вземи си за Свети Испиридон, ме да махне далече струпките“, т. е. се изричало магично заклинание за предпазване от кожни болести.
Едно време жените из българското землище не работили никаква женска работа, имало строга забрана, важаща за целия ден на Свети Спиридон. Забраната била спазвана, защото ако някой се убоде на този ден, няма да му мине лесно. Жените не трябвало да ронят царевица, за да не им излязат пъпки по тялото. В Беломорска Тракия наричали Свети Спиридон „чумин татко“.
Елин Пелин посвещава на Свети Спиридон своя разказ „Очите на Свети Спиридон“, започвайки така: “ Свети Спиридон беше беден обущар. Приведен над своята ниска масичка, по която бяха разхвърляни сечивата му, и потънал в блажени размишления за бога, той работеше по цял ден. Едничката му почивка бе, когато сядаше да яде кротко и полека сухия си хлебец или когато повдигаше очи да погледне навън през малкото прозорче прекрасната картина на божия свят, която винаги го умиляваше“…
На 12-ти декември имен ден празнуват Спиро и Спиридон, Спиридонка, Дарина, Даринка, Дария, Дариела, Дариена, Дарко, Дарчо, Дари.
Подготви: Петя Чолакова