Nevena Cvetkova във Fаcebook споделя перипетиите си в МБАЛ-Пирдоп и „Скинс системс“…
Отдавна не ми се беше налагало да търся болнични услуги, но този месец ми се случи два пъти. Първоначално бях приета във „Вътрешно отделение“на МБАЛ Пирдоп. Останах много доволна от отношението и професионализма на д-р Тинтикова и целия персонал на отделението.
В стаята ми лежеше и една възраста жена от Челопеч, която имаше нужда и от намеса на хирург /пръстът и беше целият в гной/. Поради липса на хирург в болницата я насочиха за консултация към „Скин систем“. Дъщеря и я заведе и като се върна разказа: По същият повод идвали в болницата преди 2 седмици. Тогава от Бърза помощ извикали хирург от частната клиника. Той ги отпратил с думите „Киснете го в смрадлика и ще мине.“ Киснали го… Когато завела майка си в „Скина“ попаднали на същия хирург. След като им взел 60 лв. същият отсякъл „Много късно я водите! Нищо не мога да направя.“ За шестдесетте си лева получили само една превръзка на пръста, която била толкова професионално направена, че до вечерта паднала.
Докато лежах в отделението чух и две възрастни жени да си говорят, че поради липса на „Очно отделение“ д-р Кесикова организирала превоз на местни граждани, нуждаещи се от операция на окото. Водела ги на операция в „Токуда“ и ги връщала същия ден, а после провеждала следоперативното наблюдение в кабинета си.
Веднага след изписването ми от „Вътрешно отделение ми се наложи да търся и услугите на хирург. Да, ама и такъв няма в Пирдоп. Има пластичен хирург, който ако се порежа може да ми сложи два шева, ама не и хирург, който да лекува апендикс, херния или жлъчка. Няма хирург, който да те спаси при спешна нужда. Пластичните ми е все тая дали са в Пирдоп или в София.
Разбрах, че д-р Мечкаров има приемни часове в поликлиниката в Златица. И ето ме там в 14,30 ч. /от толкова е приемното му време/, изтърпяла два дни силни болки, на Аолин. Пред кабинета вече имаше 7 пациента. Когато си тръгнах, след два часа, там останаха да чакат поне още толкова. Докато чаках, слушах хората да разказват как им се е налагало с различни болежки да обикалят болниците в Панагюрище и София. Как при спешна нужда от хирург обикаляли Спешните отделения на редица софийски болници и никъде ни ги приемали, а ги отпращали с думите, че няма места. Как вечерта отишли по спешност, а ги приели едва сутринта.
Д-р Мечкаров ме прие и след професионалната му намеса излязох от кабинета с облекчение и с много по-поносима болка и с професионално предписано лечение. С всички пациенти се държеше много учтиво и внимателно.
Когато се прибрах в къщи се замислих:
„ЗАЩО ПОЗВОЛИХМЕ ДА НИ ЗАТРИЯТ БОЛНИЦАТА!!?“ „ОТ КОЕ ИМАМЕ ПО-ГОЛЯМА НУЖДА – ОТ ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ ИЛИ ОТ БОЛНИЦА НАБЛИЗО?!“
Сетих се, че навремето Общината беше една -от Буново до Копривщица и общинската администрация се побираше на два етажа от сегашната сграда на Община Пирдоп. /Единият се заемаше от Общинското ръководство на БКП/. И за болницата имаше пари. То сега партии дал Господ, ама като идеш на сесия гласуват като една. Тях също ги издържаме с наши пари, така че като прочетете, че еди-коя си партия организира еди-какво си събитие, разбирайте „благодарим ви граждани че с вашите пари ще организираме еди-какво си”.
В момента издържаме 7 Общини, 7 общински администрации, 7 общински съвета, а за болницата няма пари.
Тогава реших, че ми е все едно къде ще е Общината, дали в Пирдоп или в Буново, дали в Челочеч или в Будят. Обаче искам в района работеща болница. С всички отделения – Вътрешно, Хирургия, Детско, Родилно, Невролотия, Очно, Хемодиализа, Физиотерапия. Когато има пари ще има и специалисти. Тези специалисти ще работят и в поликлиниките. И ако обединим всички общини в една, с една администрация и един общински съвет, дали спестените пари от останалите 6 общини няма да стигнат за издръжката на тази болница?
ВЪВ ВСЕКИ СЛУЧАЙ ЕДНА РАБОТЕЩА БОЛНИЦА НИ Е ПО-НЕОБХОДИМА ОТ 7 ТУК-ТАМ РАБОТЕЩИ И ПОВЕЧЕТО НЕРАБОТЕЩИ ОБЩИНИ.