На 16 ноември в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД се проведе ден на отворени врати за журналисти. По време на инициативата взеха участие журналисти от различни медии на национално и регионално ниво.
В ранни зори гостите бяха приветствани от инж. Цветомир Велков, генерален мениджър на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“. След това всички се отправиха към залата за назначение, където преминаха през инструктаж по безопасност, снабдиха се с лични предпазни средства – костюм за еднократна употреба, каска, очила, ботуши с предпазно метално бомбе, миньорска лампа и самоспасител. Инж. Александър Цанов, мениджър „Безопасност и здраве при работа“ разказа за основните правила по безопасност, които всички служители и посетители на Дружеството трябва да спазват на територията на компанията и под земята. Кратка история за рудодобива в района на Средногорието от древността и история на рудник „Челопеч“ разказа инж. Николай Симонски, директор „Производство“.
Подземната обиколка започна през наклонената изработка „Надежда“, от където всеки ден всички миньори влизат, за да достигнат до своите работни места. Интересно за журналистите да разберат бе това, че движението по пътищата под повърхността е строго регламентирано. С предимство преминават машините с взривни материали, след това тежката минна техника и накрая спомагателните машини.
Първата спирка на посетителите бе подземната зарядна станция за тежки машини с електрическо задвижване, които в най-скоро време ще заменят дизеловите. Станцията се намира на дълбочина 420 метра и е напълно оборудвана. До броени дни първата машина, която ще се зарежда там е челен товарач, който вече пътува към България, а по-късно през месец декември компанията ще очаква и втората си електрическа машина – камион-дъмпер.
Николай Симонски обясни, че машините ще бъдат с литиево-йонни батерии, направени така, че да бъдат безопасни при подземни условия. Той сподели, че рудник „Челопеч“ е първият в страната, който ще ползва тази технология.
„В момента имаме същите машини с дизелово гориво. Челният товарач е 30-тонен и кофата му загребва 10-12 тона руда. С три кофи и половина може да напълни камион. Самият камион пък празен тежи около 45 – 50 тона, а когато се натовари около 90 – 100 тона. В нашия рудник действат 7 такива челни товарачи и 7 камиона. С електрическите ще станат 8 на 8. Интересното при тези машини е това, че те са оборудвани със системата AutoMine, която позволява теле управление или с други думи дистанционно управление. Обучаваме машините да запомнят маршрута си под земята, поставяме виртуални бариери, които не позволяват тя или човек да премине и така се управлява от разстояние, в случая 500 метра над нас е операторът, намиращ се на повърхността, в удобен стол пред монитори.“, разказа инж. Николай Симонски.
Главен инженер „Мобилно оборудване и поддръжка“ Тихомир Бакърджиев сподели, че под повърхността машините са на мото часове, а не на километри, както е на повърхността. На определени мото часове има неща, които трябва задължително да бъдат проверявани. В реално време се следят параметрите на машините. Всичко това се случва на таблети.
Сергей Михалев, главен инженер „Технически служби“ и екипът му направиха демонстрация със самообучаващия се автономен дрон, който с голяма точност сканира минните изработки и помага на маркшайдерите да вършат ежедневните си задачи без дори да се налага да слизат под земята. Благодарение на летателния апарат, който осигурява безопасност по време на сканирането, той прави и над 10 милиона точки, събира данни, които се виждат на таблета на маркшайдера.
„Нашият дрон е първият в света автономен самообучаващ се летателен апарат, който разработихме заедно с американска фирма „Exyn Technologies” тук на територията на рудник „Челопеч“. Фирмата имаше дрон, хардуерни и софтуерни инженери, а ние миньори и рудник. По този начин между нас се получи една чудесна колаборация и с общи усилия създадохме заедно дронът, който лети и сканира минни изработки.“, разказа пред журналистите д-р инж. Сергей Михалев.
