„Песента ѝ за навред – и кат рабутиш пейш, и кат се веселиш пейш, и кат се радваш пейш, и кат имаш зор, пак: дет да плачеш, на песен го обърнеш, да н викат хората „плаче”, ам да викат „пей”, и в къщи си пейш, и на нивата пейш…”…
За 14-ти път в Чавдар се проведе фолклорният фестивал „Да запеем заедно песните на Средногорието”. Емблематичната чавдарска местност „Света Петка” отново бе огласена от българска народна песен в изпълнение на самодейни състави дошли от близо и далеч. Станалият традиционен народен песенен празник и тази година предостави възможност на различни народни изпълнители от различни фолклорни области да представят многовековното ни народно песенно и танцово богатство. И като на народен събор – началото бе дадено с вода и хляб. Цветна китка с червен конец получи кмета на Чавдар Григор Даулов и с нея бе поканен на сцената да даде начало на песенната феерия, лисвайки менче с вода и отчупвайки си от погача, обвита в богато везан месал. Отново ръководенето на фестивала бе поверено на известната телевизионна водеща на предаването „От българско, по-българско” Галя Асенова. Предаване, заело се да възражда народните песни, музика и танци от различните краища на България. Мисия, с която се е нагърбила и община Чавдар, реализирайки за 14-та година фолклорен песенен фестивал.
От изключителна важност е да се провеждат народни събори, за да се съхрани българската самобитност, която е най-голямото ни богатство днес, защото народ без коренища не може да пребъде. А българските коренища са именно народните песни и ритми, народните ни обичаи и обряди, народната ни вяра и памет. За проф. Иван Шишманов чуждата дума „фолклор” изразява народонауката ни, включвайки всичко онова, което народа знае и помни за себе си. А народната култура е най-древната култура на човешкия род. Народът да знае и помни! Да предава и кодира знанието си от началото на времената.
Българските народни песни и хора са нашата безценна съкровищница, скътала в шарена невестинска ракла светоусещането и начина на изразяване на поколения българи от онова, позабравено вече време. Светоусещане и себеизразяване, до което днес можем да се докоснем единствено по време на народните празници и фестивали, на които се представят автентични народни песни, обичаи и обреди, изпълняват се автентични хора и ръченици, пресъздават се автентични стари ритуали. Част от тях са скътани в етнографските ни музеи и комплекси, но най-вече по сцените на народните събори. И, неминуемо, онова автентичното, стойностното, истинското кара сърцето да трепне, да прескочи. Усещаш го с всяка клетка на тялото си. Кръвта ти заиграва при всеки ритъм, при всяка дума и стъпка, съхранила се от време оно, наситена с мистика и вяра. Това магично изживяване може да се случи само на празници, на които се представя по достоверен начин народната ни култура.
Такава е и мисията на чавдарския фолклорен фестивал „Да запеем заедно песните на Средногорието” – да съхранява и предава народната ни култура, до която в днешното интернетно забързано време все по-малко можем да се докоснем и която все по-трудно преоткриваме, защото са се нароили много кичозни мероприятия, които заблуждават и преиначават истинското ни народно творчество. Малко са онези места и хора, които се стремят да я опазят чиста и в първоначален вид.
Изключително важно е максимално да се стремим да се доближим до древното време, до отминалите ценности на народа ни, а не да се скалъпват кичозни сбирщини без смисъл, без естетика, без усет и отношение, без разбиране, лишени от ценностни изживявания. Провеждани единствено за хапване, пийване и снимане. Без абсолютно никаква стойност са такива мероприятия и от тях няма ни полза, ни остава дълготраен спомен.
По време на тазгодишния фолклорен фестивал „Да запеем заедно песните на Средногорието” отново имахме възможност да се потопим в българското, в милото и свидното, в родното творчество, скътало в себе си омайни ритми и песни, създавани и пяти от моми и невести по седенки, по жътва, по Лазарица и Еньовден. Своеобразно художествено претворяване на културна система и стил, на общо историческо битие и единно етическо съзнание и самосъзнание на българския народ.
Народното пеене, казват специалистите, не е само изпълнителския маниер, мелодичната, жанрово-тематична и друга художествена характеристика на получения резултат. Народното пеене, народната песенност е форма на социално общуване в по-широк план. Или, както отбелязват братя Миладинови „в жалби и в радост, на сватба и хоро, на жетва и грозьебранье, на везанье и преденье, по поле и гори щедро изливат песните како од богат извор…”.
Изляха се в Чавдар български народни песни, изпяти от гласовити певици, пременени в пъстри носии, някои автентични, други осъвременени, но все с идеята за гиздавост. Насладихме се на изпълненията на Клуба за народни хора „Чавдар” и чавдарските певици на автентични народни песни, водени от Цветелина Георгиева. Във фестивалът се включиха още: Танцов клуб „Мирково”, Мая и Пламенка Терзови, Сатоми – Мария и Георги Гърев и Група за автентични народни песни от село Каравелово, Карловско; Група за автентичен фолклор от село Петрич, Златишко; фолклорни групи „Надежда” – гр. Благоевград; народни изпълнители от село Богдан, Карловско; Ансамбъл „Златица”; ГФП „Кра-кра” – Перник; изпълнители от Дупница, Джерман, Соколица, Казанлък, Желява, Самороново, Бистрица, Виноградец, Крайници, Буново, Смолско, Разград и други. Над 50 изпяти песни и изиграни хора. Сред тях и зареждащото гайдарско свирене на Виктор Георгиев от Каравелово.
Разказват старите хора една легенда, която обяснява същността на песента за човешкото битие. Легенда за краля, който поискал един мъдрец да го научи да прави статуи на боговете. Мъдрецът му отговорил: „Ако вие не знаете законите на живописта, вие никога няма да постигнете законите на скулптурата”. „Тогава – казал царят – научете ме, моля, на законите на живописта”. „Трудно е – отвърнал мъдрецът – да се разберат законите на живописта, без да се усвоят похватите на танца”. „Тогава, бъдете добър, обучете ме да танцувам” – помолил царят. „На Вас ще ви бъде трудно, ако не изучите инструменталната музика” – отговорил мъдрецът. „В такъв случай изучете ме да изпълнявам инструментална музика!” „Но – казал мъдрецът – тя не може да се изучи без дълбоко разбиране на изкуството на вокалната музика”. Царят навел смирено глава и казал: „Ако вокалната музика е източник и цел на всички изкуства, тогава разкрийте ми, моля, законите на вокалната музика”.
Запазената легенда разкрива дълбочината и значението на нашата автентична народна музика и песен – естетика и тържество, така важна за разбирането на цялата система на народната художествена култура и основен метод за значителна по обем обмяна на социална информация – чрез изкуството на музика и слово. Защото песента е начин за социално общуване. Песента, наситена с магия и история, изпята и пресъздадена, осмислена и осъзната, именно тя – народната ни песен е ключът към вселената и вечността.
Петя Чолакова