Суетня… Приготовления… Слънце…
Огънят кротко блещука под огромния казан, в който къкри курбанът. Ври и разнася аромат над селцето… Приканва жителите да се присъединят към църковния празник… На свети Евстатий е посветен храма в Карлиево. И на дружинката му… Семейството!
Свети Евстатий бил прославен пълководец при царуването на императорите Тит и Траян. Евстатий расъл в езичество. Приел свето Кръщение по-късно заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист. Прекарвал живота си в благополучие.
Скоро обаче се заредили и изпитания. Изгубил цялото си богато имущество и измрели всичките му слуги. Заминал за Египет, там обаче го сполетяла още по-голяма беда: разбойник отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята.
Евстатий прекарал в Египет 15 години в мъки, лишения и труд. С постоянна молитва уталожвал скръбта по загубените скъпи същества. Скоро молитвите му били чути. Овчари били отървали синовете му от нападналите ги в пустинята зверове и ги отгледали като свои чеда, а Бог бил избавил жена му от нейния пленител, като го наказал със смърт.
… … …
Всяка година в златишкото село Карлиево на 20-ти септември се приготвя традиционен курбан за здраве, берекет и благополучие на селото. Неуморните майсторки Димка, Панка и Ваня два дни го приготвят с любов по стари рецепти и с прастари наричания… Около тях се суетят да помагат и други трудолюбиви карлиевчанки: от кметството Ягода Дрънчилова, Добринка Чернева и Славка Дамянова; от църковното настоятелство: Ненка Петрова, Мария Чернева, Цветана Радева и отец Антоний. И още в ролята на готвачи, организатори и сервитьори се включиха: Ваня Миндилова, Дечка Шентова, Зоя Иванова, Маня Алексиева, Мария Алексиева, Наташа Ангелова и Елена Суарес.
20-ти септември… Денят на Карлиево и покровителя му Евстати – воинът, защитник на вярата и семейните ценности. На семейството. Задружното. Задружните чевръсти карлиевски 
домакини показаха как се прави.
Светата литургия започна точно в 11.00 ч. Водеше я отец Антоний. Освен няколко миряни по време на литургията официални гости… нямаше. Повечето дойдоха направо за софрата… Въпреки това имаше кой да запали свещици и да почете деня на светеца. По време на литургията…
Навън, в двора на храма – скара, чаши, музика… Празник е! Веселие! Хапване! Молитва… Вяра и приказки! Суетене, приготовление, срещи с позабравени приятели и познати. Почуква бастунче по плочките… Живот, изтъкан от традиции, от нови надежди, от незабравени ритуали… Младо и старо празнува в Карлиево… А то се усмихва мило на своите жители и гости…
Отминават дни, години, векове… Нравите български оцеляват – и хубавите, и лошите… Кръговрат! И както се казва, и лошите носят нещо хубаво – служат за пример как не бива да се прави…
Кларинет просвирва и приканва гостите да се захванат на хорото… Църковното настоятелство поздравява своите съграждани с църковния празник. Валят пожелания – от здраве и късмет да не се оттъвреш, до снахи да ти дойдат през тази година и зетьове да се грижат за тебе…
Кметът Ненко Миндилов също запали свещ и продължи да наблюдава празника от страни. Да домакинства и да се грижи той да премине благополучно.
Леля Стефанка почерпи с невероятен домашен кекс отново за здраве и за плодородие. Те са най-важните, за да има живец в селото. И, естествено, бе отрупана с въпроси за рецептата. Пък най-хубавите туршии в селото ги прави Ваня Миндилова – знае и празници, и традиции как да спазва и организира.
Покрай храма минава и комбайнер с комбайна… Жътвата продължава!
Иконите греят тържествено, отрупани със свежи есенни градински цветя, красящи преди това карлиевските подредени дворчета… Карлиевските тучни полета все още зеленеят и радват окото. Изобилно е село Карлиево. Малко и сгушено в Средна гора, то пази ревностно обичаите български… Задружни са карлиевчани и не се плашат нито от работа, нито от празници.
А гостите, ах тези гости… Особено от общинската златишка администрация. Предвождани лично от кметицата Иванова, се изтърсиха вкупом около обяд – да хапнат подобаващо по две-три порции курбан, после и от специално приготвените блюда, включващи кебапчета, кюфтета и шишче, гарнирани с карлиевски печен боб… И докато в Челопеч, например, на подобни празници жителите и гостите се обгижват от служителите в общината, които се грижат за доброто провеждане на празника, то в село Карлиево и град Златица е точно обратното – жителите на своя празник се суетят около общинарките… Поучудиха се жителите на Карлиево защо е така, но… Празник е! Нека е на берекет. Нищо, че „за организирането му пари нямало, пък за безплатен обяд на общинарките – имало“ – такива са коментарите по социалните групи! Но, нейсе, нека да е за здраве!
Ето и точните впечатления на хората:
Наздраве на кметската администрация на Златица и на кметицата…и дано им преседне!!!
На карлиевци обясниха,че тая година няма средства за празника, ама на Гостите поднесоха доволно и предоволно… пък местните да си купуват.
Бе мама му стара, чий празник е и какво е това деление на масите?!?!
Значи ако няма, да няма за всички!“
Тук бяха и представители на спонсорите, които винаги подкрепят село Карлиево. Специално да поздравят жителите дойдоха от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ АД, поднасяйки на кмета на Карлиево поздравителен адрес.
Присъстваха, естествено и двама-трима от т. нар. „любители на безплатното ядене“. „Курбанджии-лапачи“ ги наричат местните, добре познавайки манталитета ми. Наредиха се първи на масите, пропуснаха да запалят свещи в храма и побързаха да си тръгнат преди да започне традиционния търг, чрез който се събират средства за църквата. Сакън някой да не им подхвърли, че трябва да се включат в търга… Белишковците са станали нарицание в подобни случаи. Прескачат от курбан на курбан да се наядат… Ту в Карлиево, ту в Златица, че и в Каменица… Можеш да ги срещнеш навсякъде по нашите географски ширини, където къкри курбан и има безплатно ядене!
Да е честит празника на Свети Евстатий в Карлиево! Да са честити трудолюбивите карлиевчанки, без които той не би могъл да се случи! Да е за здраве и благоденствие!
И да пребъде…
Петя ЧОЛАКОВА