Продължават зимните български празници. След Богоявление (Йордановден, мъжки водици) следва Ивановден, или т.нар. „женски водици“. Православната църква на 7-ми януари отбелязва деня на Свети Йоан Кръстител, наречен още Предтеча господен, покровител на кумството и побратимството. Свети Йоан Кръстител се празнува и на Еньовден, и на други празници, но в народната българска култура той е светецът, на който е отредено да кръсти водата, да кръсти младите булки и ергените, да кръсти момите и момците след поганите дни и идването на новата година.
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник.
В Средногорието единствено в Челопеч на Ивановден се прави ритуал с къпане на булката в течаща вода – на реката. Самодейците от читалище „Труд и постоянство“ извършват стриктно обредите, превъплащавайки се в образи на булка, младоженец, поп, старец, свекър, свекърва, етърви, калинци и други представители на едно традиционно българско семейство. Задължително булчинската премяна се облича от мъж. Тази роля на този ден бе изпълнена от Стоян Вълков. Младоженецът пък бе Димитър Кръстев, а в образа на колоритния поп се въплати Златан Караджов, който изрече наричанията за здраве и плодородие на булките и челопешките моми. Да има повече деца в Челопеч, да за здрави и да бъдат много щастливи. Окъпването би могло да се разглежда и като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност
Кръщенията с вода, които се извършват на Йордановден и Ивановден е възприето да се правят на открито място край течаща вода – извор, река. Къпането в ледените води насред зима се възприемало не само като атракция, а преди всичко се е правело за здраве и сила. Приемало се е, че по този начин човекът ще бъде здрав през цялата година Този, който не иска да бъде изкъпан от къпачите, може да се откупи. Правело се е и наддаване, като съответно парите отивали за благотворителност, за почерпка на всички. Защото се е приемало, че водата има силата да пречиства. А тази вода на Ивановден е с особена сила. И още един интересен момент, който е записан от от големия разказвач на българската народна култура Димитър Маринов – на времето на Ивановден са можели да изкъпят някой големец, както той казва, някой голям гражданин, до който друг път не могат да се докоснат и къпачите даже са го отвличали и са го закарвали до реката или до извора и там са го хвърляли. И както пише Димитър Маринов, случвало се е това да бъде и някой турчин. И жалбите до турското съдилище са били отхвърляни. Т.е. на този ден всички са равни помежду си и в крайна сметка обичаите изискват почит към Бога и равнопоставеност в името на това общността да добрува. Интересни са и метеорологичните прогнози.
„Българинът винаги се е опитвал да надникне, ако може в бъдещето и така да спечели благоразположението на божествените сили, метеорологичните прогнози казват, че ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има много болести по хората и добитъкът. Мисля, че според студа, който е сковал цяла България, ни очаква една здрава година. Освен това се казва, че каквито са студените дни по Ивановден, такива ще бъдат горещите дни по Петровден. Т.е. колкото е по-студено по Ивановден, толкова ще е по-горещо на Петровден. Така че и това е един поглед напред в бъдещето, който можем да хвърлим“ – разказва етнолога Петя Банкова.
За българинът водата е благодат, тя вдъхва сила, очиства, отмива лошото, носи здраве и благочестие. „По вода да ти върви“ изрича българинът при всяко ново начало и лисва от менчето пред стъпките на близките си. При всяка нова придобивка отново се лисва вода за здраве, за берекет, на хаир да е…
Водата е и неудържима стихия, която трябва да бъде тачена, уважавана и пазена. Затова и повечето ритуали и обичани на българина са свързани с нея…
Все по-често българският народ е наричан „народа на слънцето“, който боготвори природата и се прекланя пред водата като символ на Живот и Сътворение. Ето защо и на Ивановден – денят на кумството, побратимството и приятелството, ритуалите са свързани с очистение в течащата вода, която да отнесе лошото и да донесе доброто в дома, в населеното място, в държавата.
В Челопеч окъпаха и майките, които са родили през изминалата година. Те получиха дарове от читалището.
Сватба без музика не може… Музиката е задължителна. Затова засвириха Тошко, Павката и Митко, приканвайки всички да се хванат на хорото… Изви се традиционното челопешко хоро на мегдана. Усмихнати и лъчезарни, създаващи добро настроение на цялото село са челопешките самодейци и представители на читалището. Към тях се присъединиха и представители от Общинската администрация. Не липсваха и представители от Дънди Прешъс Металс – Челопеч.
Всички дошли да се насладят на ивановския челопешки ритуал опитаха от вкусната питка.
Днес празнуват много имена, производни на Иван и Иванка – Иван, Иво, Йоан, Ивайло, Ива, Йоанна, Иванка, Ивана, Йоана, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ванина, Ваньо, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Жана, ,Жанет, Ивайла, Ивет, Ивета, Ивелина, Ивелин, Ина, Инна, Инка, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Янета, Яниса, Янин, Янина, Янита, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо, Янчо.
Текст и снимки: Петя ЧОЛАКОВА