Денят на планината. Денят на Балкана.

11-ти декември… Денят на планината, започнал да се отбелязва от 2003-та година, като целта му е да се популяризира значението на устойчивото развитие на планинските региони, като такъв е обявен от Генералната асамблея на ООН, като всяка година се избира различна тема.

11-ти декември може да се отбележи и като специален ден за Средногорието, приютило се между гордата Стара планина и китната Средна гора и двете изключително важни за развитието и историята на региона.

Горда Стара планина… Балканът приказки разказва, приютява хайдути, войводи и борци за свобода… Гората – закрилница и приятелка, майка-кърмилница, даряваща жива вода.

(снимка: Изглед от Челопешкия Балкан и връх Мургана)

Някои съвременни автори разказват, че: „неслучайно от недрата й бликат извори, които биват считани за лечебни…, горите й все още помнят стъпките на Левски и Караджата…, почвата й е напоена с кръв още от времето на траките койлалети, които въставали с меч в ръка срещу римската власт“…

Павел Серафимов (Спараток) разказва, че първите споменавания за Стара планина се срещат в работите на Херодот и Тукидит, които я посочват под различно име – Haimon, Haimos (Хемус).

Другото название на Стара планина е Балкан. В представите на нас, българите, Балканът не е просто географско понятие. Тай винаги е бил преди всичко щит и сериозно препятствие за враговете на българската земя, сърцето българско, паметта българска, вярата българска.

Средна гора също крие своите тайни, истории и легенди… Осеяна със скални светилища, оброчища и невероятни гори, тя е обиталище на божества, на страховити сили и самодивски хорища.

Всяка българска планина има своята индивидуална съдба и необятна митологична история, свой уникален облик и нрав.

Легендата разказва, че в планините живял главният тракийски бой Перкун (славянско Перун), заедно със сестра си Перуника. С хубостта си Перуника светела по-силно от слънцето. И както често се случва в народните предания, освен неземно красива тя била сръчна и работна. Цяла зима седяла на стана, а напролет отивала до езерото – за да избели изтъканото платно. Работела по цял ден, а платната простирала на близкия връх. Хората нарекли на нея връх „Момин двор“ и й посветили синьо-лилаво цвете – перуника, което в жълт вариант се среща на Златица.

Друга легенда нашепва как из планините нощем бродят самодиви, които танцуват своите самодивски хора. Тях човек не бива да разлютва, защото стават страховити. В пещерите горски  живеят и змейове, които крадат красивите български девици…

Великолепини са българските планини, необятни и пазещи своите хилядолетни тайни. Възпяти са в множество песни и творби на талантливи български автори…

„Жив е той, жив е там, на Балкана…“, „Хубава си моя горо… миришеш на младост“… „Горда Стара планина“…

„Хубава си Стара планина:
лете стада, буки нея веселят,
зиме сняг облича нейни рамена,
пролет под крака й шипчици цъфтят“…
Иван Вазов