За шеста година поред честването на Деня на Свети Трифон Зарезан в община Чавдар се извърши в лозето на Александър Александров. В ритуалното зарязване (закройване) на лозята участваха стопанинът на Чавдар кметът Григор Даулов и собственикът на лозниците домакинът бай Сашо.
По стара традиция на първия Трифунец стопаните, техните семейства, съседи и гости от ОбА-Чавдар, служители на НЧ „Надежда – 1900”, отиват на лозето на любезните домакини Генка и Александър Александрови, където извършват стародавните ритуали по зарязване на лозето. Отец Хаджи Недко Бръмбаров нарече за здраве, плодородие и берекет, и благослови всички присъстващи. Домакините посрещнаха гостите с греяно вино, ароматна питка с шарена сол и мед, топла баница и други домашно произведени деликатеси.
***
Православната църква е посветила първи февруари на св. великомъченик Трифон, който заради вярата си в Христа бил подложен на жестоки мъчения и посечен с меч през 248 г. В народната вяра първите три дни от Малък Сечко се познати като Трифонци.
Народът ни много е почитал Първия Трифонец и го наричал още Трифоновден, Трифон Зарезан, Трихун, Трифон пияница, Трифун чипия. Денят се счита за празник на лозарите, градинарите и кръчмарите. „Някога св. Трифун в черквите и по иконите е рисуван с косер в ръка (СбНУ, XIII)“, е записал етнографът Димитър Маринов, разказвайки, че такъв образ е видял в старинска черква при с. Лютиброд.
Първият Трифунец се празнува весело и шумно, особено в районите на страната, където е развито лозарството. Основният обичай, изпълняван на този ден, е ритуалното зарязване, загробване, закройване на лозята. Едно време в ранни зори стопанката ще омеси хляб и ще го опече да е готов. Хлябът е пресен, а може да бъде и квасник. В някои краища хлябът е със специални символически шарки (Шипка, Козар Белене и Стубел). Освен хляба стопанката ще сготви цяла кокошка, напълнена с ориз или булгур. Ще напълни и една по-голяма бълклица вино. „В Скопско и Охрид освен плоска с вино, хляб и кокошка са приготвяли и кръстосана (светена) вода и пепел. Водата ще бъде кръстасона от селския свещеник и всеки ще отиде в черква и вземе малко от нея. Ще вземе още и пепел. С тая вода ще полее пръчките, които ще реше и ще ги посипе с пепелта“ (Димитър Маринов).
Сутринта рано мъжете, които имат лозя, отиват на тях – всеки на своето лозе. Там се прекръстват, взимат косера и от три кютука отрязват по три пръчки. Като отреже тия пръчки, ще вземе бъклицата, ще се прекръсти и ще полее порязаните кютуци. С това лозето е зарязано, закроено. После всички се събират накуп на отредено място, обикновено при оброк и тук взеки изважда хляба, кокошката и виното. И настава голяма веселба. Избират си Трифун – Цар на лозята, който председателства пиршеството. Като се наядат и напият, всеки прибира торбата си и бъклицата в нея, ако е изпразнена; ако ли има още вино, той я наметва на дясното рамо, а торбата прехвърля през лявото и тръгват за селото.
Царят Трифунец окичват с венец на главата и друг през раменете, изплетен от розови пръчки; поставят го на колесар, който се тегли от самите лозари, и с гайди или гъдулки, а понякога и със зурли и тъпани тръгват с процесия през селото. Тази процесия минавала се спирала пред всяка къща. Домовладиката на къщата изнасял в голям бял котел вино, давал най-напред на царя да пие, после почерпвал всички други, а останалото в котела вино плисвал върху царя с благословия: „Хайде нека е берекет“. „Да прелива през прагове! Амин!“ – отговарял Царят на лозята.
В село Шипка Трифун някога колел овен или вол, за да гости селяните. Това е било курбан – жертва за лозята.
Обредното зарязване на Трифоновден се прави независимо какво е времето. След този ден лозята вече редовно се “режат”. На Трифоновден се изпълнява и магически обред заплашване на овошките, които не раждат – познат и като трифоносване на дърветата.
Двата дни след Трифоновден – 2 и 3 февруари, също са празници в народния календар. Втори февруари е празникът Сретение Господне. Наричат го още Зимна, Трифонова или Вълча Богородица.
Третият Трифонец (3 февруари) е празник в чест на св. Симеон Богоприемец, който пръв взел в ръце Младенеца и го въвел в Храма Божий. Сред народа е известен с името Стар или Зимен Симеон, Симеон Бележник.
Сретение Господне и Симеоновден особено много се почитат от невестите и бременните жени под влиянието на християнския мит за Богородица, която за пръв път след раждането на Христос отишла в черква на молитва. От стари времена Зимният Симеоновден се приема за особено лош ден, тежък, хаталия, нишанлия ден.