Поседнали край сградата на Община Чавдар, на раздумка с Григор Даулов за изминалите четири години кметуване:
Да ми разкажеш не като кмета на Община Чавдар, а като човека Григор Даулов как преминаха тези четири години кметуване?
Аз съм от 18 години в общината. Познавам хората, познавам процесите, познавам начина, по който действа държавната и местна администрация. Заедно с предишния кмет г-н Пенчо Геров и административния екип, който си е същия, сме създавали всичко и сме надграждали това, което преди нас е било създадено. Но когато вече застанеш на кметския стол, нещата са по-различни. Отговорностите стават други, проблемите стават други. Виждаш нещата малко по-стратегически, по-глобално.
Мога да кажа, че изминалите четири години са едни от най-ценните за мен – като опит, като преживяно, защото виждаш по друг начин и доброто, и лошото. Виждаш как хора, които са били до теб се променят, някои те предават, други, които си подценявал като потенциал, те подкрепят. Много ценен опит и личен, и професионален. И в крайна сметка той е положителен, защото нещата в Чавдар се случват и те се случват именно благодарение на всички нас. Не само на администрацията, на цялото общество. Мога да кажа, че сме една достойна местна общност и имаме собствено лице, своя идентичност.
Всички виждат, че празниците ни се случват съвместно. Никога не са били осъществявани само от общината. Винаги съвместно с читалище, с пенсионерски клуб, с училище и детска градина. Заедно.
Чавдарските събития са много разнообразни, нетипични – отскачате от традиционното, към иновативното. От фолклорен празник на плодородието, до рок събори и коледно село от немски тип. Нехарактерния за региона месец на книгата…
Точно така. Казах го в първата си предизборна кампания преди четири години, че ще акцентирам на културата и образованието. Именно те са двата стълба на цивилизацията. И продължавам в тази насока, без да загърбвам по никакъв начин традициите. Осъществяваме в Чавдар традиционни фестивали с много дълга история. Това са и старите градски песни, фолклорния фестивал „Да запеем заедно песните на Средногорието”, празника на плодородието. Имаме и по-съвременни неща като Месеца на книгата. Това беше една моя инициатива 2019-та година. Още не бях кмет. Тя много се разви и наистина за тези само три издания, заради ковида, в Чавдар дойдоха най-големите имена в българската литература. Тази година го открихме в деня на книгата с Георги Господинов и за мен бе голяма чест. Преди години в Созопол той ми обеща да дойде и изпълни обещанието си.
За мен е удоволствие и удовлетворение, че местните жители се включват активно. Има жени от Чавдар, които са много сърдечни. Едно от най-топлите изживявания, които съм имал като кмет и изключително ценен подарък за мен е, когато две дами от Чавдар ми подариха, за нещо много дребно, с което съм съдействал, изразявайки благодарността си, една торбичка. Не исках да я приема, но те бяха много настоятелни. Отварям торбичката – вътре книгата на Захари Карабашлиев „Хавра”, един здравец и една бутилка домашна ракия. Това е един от най-милите подаръци, които съм получавал.
На Захари, когато беше тук, му разказах тази история и той много се трогна. Подарихме на една от дамите книга с негов автограф. Тя е страхотен четящ човек. И пак няма да забравя, когато наближи отново Месеца на книгата я виждам с „Времеубежище” на Георги Господинов в ръце, отиваща към читалището да я връща. Каза ми: „Кмете, този трябва да поканиш”. Отговорих ѝ: Спокойно, поканен е. Ще бъде тук на 23-ти април”! Такива дребни жестове са много мили.
Смятам, че Чавдар е едно нормално българско село със солидни, стабилни хора, които продължават традициите. Мисля, че сме сплотена общност, независимо от негативните неща, които се случват навсякъде.
Намерихте в Чавдар баланса, хармонията между автентичното и новото, между традиционното и съвременното…
Точно така е. Ние никога няма да избягаме от това да сме традиционно българско село. Винаги съм се стремял здраво да сме стъпили върху основите на българското. Затова и винаги отговарям като ми кажат, че трябва да станем град с „Не”. Ние сме си село и се гордеем с това.
Българското село има своето специално място в България. Участвал съм на много форуми, в много работни групи на НСОРБ, на които винаги съм защитавал идеята за българското село и си мисля, че то е много подценено през последните години.
