„Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството. Ако човек се завземе да пише историята на българския народ от неговото попадане под турското иго до освобождението му, то кое събитие би трябвало да държи първо мяст в нейните страници? От българските въстания, най-много Априлското (1876 г.), чрез което ние за пореден път се опитвахме да свалим от гърба си веригите на робството“…
По залез слънце на 11-ти май 2019 г. в село Петрич се състояха тържествата по случай 143 години от Априлската епопея. Отбелязването традиционно започна с шествие от центъра на селото към паметника-камбана – символ на единствената победа на Хвърковатата чета, предвождана от Георги Бенковски. Битката се състои в местността Петрина чука. В нея се включват жители от селата Петрич, Каменица и Смолско. Шествието бе предвождано от ученически духов оркестър към СУ „Любен Каравелов“ – град Копривщица. В него се включиха и част от официалните гости.
В Априлското въстание изстрадалият български народ се изправя срещу тиранията на поробителя. „Слабо въоръжени, но изпълнени с вяра“, българите се обединяват около българските революционери – Апостоли на Свободата!
Из „Записки по Българските въстания“:
„…дойдоха и няколко млади петричани, въоръжени, разбира се, за да ни посрещнат. Те ни известиха, че петричани са на крак от два деня и чакат войводата (Бенковски бел. ред) с нетърпение. Па другояче не можеше и да бъде: Село Петрич, с жители около 1600, беше един от главните въстанически пунктове. Тук живееха и работеха хора решителни и умни, като: Нено Гугов, Лулчо Гугов, Ив. Домусчиев, поп Христоско, Делчо Гугов, Филип Домусчиев и други. Те са селяни, но селяни от Средна гора са парижани при софийските шопи!
Забравих да кажа, че тоя ден беше Гергьовден, 23 априлий. Слънцето наближаваше да подаде, когато гласът на дървеното клепало се раздаде из коритото на бистрата Тополница! Бенковски се прекръсти набожно, който пример се последва и от четата…
Заедно с петришките жители беше излязъл и старият поп Христоско, с кръст и кандилница в ръка. Той благославяше надясно и ляво. Наместо да предлага за целуване своя кръст, той сам целуваше нашето знаме и дръжките на ножовете“…
Копривщенката Елена Чумпова разказва: „Жителите на бунтовното село Петрич, намиращо се на югозапад от Златица, съхраняват в историята си първия бунтовен ден на Априлското въстание. Паметника-камбана на входа на селото съхранява родовата памет за изкланите жители на опожареното село. В сраженията загиват 172 въстаници, а десетки други са хванати и изпратени на заточение“…
Историческа възстановка на онези паметни мигове, описани от Захари Стоянов, бе представена чрез аудио-визуален спектакъл с участието на НД „Традиция“, сдружение „Хайдути“, самодейци от школа „Средногорци“ – гр. Пирдоп, НЧ „Отец Паисий-1901“ – с. Смолско, НЧ „Васил Левски-1929“ – с. Горна Малина, НЧ „Оборище-1897“ с. Петрич и танцьорките от „Шарено хоро“ – Мирково.
Приветствени слова прочете кмета на с. Петрич Николай Лилов. Поздравителни адреси изпратиха от Община Златица, ОбС-Златица, „Дънди Прешъс Металс – Челопеч“ АД, „Елаците Мед“ АД, ПП „Евророма“. Сред официалните гости бяха и представители на Руското посолство в България, от което също имаше приветствие. Поднесени бяха венци в знак на признателност и почит. Възпроизведе се и тържествена заря.