Следващата спирка от подземната обиколка на гостите беше депото за поддръжка на минните машини, като Тихомир Бакърджиев беше водач на групата. Силно впечатлени от внушителните размери на машините, посетителите си направиха снимки с част от мобилното оборудване. Пред журналистите инж. Бакърджиев сподели, че минните машини в рудник „Челопеч“ са единствените в България, а и почти в цяла Европа.
Обиколката продължи още по-надълбоко, отвеждайки журналистите на 700 метра под земята в галерия, където успяха да видят работата на пробивна машина – карета. Главен инженер „Рудник“ Евгений Петков описа характеристиките на машината и впечатли гостите още повече.
На най-долния хоризонт в рудника се намира Трошачният комплекс и конвейер за транспортиране на натрошената руда до повърхността. Комплексът се управлява дистанционно от повърхността. От там журналистите се отправиха към повърхността през наклонена изработка „Вяра“.
Следвайки пътя на рудата, посетителите се отправиха към Обогатителната фабрика, където бяха посрещнати от Георги Божилов, главен инженер „Преработка на руда“ и Десислава Събева-Домусчиева, главен технолог „Обогатяване“. Добитата руда от рудник „Челопеч“ се преработва в обогатителната фабрика, където чрез колективно-селективна флотация се произвеждат два вида концентрат – медно-златен и пиритен концентрат. Основните полезни елементи в двата концентрата са мед, злато и сребро. Произведеният краен продукт и отпадък се обезводняват, след което концентратите се транспортират за продажба, а отпадъкът се транспортира за запълване на свободни камери под земята или се депонира в хвостохранилището. Отпадъкът от фабриката преминава по затворени тръбопроводи в течен вид в хвостохранилището с площ 154 хектара. Съоръжението е изградено така, че водата, която се отделя от отпадъчния продукт да е на разстояние 400 – 500 метра от основната стена и от помощната стена, а водата, която се утаява и се избистря, се връща в производствения процес за повторно използване.
„Част от отпадъчния продукт след флотацията постъпва в сгъстител и след сгъстяване до около 50% твърдо вещество с помпи се транспортира до цех, където се смесва с цимент и се използва за запълване на камери. Процесът се нарича пастово запълнение.“, сподели инж. Божилов.
Мониторингът на хвостохранилището се извършва с автоматизирана система, измерват се и деформациите в основната стена и резултатите се получават в реално време по веднъж на ден. В стената на съоръжението е изграден канал за дъждовни води, те не влизат в хвостохранилището, а се извеждат отстрани и посредством канала отиват в дерето.
Генералният мениджър на компанията инж. Цветомир Велков посрещна гостите в СМАРТ центъра. Той разказа, че целият технологичен процес се планира и управлява от там. Там се намира и теле управлението на част от подземните машини.
„Създавайки СМАРТ центъра събрахме хора и технологии, всичко на едно място и всъщност ги извадихме от основната им локация – рудник и фабрика.“, сподели инж. Велков.
Николай Киров, директор „Оперативен дизайн“ поясни, че от СМАРТ центъра се извършва контрол на всички процеси в компанията.
В края на обиколката проф. д-р инж. Илия Гърков, старши вицепрезидент „Оперативни дейности в Европа“ се срещна с журналистите и с удоволствие отговори на всички техни въпроси, предизвикани от вълнуващата разходка в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“. Той сподели за предизвикателствата пред компанията и представи данни, с които да опровергае множеството спекулации около добива и износа на злато.
Г-н Гърков представи развитието на фирмата през последните 20 години. Сподели за добрите практики, които компанията има, за Фондът за микро, малък и среден бизнес в общините Челопеч, Чавдар и Златица, за социалната политика на дружеството, за успехите.
Силно впечатлени и развълнувани от преживяването, гостите си тръгнаха заредени с положителни емоции. За спомен всеки гост получи подарък – къс руда, мъничка кутийка с концентрат, мед, произведен от един от бенефициентите по Фонда за микро, малък и среден бизнес в Челопеч, Чавдар и Златица, чай от предприемач от Фонда за микро, малък и среден бизнес в община Крумовград и рекламни материали.