Ние не се ли подценяваме сами, защото Европа настояваше за идентичност в общността?
Точно така. Много си права. Това не е европейска директива. Напротив. Цялата идея на Европа е кохерентността на регионите, т. е. независимо в кой регион на ЕС живееш, доходите, социалните политики, културните политики, всичко да е близко и да е сравнително еднакво. Нашето тук си е наше. През последните години много се подцени българското село.
Защото повечето го гледат като ТКЗС, а не както е в Чавдар…
Точно казано. Тук има земеделски производители и кооперации, които работят неуморно. Необработваема площ в Чавдар нямаме и това е от много години. Хората инвестират в техника. Радвам се, че успяват и с изпълнението на проекти по европейските програми. И в същото време при толкова много Европа тук, корените не се забравят. Ние сме си едно колоритно българско село. Казвам често, че ние сме стъпили на раменете на гиганти, които десетилетия, столетия са градили. И никога няма да избягаме от корените си. Напротив!
Смея да кажа, че нещата тук се случват нормално, човешки, споделено и така ще продължи дотолкова, доколкото това зависи от мен.
Четирите години опит и оттук нататък – отново?
Оттук нататък – да! Мисля да продължа в тази посока и да се кандидатирам отново за кмет. Така или иначе това предстои. Имам още много идеи за надграждане на това, което сме постигнали. Изминалият мандат бе с две години застой заради ковид и това забави изпълнението на много идеи и инициативи.
Никога няма да забравя първият проект, който изпълних като кмет. Това беше един предпазен канал в местността „Герена”. Там имотите при обилни дъждове бяха заливани. След като осъществихме нужното, оттогава не съм имал подадена жалба заради наводняване.
Трябва да бъда много буквален, за да изброя всички неща, по които работихме през изминалите четири години. И в училището, и в детската градина. Детски площадки. Много неща направихме. Много неща планираме да направим. И най-голямата крачка, като ми е много стара идея, но се забави, защото съм предпазлив и гледам първо да анализирам, да огледам силните и слабите страни, рисковете, това е изграждането на общинския хотел, което се радвам, че вече започнахме.
Много туристи посещават селото и следва да имаме възможност да им предлагаме къде да нощуват. Това, разбира се, ще носи и приход за общината, което е съвсем естествено. И когато дойдат да спят в този хотел, хората ще посетят и местните заведения, магазини. Това е цялата идея. В тази връзка е и провеждането на Коледното село на България.
Идея, към която с малко недоверие погледнаха самите жители. Малко чуждо им се видя. Далечно и непознато…
В началото и за кратко. Георги Бърдаров, с който сме много големи приятели, ми сподели тази своя идея на Света Петка. Оставаше един месец до Коледа и на мен ми се стори невъзможно да стане. Но се захванахме и успехът беше огромен. Първата година в Чавдар се продадоха тонове продукти. Идеята е всички местни производители, които пожелаха, да представят себе си и своята продукция. Първата година много малко от тях се решиха да участват. Като за нещо ново – нормално е да имат своите притеснения и да са предпазливи, но тук в магазините до обяд свършваше абсолютно всичко. А в тях работят местни хора. Техният работодател реализира повече приходи. Това е идеята и затова го правим. В Чавдар е важно да се развива местната икономика.
И хората разбраха, че тези културни събития подпомагат икономическото развитие на Чавдар.
Именно. И точно това мисля, че липсва на България на национално ниво – културната политика в този нейн аспект. Зад културната политика седи икономика, седи развитие на туризъм, а от своя страна това генерира приходи.
Дали защото сме индустриален регион, с недоверие се отнасяме към туристическия си потенциал и го подценяваме?
Донякъде е така. А този наш туристически потенциал е огромен. Не говоря само за Чавдар, а за цялото Средногорие. Винаги съм говорил за Чавдар и за останалите общини. И мисля, че да се развием като туристическа привлекателна дестинация предстои. Може би след пет – десет години ще имаме един такъв туристически продукт, който ще обхваща от прекрасното село Каменица с може би най-запазената природа, до Копривщица. Един многодневен туристически продукт. Вярвам, че това ще стане. Хората, нравите, манталитета се променят много трудно, но пък започне ли процеса – аз знам, че ще стане.
