В Челопеч първи запалиха коледните светлини в навечерието на Андреевден – 29.11.2019 г. По традиция в началото на коледният месец декември Челопеч засиява в коледно-новогодишна украса и хиляди лампички създават добро настроение и много уют за челопечани и гости.
Като едно голямо семейство челопечани се събраха на мегдана, за да се насладят на церемонията по официалното запалване светлините на елхата, което тази година бе особено атрактивно – коледната искра полетя във въздуха и докосна елховият връх, за да бъде Светлина! В сърцата, в душите и в умовете ни! Пъстро великолепие от песни, танци и празнични емоции за пореден път сътвориха самодейците от НЧ „Труд и постоянство 1901“, а лично кмета Алекси Кесяков обяви старта на поредния коледно-новогодишен цикъл в село Челопеч, чиито празничен календар е наситен със събития и изяви.
10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1… Заедно с кметът отброиха всички присъстващи и бурно ръкопляскане ознаменува началото на тържествата. Най-щастливи отново бяха децата, чиито очи грееха наравно с многоцветните светлини на украсата. Традиционният базар поднесе на присъстващите вкусни домашно приготвени хлебчета и сладкиши, а пушека от скарите се носеще из цялата котловина. За всеки имаше по чаша греяно червено вино с ябълки.
Началото бе дадено! Да се насладим на уютните по семейно топли празнични дни, които ни носи Декември!
История и символика на коледното дърво
Някои автори разказват, че във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се, че то крепи хармонията в света, защото свързва небето, земята и подземието. Например в Древен Египет се почитали палмите, в Гърция маслиновото дърво, а в Рим лавъра. Заради това мнозина смятат, че историята на коледното дръвче започва още от тези древни времена. Връзка, разбира се, има, но тя е твърде далечна. Затова аз ще започна моя разказ от земите на днешна Германия, където езическите племена слагали пред вратите на домовете си елхичка с настъпването на месец декември.
Защо именно елхичка? Заради вечнозелените си листа и идеална пирамидална форма, тя била символ на неумиращата природа. Когато денят намалявал, а всички останали растения изглеждали мъртви, с ритуали около свещеното дърво, германците измолвали идването на пролетта. Още тогава обредното дръвче било украсявано със сушени плодове и свещи.
След като германските племена били покръстени култът към елхата вместо да затихне, ставал все по-силен. Причината – обредното дръвче започнало да се свързва с Рождество Христово. Всяко семейство имало свое коледно дърво, а през XVII започнали да се произвеждат гирляндите – първоначално покривани със истинско сребро, което не след дълго било заменено с по-евтин метал. Стъклените топки пък се появили два века по-късно като алтернатива на сушените плодове. На върха на елхата започва да се поставя звезда, която символизира раждането на Спасителя.
По същото време започнали да се изкарват коледни дръвчета по градските площади, около които се организирали тържествата за празника. Видът на сияещото дърво предизвиквало такъв възторг, че скоро обичаят започнал да се разпространява и в останалите европейски страни. Първо това станало в Швеция, Финландия и Дания и около 1840 г. в Англия и Франция.
Най-дълго се съпротивлявали на коледното дръвче отвъд океана, където дълго смятали, че този обичай е идолопоклонничество. Едва в началото на XX век коледните дръвчета започнали да красят всеки американски дом.
И така коледното дръвче произлязло от отдавна забравена езическа религия, но превзело целия свят и се настанило във всеки дом. Украсата му ставала все по-пищна – блещукащи лампички, разноцветни играчки и миловидни ангелчета. В Германия обаче, откъдето произлиза и традицията, все още предпочитат да украсяват празничната елха с коледни сладки, ядки и сушени плодове – символи на плодородието.
Подготви: Петя ЧОЛАКОВА
използвани са материали от www.hera.bg