На 20-ти декември българите отбелязват Игнажден, наричан още: Идинак, Игнат, Игнет, Поляз, Идинажден. Народното вярване, както отбелязва Димитър Маринов, го счита за начало на народната нова година, като денят единак едно време е бил на 21-ви. Християнската реформа го премества и го превръща в черковен празник на свещеномъченик Игнати Богоносец.
На този ден църквата почита един от най-преданите и приближени ученици на Св. Апостол Йоан – Св. Игнатий, наричан още Богоносец, тъй като сам твърдял, че носи Бог в сърцето си. Заради вярата си и отказът да се кланя на римските богове бил осъден на смърт от император Траян, хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
От Игнажден се начиня Големият Сечко (т.е. голям месец) и тоя ден се нарича още млада година и нов ден. От този ден се брои народната нома или млада година, счита се за нов ден, млад месец. В някои български краища му казват Идинак, което значи начало на годината, годиняк. Оттам идва и юнец, и конче, които са навършили година, да се наричат идинак, идинаци, т.е. годиняк.
Понеже този ден се счита за млада година, то народното вярване е установила обичая поляз с полязниците и техните благопожелания. Обичаят полезник (полязник, поодняк, поожняк) се свързва със съществуването на добра и лоша среща. От това кой ще влезне най-напред на този ден в къщата, т.е. кой ще сполези къщата и какъв ще бъде този негов сполез – добър или лош, народната вяра твърди, че през цялата година в дома ще бъде добро или лошо. Ако сполезът е добър, то в къщата през цялата година ще върви на добро, ще има успех и берекет във всичко. Ако сполезът му е лош, то през цялата година ще върви в къщата на лошо и в нищо няма да има сполука и берекет.
А добрият или лошият сполез зависи от човека, който сполези къщата, т.е. от сполезника, полязника, спохождняка. Ето защо във всяка къща с трепет очакват да видят сутринта на тоя ден кой ще им влезе в дома най-рано и пръв.
Някога, преди 100-200 години, всяка задруга (къща) е имала свой сполезник. това е било лицето, чийто сполез излезнал добър и щастлив през годината. Такъв човек се лови от тая задруга за свой сполезник. Тоя сполезник ставал за тая къща един вид роднина, скъп приятел и където и да бъде срещнат или когато дойде в къщата, бива посрещан с почести, уважение и голямо внимание.
Когато наближи Игнажден, за полезника зе правят приготовления. Още от вечерта срещу Игнажден самият домовладика на задругата (къщата), облечен чисто и спретнато, ще земе бъклица с вино и ще отиде в дома на спохожняка, за да го калесва за споход, т. е. да дойде на другия ден рано в къщата им, за да ги споходи, сполязи. На самият ден Игнажден, рано, още пред зори, жените ще станат, ще накладат огъня, ще замесят тесто и ще турят край огнището гърнето за вариво. Като влезе скъпият гост в гумното (двора) и всички търчат да го посрещнат на вратата.
Веселият глас на сполезникът нарича: „Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година! – се чува от всички в къщата. Той отива право на дръвника, зима една шумка (пръчка от дъбово дърво, предпочтелно граница) и влиза в къщата. Като влезне, повтаря поздравленията и отива право на огнището. Тук се спира, сваля капата си, прекръства се и като бърка с шумката в огнището и слави (благославя): „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребченца, дечица, а най-вече мед и масло и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!“.
Додето благославя сполезникът, всички домашни стоят около него с благоговение, мъжете гологлави, а жените с кръстосани ръце и на всяка слава викат: „Амин, дай Боже!“.
Полезникът това ще седне кръстато (по турски) край огнището и дават му в ръцете решето, напълнено с пшеница, а около му посипват боб, леща, орехи, семе от гръсти и други. Като поседи малко, той става, ходи по къщи и сее с решетото пшеницата, като слави: „Да се роди, дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“, а другите отговарят: „Амин, дай Боже!“.
Полезникът седи край огнището, за да лежат квачките на яйцата, за да носят кокошките на полозите си и да дойдат по-скоро годежняци, т.е. момци за момите. После, като свърши тоя обред на сеенето, полезникът сяда на сложената трапеза ведно с домовладиката в задругата и гощавката се начиня. След гощавката полезникът се изпраща с почест и подаръци. Подаръци са риза или пешкир. Като се свърши обредът на сеенето, къщата вече е споходена, сполязена и жените си вършат другите обичаи.