За трета година Чавдар ще е коледното село на България и вече стартирахме с организацията. Не искам да споменавам имена, но с един от най-големите български брандове и един от големите световни сме в процес на преговори и вярвам, че те ще застанат зад него.
В това нещо виждам потенциал за развитието на хората, не го правя ей така, за да се бием в гърдите. В същото време не сме загърбили нищо друго. В социалната политика – топъл обяд, социален патронаж…
Имам виждания за следващият мандат, ако бъда избран за кмет, за една нова иновативна услуга специално за хората, които са с увреждания и живеят сами, но като дойде времето ще го обявя.
Управлението на отпадъците също. Най-тежкият въпрос, който стои пред общините и предстои да се решава, защото от догодина самото сметосъбиране ще е по различен начин. При нас въведохме разделното сметосъбиране от първата година. Да, пазарът е много труден. Няма реализация, правим го на загуба, но хората свикнаха и отпадъците, които събираме разделно стават все по-чисти. Няма пазар заради сбъркани национални политики, но мисля, че скоро ще има решение, когато започне да се прилага принципа „замърсителя плаща”. Въпрос на време е.
За мен е радост, че вече нямаме нерегламентирани сметища както едно време – по дерета, по реки. Хората се научиха да оценяват това, което имаме и да го пазят. Затова и винаги казвам, че най-големия потенциал и ресурс на Чавдар са хората. Знам, че звучи малко надуто, звучи популистки, но аз го казвам с цялото си познаване на хората и с убеденост, че е вярно. Хората тук са активни, с гражданска позиция, дават идеи.
Има ли безработица в Чавдар?
Много ниска, като главно хората, които са безработни, са без никаква квалификация, без образование. Но и в тази посока сме предприели стъпки, за да може всеки един човек да се реализира. Много програми на Агенцията по заетостта се забавиха, но това е разбираемо. Живеем в много особено време, но това се е случвало и преди. Все още са живи спомените за Втората световна война. Въпреки всичко в момента живеем в един възход. Надявам се нещата в глобален мащаб скоро да се успокоят. Говоря за войната, за други конфликти. И на фона на всичко това ние си гледаме тук нашето селце. Ние сме 1200 човека. Да се грижим за нашето си село и то да процъфтява. Да си подредим собствената градинка.
На тези избори ще се явите като независим кандидат…
Да. Аз никога не съм бил партиен член. На миналите избори бях издигнат от местна коалиция. И този път имам подкрепа от много партии, за което благодаря, но да не го превръщаме в предизборно интервю. Мога да работя с всеки, който милее за Чавдар, независимо от партийната му принадлежност. И тук е моментьт да благодаря на общинския съвет, с който работихме успешно през този мандат. Независимо от някои различия, които сме имали, аз, ОбА и ОбС работихме в името на Чавдар. Винаги, когато е ставало дума за името на Чавдар е имало единодушие, защото това е много важно за всички ни. Когато са обтегнати отношенията между кмет и общински съвет нещата се случват по-трудно. И се радвам, че в Чавдар не е така и сме работили всички заедно за успеха на селото.
Имам една такава теория от много време – познавам хората и те ме познават. Не съм идеален, никой не е идеален. Знам си слабите страни, може и да има такива, които не знам. Познавам хората и се вслушвам в това, което казват. Един кмет също е човек. И той има своите чувства, своите настроения, но винаги съм се стремял да изслушвам всеки, който е дошъл. Да, понякога девет пъти може да помогнеш на един човек, десетият ако не можеш – ставаш най-черния. Но и това съм приел за нормално. И гледам голямата картина да върви, а тя върви и за мен това е най-важното.
Като кмет те познава цяло Средногорие. За човекът Григор Даулов да си поговорим, освен, че обича да чете книги…
От много, много години имам един уклон към културата като цяло. Книгите, музиката, театъра, киното. Рок музиката и не само. Имам колекция от няколко хиляди филми. Хиляди книги, голяма част от тях с автограф. Не ги имам като колекция, а като любов. Още от ученик, а и като студент съм отделял за книги. Гладувал съм, за да си купувам музика и книги. Това ми е от детството и винаги ще продължи.