„Речем ли да се замислим върху истината за нашите народни въстания, ние долавяме още тук една характерна отлика на нашия народ, която ще забелязваме и в по-късните събития от неговата история. Българският народ е противоречив по характер. Той е разсъдлив и сдържан и твърде консервативен, когато в него говори първичното съзнание на бита. Но в еднаква степен той може да бъде необуздан и своеволен… Принуден да остави ралото и остена и да залови кремъклийката, той смята за най-силно оръжие срещу чуждия поробител своето славно минало. Това минало, изплувало от дълбокия исторически мрак, събужда националната му гордост“ – съвременник и участник в описваните събития, Захари Стоянов пресъздава страница по страница неповторимия образ на народното минало, увековечил величието на народната саможертва. Именно това величие успяхме отново да уловим, наблюдавайки неповторимия спектакъл на самодейците в село Петрич. Истински и автентични, те положиха огромни усилия, за да успее всеки един от нас да усети онази тръпка, онези емоции, които завладяли борбените петричани и им вдъхнали сили да извоюват победа над поробителя. Първа и единствена! Поклон!
Петя Чолакова
Снимки от възстановката можете да разгледата на страницата на Списание „Средногорски БАГРИ“ във фейсбук. Използването им за каквито и да било цели – само сред изричното упоменаване на автора и изданието.
P.S.: В разказите на петричанинът Нено Гугов откриваме един малко известен факт – за предателите, които донесли на пазарджишкия каймаканин за събранието в Оборище. Единият от тях – Ганчо бил от Колагларе (Коланларе, дн. село Чавдар?). Описани са в „Първата пушка за Априлското въстание“ записки по Копривщенското въстание в 1876 г. от Никола Беловеждов:
„Нено (Нено Гугов бел. ред) ми разправи още, че след затварянето на събранието Бенковски получил едно безименно писмо от Пазарджишкия турски меджлис, в което му обаждали, че при каймакамина се явил някой си човек от селото Колагларе, по име Ганчо и му обадил, че някъде към Панагюрище имало комитетско събрание, за което му бил обадил един негов другар. Апостолът не обадил на всички за това предателство, за да не се тревожат. Пазарджишкият каймакамин бил проводил известие на Панагюрския началник на полицията да следи за това събрание, защото както се говорело в Панагюрище, според разказа на Душанова, Даут он-баши се скитал 3–4 деня по панагюрската гора, но, види се намерил е само вековните стари дъбове, които се възвишават по пространната панагюрска гора.
Мисля, че не ще да е зле, ако и не на място, да разправя на любопитния читател, отде е последвало писмото до апостола за предателството. Това аз можах да науча пак от Нена и Лулчо Гугови, с които проверих и бележките си за Събранието, които бях слушал от Душанова. И сега (през 1892 г.) прочетох тези си бележки пред Нена Гугов, който ги намира съвършено верни, защото той проверил и отпосле разказите за Ненка.
Работата по предателството била тъй: от с. Балдево (Пазарджишко) бил избран за представител някой си Ненко. Този човек бил с черна, продадена душа. Той мислел, че ще извърши велико дело, ако предаде въстанието. Този човек бил в добри отношения и с Пазарджишкия Али бей, който бил направил много злини на българите. Ненко или се боял, че ще бъде подозрян, ако не отиде на събранието, или пък нарочно е отишъл, за да узнае по-отблизо работите на въстаниците, та предателството му да бъде пълно и да получи по-голяма награда, той повикал предварително приятеля си Ганча от Колагларе и го накарал да отиде в Пазарджик при каймакамина да му занесе много здраве от Ненка и да му обади, че той е отишъл към Панагюрище на комитетско събрание и, като се завърне, ще отиде да му обади за всичко, което ще узнае там. Предателството било извършено, но един от членовете на моджлиса, съзаклятник, узнал за това и бързо предизвестил апостола.
Като се завърнал от Събранието, Ненко изпълнил обещанието си. Той отишъл в Пазарджик, та обадил на каймакамина, а този последния го проводил в Пловдив да обади на пашата, той отишъл и разправил на пашата всичко подробно. Тук трябва да е помогнало и Чернйовото предателство, защото, както разправят мнозина, пашата изпърво не повярвал Ненка и го затворил, докато провери истиността на съобщението му, а отпосле го освободил“.
Повече на: https://chitanka.info