Обичаите на този ден: Сутринта, който пръв излезе и най-рано, обезателно когато се върне, трябва да внесе трески или шмука, или сламица, които гужда зад вратата. В Софийско има обичай заранта много рано у зори жените да станат и да изметат саждите на комина и тия сажди заедно с метлата хвърлят някъде вън от двора на своята къща. След това замесват тесто за колаци. Като се вдигне тестото, т.е. втаса, взимат дарака и четката, с която чешат гръстите, и с тях вземат от тестото, като наричат: „Това е за кадията!“, като под името кадия разбират различните болести. От туй откъснато с дараче и четка тесто правят колаче, което не пекат, но го оставят някъде да изсъхне само от вятъра. То се къта и употребява за лек. Първиятколак пазят да бъде каден на Бъдня вечер.
В този ден като млада година най-старата жена в къщи ще вземе сурова пръчица, ще влезне, дето спят децата, и ще удари всякое отгоре върху завивката по няколко пъти. Това правят за здраве, за да растат и да са здрави. На този ден бият (колят) свинете за Коледа. Жлъчката окачват под вратата, за да не дохождат турците на конак. В Медвен на този ден „кръщават“ свинете, т. е. събират се селяните и отреждат цената на свинското месо, по колко ще се продава.
На 20-ти декември (Еднажден) се събират и коледарците и калесват своя цар. До тоя ден коледни песни не се пеят, а от него нататък се пеят. Ако се пеят преди Игнажден, хората окраставяват. Месят се и обредни хлябове, които се кадят и ядат за здраве и берекет в къщи. В с. Хурсово, Шуменско, на Игнажден месят кравайче, наречено игнатско, което се дава на полезниците. В Смядово и Риш пък месят особен хляб, наречен игнатска пита, който се кади и се раздава на домашните да хапнат за здраве; от него дават и на стоката за здраве; хвърлят залчовци или трохички и в хамбарите, кошовете за берекет и изобилие.
Магически обичай: Пазене кваса. Този обичай се е запазил в Русенско. Има магически характер, поради което се е преследвал от свещениците. Може да се среща и в други краища на страната, но го крият. На 19 декември – вечерта срещу Игнажден, се събират в някоя къща моми, булки и жени. Към тях се присъединяват и някои стари жени, обикновено такива, които са познати като добри познавачки на магии, баяне, вражене и други. Тия моми, булки и жени почват да играят хоро; туй хоро става или в стаята около нощвите, или на двора. Докато играят туй хоро, две моми, от които едната трябва да бъде първа на майка си, а другата последна – изтърсок, замесват квас, но замесват го обърнати гърбом към нощвите. Когато почват да бъркат брашното, бабичките, под чието ръководство се върши всичко това, гуждат в кваса стрити на прах различни лековити и магьоснически билелчиви билки, сгорени въглени от леска, явор и цер. Тоя квас с тия билки бабите вземат, увиват го и го полагат в едно кюше на стаята и го пазят цяла нощ, т.е. една жена или булка постоянно седи края него будна. Хорото играе цяла нощ, додето се пази квасът.
На другата вечер, Бъдня вечер, тоя квас се отниса в друга къща и го пазят пак по същия начин. Този квас по същия начин се пази през 12 нощи – от 19 декември до Васил, но обредното тайнствено хоро се играе само три пъти: срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Васил. На Васил, или Сурваки, рано сутринта всички моми, булки и жени, които са участвали в „пазенето на кваса“, се събират в къщата, дето е стигнало тестото срещу Васил, т. е. на 12-та нощ, и бабичките разкъсват туй тесто на толкова парчета, колкото души са участвали в обреда. На друга жена не се дава от него.
Този квас, изсъхнал на вятъра, се пази като драгоценност, защото с него може да се лекува всякаква болест; той гони от къщата всякаква лошавина, всеки лош дух и запазва къщата и домашните от магии. Жена, която го носи, привлича мъжа си да се прилепи при нея и да я обича, а мома, която го носи, ставала изгора за момците, които лудеели след нея. Такава мома се оженва скоро, и то за тогова, когото си иска. Тоя квас можел да привлича и мющерии на дюкяна.
По книгата на Димитър Маринов, „Народна вяра и религиозни обичаи“, С., 1994 г.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Ето защо на този ден всеки стопанин трябва да избере и отсече Бъдника – дъбово или крушово дърво, което ще гори в домашното огнище на Бъдни вечер.
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден“, освен Игнат, Игната, на 20-ти декември имен ден празнуват също: Огняна, Огняна, Пламен, Пламена, Искра, Искрен, Светослав, Светослава.
Подготви: Петя Чолакова