В началото на най-малкият месец в годината – Февруари, наричан едно време Малък Сечко, се падат т.нар. Трифонци, като народът тачил най-много първият Трифунец и го празнувал шумно – за берекет. От прастари времена са запазени някои от мистериите, които днес се свързват с Трифоновден, но идващи от пазвата на дионисиевите мистерии.
По нов стил – на 1-ви февруари, по стар стил – на 14-ти февруари, днес на много места се „закройват“ лозята, или както едно време казвали – „време е да загробим лозето“.
Древните дионисиеви ритуали днес отбелязваме като Празник на виното, а напоследък и като празник на виното и любовта. Почитаме ги под името на християнският светец св. Трифон.
Както и при много други християнски празници, тук също срещаме една жива традиция, част от древното културно наследство на българските и балкански земи, вплела се в православната ни християнска вяра, но запазила своя древен езически смисъл.
И тази година в село Каменица възпроизведоха обичая „Зарязване на лозята“. Празникът бе организиран от НЧ „Любен Каравелов – 1927“ със съдействието на Кметство Каменица и кмета Иван Петров, който се включи активно и ритуално с Власаки Власаков зарязаха лозницата на Петър Захариев, който почерпи всички с руйно винце. Пищното събитие бе в неделя – на 4-ти февруари, за да могат повечето желаещи самодейци да се включат и най-вече учениците, на които по-възрастните да предадат традицията.
Днес възприемаме Трифоновден като празник на лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите. Денят се празнува весело и шумно из цялото българско землище, но най-вече там, където лозарството и винарството са най-силно развити.
Едно време, в ранни зори, стопанката на дома замесвала и изпичала шарена питка. Приготвяла и пълнена кокошка, наливала в бъклицата винце, вземала и светена вода и ги слагала в нова вълнена шарена торба. След празничната църковна служба отивали заедно със свирачи на лозята, да извършат ритуалното зарязване, или както казвали едно време – да „загробят лозята”.
На лозето всеки се прекръствал три пъти в посока изгрева на слънцето и отрязвал няколко пръчки от три корена. После поливал отрязаното място с вино и светена вода, поръсвал го и с пепел, запазена от огъня, горял на Бъдни вечер – за да се роди много грозде.
Докато извършвал тези свещенодействия, лозарят изричал благословия за богата реколта:
„Господи, милостиви Боже!
Дай ни здраве, дай ни сили и помогни ни да си закроим лозята,
Да ги овържем, да ги прекопаем и да оберем на есен много грозде!
Лозе да се вие, да се превива – от черната земя до синьото небе.
От един кютук да наберем на есен по чебър вино,
От десет корена – цяла каца!
Да напълним всички бъчви, бъчонки, тикви –
та да прелее през праговете!
Да се лее и прелее вино като вода през бял Дунав! Дай Боже”!
Отговаряли му: Амин!
Отрязаните пръчки завивали на венчета, които слагали на калпаците си, на бъклиците, или ги премятали през рамо. Отнасяли ги в къщи, да ги поставят под домашната икона!
След зарязването, преди да седнат на богата и пребогата трапеза, и да започнат шумно веселие с песни и хора, мъжете избирали „Цар на лозята”, когото наричали Трифон! Събирали се в кръг, в който поставяли китка босилек, завързана с червен конец и корона от лозови пръчки и бръшлян. Гледали да изберат за Цар добър стопанин, имотен, с много лозя и да е „късметлия” – все предпоставки за добра реколта. На него давали китката и го коронясвали със специалната лозарска корона, след което се обръщали към него с думите:
„Трифоне, виждаш ли се, къде си?
Той отговарял: „Под лозето съм – не се виждам от грозде!”
Лозарите отговаряли: „До година хич да не се виждаш от грозде!”
Царят на лозята изричал благословия:
„Хайде да бъде честита и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а всяка гижа по чебър!”
Отговаряли му: Амин!
В Каменица за Цар на лозята за 2024 г. бе избран Ремзи Мехмед.
Всички се черпели с вино – от бъклици, от менчета и си спретвали шумен гуляй!
Обредното зарязване на Трифон Зарезан се прави независимо какво е времето. След този ден лозята вече редовно се „режат”. Най-много този празник се тачи от винарите, лозарите, кръчмарите и градинарите, които приемат Свети Трифон за свой покровител и за пазител на лозята.
Традиционната храна за Трифунците включва прясна пита, дипла пита (тутманик), варена кокошка, пържени яйца.
На Трифон Зарезан (Трифун Пияница) се правят и гадания за характера на времето и за реколтата. Вярва се, че ако на този ден вали сняг на парцали, то и пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна!
Обичаите на Трифон Зарезан подсещат за идващата пролет и началото на селскостопанската година!
Във възпроизвеждането на обичая „Зарязване на лозето“ в село Каменица взеха участие над 20 самодейци. Специални гости бяха гайдарите от Гайдарски състав „Челопешки полъх“ с ръководител Стоян Маджаров от гр. Копривщица.
Организаторите благодариха на всички включили се и изразиха своето задоволство, че оная, българската искра, я има в толкова много сърца!
Вторият Трифунец е празникът Сретение Господне, наричан от българите Зимна, Трифонова или Вълча Богородица. Третият Трифунец е празник в чест на св. Симеон Богоприемец, сред народа известен като Стар или Зимен Симеон, Симеон Бележник. Тези дни се тачат най-много от невестите и бременните жени, като Симеоновден се приема за тежък ден, хаталия, нишанлия ден и на този ден се внимавало невестите да не решат с нож и ножица, да не шият с игла, да не секат със секира. В Родопите този ден наричали Божа майка и се празнувал най-вече от млади, нераждали невести, за да забременеят през годината. Те омесвали голяма пита, която раздавали по комшиите.
Подготви: Петя Чолакова
