В петък (29.11.2019 г.) малката зала на НЧ „Христо Смирнески“ не успя да побере жеалещите да присъстват на представянето на книгата, създадена по идея на инж. Илия Гърков „Героите на Средногорието“ – книга, която Средногорието отдавна чакаше да излелзе на бял свят. Родолюбивото начинание на Илия Гърков е призив и пример към всеки един от нас – жител на местните общини, за да познаем историята си и героите, които е отгледал нашия китен роден край.
Времето за представяне на книгата никак не е случайно, а е обвързано с датата 27 ноември 1919 г. и изминалите 100 години от подписването на пагубния за България Ньойски договор, определян като „поредната национална катастрофа за страната“.
Имената им стоят по паметниците, но не ги знаем, не ги познаваме, не ги помним, не им отдаваме заслужена чест. Споменават се от време на време в речите на някой от местните управници. Прочитат се и… толкоз. Някак си тяхната светла памет, тяхното себеотдаване, тяхната саможерства отдавна са покрити с прахта на забравата. Запретнал миньорски ръкави, Илия Гърков ни напомни една истина – за да вървим гордо и смело напред да градим светло бъдеще, трябва да познаваме историята си и да почитаме онези, благодарение на които днес можем свободно да се наречем българи и да живеем в свободна и демократична страна. Родина! Отечество! Държава! България!
В патриотичното дело на Илия Гърков, който всички видяхме в нова светлина, се включва и инициативен комитет, в чиито състав влизат няколко специалисти по история и архивистика. Помагайки му да издири документи, справки, исторически данни за родените в Средногорието хора, отдали живота си за благото и свободата на Родината, заедно те съставят книгата „Героите на Средногорието“, от чиито страници днес всички ние можем да черпим знания и информация за нашите самоотвержени съграждани.
В началото на събитието, посветено на книгата, духовият оркестър Марчингбенд-Златица изпълни химна „Шуми Марица“, марша „Край Босфора шум се вдига“, възпоменанието „Покойници“ и Ботев марш. „Къде си вярна ти Любов народна“ в изпълнение на музикалният ръководител на духовия оркестър Тодор Цачев и неговата съпруга Ивайла Цачева допълнително зареди с патриотизъм и преклонение обстановката около представянето на изданието.
„Ние ще погинем, но няма да отстъпим своите позиции. Няма да позволим на врага да се гаври с нашите жени и деца, и да ни отнеме свободата, която той никога не е виждал… Едно странно чувство ме обвзема. Кои ще бъдат избранниците на смъртта? Кому са преброени дните. Колко и кои ще останат утре, за да посрещнат пак слънцето? Ще бъда ли аз между тях? И сега ми идва на ум Ботевият стих: тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“… С кратка част от книгата „Героите на Средногорието“ ученици от ПГ „Златица“ представиха изданието пред многобройната публика. На премиерата присъстваха включилите се в издаването на книгата на инж. Илия Гърков – проф. дин Трендафил Митев – историк и политолог, председател на Македонският научен институт, през 2013 г. е ръководител на научната конференция, посветена на героя от Оборище Георги Чолаков в Златица; проф. дин Владимир Мигев; д-р Милана Тодоракова- дълги години главен специалист в отдел „Архиви“ работила върху събирането на огромния списък от загинали българи във войните за национално освобождение и обединение; д-р Владимир Генчев – правнук на един от героите на Средногорието; Ивайло Кунев; д-р Иван Иванов.
Споделено от д-р Илия Гърков за идеята да издаде толкова емблематична за Средногорието книга:
„Нещо се е случило преди 100 години и оттогава насам на всички официални събития, на всички събития, на които има заря, ние говорим и си спомняме само за тези, които са водили, за тези, които са стояли отпред. Но всъщност, дали защото сме забравили, дали защото сме подминали, дали не сме обърнали внимание, но… зад тях стоят една огромна маса хора.
Аз обичам историята и се ровя по разни книги и всъщност открих едно нещо, че нашият регион тук – Средногорието, е един от регионите, които дават най-много жертви. Така – по едни чисто статистически сметки, разбира се, не са професионални, не мога да твърдя с точност, в нашият регион до 20-25%. Почти във всяка четвърта къща има загинал човек. Това са нашите деди, нашите прадеди – те са били по фронтовете. Минаваме и подминаваме паметниците. И не ги забелязваме. Техните имена са там.
2016-2017 г. се заех да търся и намеря къде са загинали тези хора. Да, там на паметниците ги има имената им, но не знаеш къде са загинали. И, честно казано, не успях. А много исках нещо такова да се случи – да имаме и ние записана историята на падналите във войните средногорци. Да отмием това нещо. 100 години са минали. Една част от държавите, с които е подписан този договор (Ньойския – бел. ред) отдавна не съществуват. Не са съществували, не съществуват и сега. А България я има и ще я има, докато ги има тези хора. Докато ги помним.
Да, не можем да повторим имената на всичките – те са над 1000 човека. Но те са били по фронтовете, те са били на едни от най-тежките места на фронта в три последователни войни.
Благодаря на всички, които се отзоваха това нещо да се случи и тази книга да я има днес, видяла бял свят дни след навършването на 100 години от деня, в който 11 278 кв. км. територия е откъсната от България 600 хиляди българи остават извън границите… България, за която те умряха“.
Сред гостите на събитието бяха представители на „Аурубис България“ АД, „Елаците Мед“ ЕАД, служители от ДПМ-Челопеч, кметове и председатели на ОбС от средногорските общини.
Подготви: Петя ЧОЛАКОВА