Богат съм със семейството си, с прекрасните си деца и с многото си приятели. Всеки ми казва – не можеш да имаш повече от двама, трима истински приятели. Аз казвам „Мога”! Имам! Много! На различни места в България и в Чавдар, и в района. Те са такива, че аз всичко бих направил за тях и те за мен. Това е много голямо богатство.
Обичам социалното общуване. Аз съм социално животно. Не мога да се затворя… Обичам пътуванията. Обичам да срещам нови култури.
Последно кога ходи на кино? Остава ли време?
„Опенхаймер” се каня да гледам вече не знам от колко време… Защото искам да го гледам на голям екран, не на телевизионен. И си мисля сега, когато изляза в отпуска заради кандидатурата, да отида… Последно, беше по-отдавна. Но съм имал дни, в които съм ходил по пет пъти на кино в София. За един ден. В кино „Одеон” – Фелини, Бергман. Там бях най-редовният посетител. Обичах да ходя в емблематични кина, които вече ги няма, като „Глобус”, „Култура”… За съжаление те вече са търговски центрове, но там ми е минала голяма част от живота. Не съм изпускал български филм на кино. И това съм го изгладувал, не съм разполагал с тези средства.
През тази година на много концерти и събития ходихме. Радвам се, че моят син е много запален музикант. Показвам му какъв е бил моя живот. Постоянно сме по фестивали. Културата възпитава. Независимо от наситената програма на един кмет, имам време за семейството, но винаги общинското е с приоритет.
Както се казва, като си се хванал на хорото…
Абсолютно! Не можем да се оплакваме. Вярно е донякъде клишето, че е тежка царската корона, но никой никого не кара на сила и когато си се захванал, трябва да си на 100% отдаден. И се налага да жертваш личното – и като мнение, и като настроение, като симпатии. Подтискаш го. Ти трябва да работиш с всички. Ти не си някакво самовлюбено божество или Луй 14. Не! Ти си част от общото и аз лично се радвам, че е така.
Човек трябва да умее да отстъпва, да се вслушва. Аз обичам да имам коректив, да чувам различни мнения, но гледам да следвам и себе си, да се вслушвам във вътрешния си глас, той не може да ти изневери. Не се оплаквам, но е трудно. Наистина, школата „кмет” е много ценна, много важна школа. Именно местната власт показа по време на ковида устойчивостта си. Има потенциал в местната власт, но трябва да ѝ се даде повече свобода. Децентрализацията, за която от години говорим, трябва да стане факт най-накрая. Чавдар няма да спечели кой знае колко от тази децентрализация, но тя трябва да се случи.
Ние сме намерили работеща формула през партньорските програми с предприятията, макар те да не са регистрирани на наша територия. И с „Дънди Прешъс Металс Челопеч”, и с Геотехмин и Елаците-Мед. Инвестираме в социална инфраструктура, в спорт, в образование. Програмата на „Дънди” да създадат алтернативна заетост е изключително важна. Работните места, които поддържат – тези пет човека, са гърба на цялата ни подготовка на събитията, на изпълнението. Тези пет човека са ни много важни! Вярвам, че можем да продължим успешно да си сътрудничим и не само Чавдар, но и Средногорието да се развива. И съм убеден, че бъдещето на района е в туризма, но днес трябва да поставим здравите му основи.
Нерешени проблеми…
Този, който възникна с водата в една от крайните улици. Поради засушаването. Във водохващането на Кьой дере почти не влизаше вода. Другото водохващане при гробищата също бе почти празно. Бяха взети кризисни мерки и бе осигурена допълнителна вода. Вече няма проблем, беше за кратък период. Вече имаме изготвен проект за разширяване на това водохващане. Такъв проект може да се изпълнява само тогава, когато има ниски подпочвени води. Не може да се изпълни по всяко време. Догодина ще го изпълним. Направихме два сондажа, единият има потенциал и ще го използваме. Проблемът е и във връзка с незаконни отклонения, поливане.
Един оптимистичен мандат и един, който се задава…
Може и така да се обобщи. Имам визия за много неща. Готов съм да чуя всякакви предложения. Чавдар е едно сплотено общество и вярвам, че заедно ще продължим да развиваме селото – култура, образование, туризъм, инфраструктура. И се надявам да се появят повече местни предприемачи, повече местен бизнес, със силен акцент върху земеделските производители и туристическите услуги.
Интервю: Петя Чолакова