На 21-ви ноември НЧ „Труд и постоянство 1901“ с. Челопеч продреди изложба „Живот от старите ракли и домове“, посветена на християнското семейство. На 21-ви ноември църквата отбелязва Въведение Богородично, а от читалището в Челопеч уточняват, че „единствено ние, българите, празнуваме Въведение Богородично като ден на християнското семейство“. На този ден, според православната църква, се е случило знаменателно събитие – Дева Мария, която била обречена на Бога от своите родители още при раждането си, на тригодишна възраст изкачила съвсем сама 15-те стъпала в Йерусалимския храм.
„Единствено в НЧ „Труд и постоянство 1901″ Челопеч създадохме традиция да събираме нашето общо челопешко сем ейство на тематични изложби по повод светлия празник“ – разказва секретарят на читалището Мери Луканова, добавяйки: Тази година извадихме от челопешките къщи предмети от бита, останали от по-ново, градско време, но които вече започват да губят своята популярност. Погрижихме се да е уютно на всички посетители и ги почерпихме с бяло сладко приготвено от нас и турско кафе.
На официална церемония изразихме нашата почит и искрена признателност към всички наши дарители предоставили на читалището скъпи за тях реликви от лични, семейни или родови архиви. Благодарение на дарителската традиция през годините сме събрали и съхранили за бъдещите поколения изключително ценни вещи от бита на българина, в частност на челопечанина. Всички получиха свидетелства за дарение, скромен подарък и обещанието от наша страна, че даренията ще използваме за целите и потребностите на читалището! Благодарим на посетители и дарители за споделяния празник!“
Празникът на християнското семейство напомня на семействата и учителите, че трябва да възпитават във вяра и благочестие децата, в добротворство и чистота на нравите.
На 21-ви ноември старите българи казват, че се гадае за времето през идната година. Ако е дъждовно или вали сняг, зимата ще бъде снежна, лятото – дъждовно, а реколтата ще е изобилна. Слънчево ли е времето, зимата ще е люта, а лятото сухо. Според преданията, записани от Димитър Маринов, от 11 до 21 ноември са т. нар. „мратенски нощи“.
През ноември има и Вълчи празници. Тия празници се празнуват в чест на вълците. Това е второто празненство (първите са през месец февруари и са наречени Трифунци). Докато през февруари празниците траят три дни, то през ноември са „три пъти по три“, плюс още един, най-последен, в чест на най-опасния вълк. Първият вълчи празник, 11 ноември, или Дзверинден, както го наричат по Троянско, е зъл, но най-последният, наречен Кузулан или натлапан, е най-лошият, най-опасният. Общото на тези дни е, че престава всякаква женска ръкоделна работа. Никой не преде, не тъче, не крои, не шие, не влачи вълна, не наплита. Ножиците, с които се крои или реже, са заклопени и завързани добре, че никой да не може да ги отвърже. това се прави, да не би някое от децата случайно да ги земе и отвърже. Но и това не стига: да не ги докачи някое дете и да се мъчи да ги отвърже, тия вързани ножици се дигат някъде нависоко…
Димитър Маринов е записал сведение, че в Панагюрище Вълчите празници начинят от Свети Мина, 11 ноември. Ножиците завързват с парцали, а дараците, с които влачат вълна, залепват със сурово говеждо лайно. Нож заклопник не се отклапва; сол не се чука в кутела (чутура), защото тогава на вълците ще бъдат отвързани устата през годината и ще давят много овце и стока. Около огъня и зад вратата лепят с кал, та да бъдат залепени очите на вълците да не виждат овците и стоката.
Лепят със замушени (зажмали) очи и наричат:
Да му залепя устата,
да му залепя очите,
Да му залепя краката.
В с. Лопян, Тетевенско, Вълчите празници се наричат още и Рангелови празници и се празнуват десет дни. Десетият ден, Вълчата Богородица, се нарича Куцулан; той е най-страшният. Тоя ден (21 ноември) се казва Куцулан и в с. Брусен. Празнува се в чест на куция вълк, за който има народна приказка…
На 21-ви ноември траките са отдавали почит на Тройната Земна Хеката или още наричана Хеката Хтония Триморфос в древността е празник свързан с началото на зимата и зимната хипостаза на Слънцебога в образа му на вълк.
Древният празник почита в този период Тройната Богиня, като тази традиция и вяра е останала в народната култура като представата, че има три Богородици — Голямата, Малката и Вълчата – тези три Богородици са вярвани като сестри, т.е. троичната хипостаза на Богинята и нейният празник са запазени в народната вяра.