По инициатива на Институт „Конфуций“ към Великотърновския университет и Посолството на Китай в България, в Община Челопеч се отбеляза Деня на китайския език в ООН – ден, посветен на митичния създател на китайската писменост Цан Дзие!
През 2010 г. по предложение на ЮНЕСКО и с решение на ООН 20-ти април е обявен за Ден на китайския език, като с решението си ООН цели “да се отбележи мултикултурализма и културното разнообразие, както и да се популяризират шестте официални работни езика на организацията”.
На 13-ти април в двора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Челопеч ученици представиха китайския език и култура чрез танц на дракона и песен за малкото бяло зайче, изпълнена на китайски език, ръководени от техните учители Ци Уна и Гергина Панчева. След техните изпълнения, представителите на Институт „Конфуций“ представиха различни работилници, в които децата се включиха с ентусиазъм като опитаха традиционен китайски чай и получиха уроци по хранене с клечки, калиграфия и сплитане на китайски възли. Учениците и гостите на събитието имаха възможност да се докоснат и до китайското бойно изкуство Тай Чи.
Бойните изкуства заемат важно място в китайската култура. В Китай те са синоним на хармония и дисциплина, а измежду стотиците стилове, развивани през хилядолетната история на Китай, най-много се откроява Тай Чи, изпълнено с плавност и грация, мекота и твърдост. Тай Чи е свързано с традиционната китайска философия и се възприема като ценно съкровище на китайската култура, като то се е практикувало изцяло като семейно изкуство.
Присъстващите имаха възможност да се запознаят и с друго характерно китайско изкуство – Калиграфията, изкуството на красивото писане, изкуство на оформяне на знаците по хармоничен и майсторски начин, с търпение и съвършени умения. В миналото калиграфията се е изучавала предимно от аристокрацията в продължение на много години, за да се постигне съвършенство. За да бъде увладяно това изкуство, се изисква максимална съсредоточеност, усет и естетика.
Изкуството на китайските декоративни възли, или „джунгуо дзие“, е един от най-древните начини за символично изразяване на най-красивите и съкровени човешки мечти. Още от най-дълбока древност възлите са имали чисто практическо приложение в изработването на предмети, необходими за оцеляването на човешкия род като примки и мрежи за лов и риболов, въжета за придърпване и придържане заедно на различни предмети.
В древен Китай декоративните възли били орнамент на всичко – от фенерите, през дръжките на мечове и чайници, до пискюли, привързани за обикновени ветрила, чадъри или игли за коса. В традиционното китайско облекло, което не познава копчетата, тези възли играят основна и незаменима роля. Всъщност възлите били най-разпространения вид декорация, придаващи елегантност на всичко, което украсявали, включително обикновени места и предмети за всекидневна употреба.
Първите и най-добре запазени свидетелства за това изкуство са сцени върху бронзови съдове от епохата на Воюващите царства (V-ІІІ в.пр.н.е.) и върху будистки каменни резби от периода на Северните династии (ІV-VІ в.). За красивите възли се говори също в литературата, поезията и лични писма на някои от китайските владетели. С течение на времето това изкуство се развивало и усложнявало, самите възли ставали все по-красиви и от чисто декоративен елемент китайците започнали да им приписват различни значения като вещаещи късмет и благополучие. По времето на династиите Суй и Тан (VІ-Х в.) изкуството за връзване на възли достигнало своя апогей, а впоследствие по време на Цин (ХVІІ-ХХ в.) възлите се разделили с чисто фолклорното си значение и се наредили сред най-изящните китайски изкуства, наред с калиграфията и поезията.
Паралелите между китайската и българската култура могат да се забележат не само по отношение на китайската калиграфия и българската краснопис, но и в множеството прилики между свещения за Китай дракон и изпълващия българския фолклор с невероятни приключения български змей.
От 3 години насам Община Челопеч предоставя възможност на своите жители и възпитаници на учебни заведения да изучават източния език, залагайки на неговата значимост в световен мащаб и все по-честа употреба на международно ниво.
От ОбА-Челопеч благодарят от сърце на доц. д-р Искра Мандова – член на УС на Институт „Конфуций“ за дългогодишната ни ползотворна съвместна работа и за всичко, което прави, за да се развива китайския език в Челопеч!
Албум със снимки – на страницата на списание „Средногорски БАГРИ“ във Facebook!