Спомен и обич за човека, приятеля и художника
ЦВЕТКО ИВАНОВ БАЛЕВ
23.08.1958 – 17.04.2013 г.
Роден е в село Мирково, където преминава животът му. Завършва Института за учители в Дупница със специалност „Рисуване“. Работи като учител и художник в рудник „Челопеч“.
* * *
Животът – влак забързан минава, отминава
и нишката, която безмилостно преде
Съдбата с пръсти тънки, коварно изтънява
и скъсва се внезапно, и няма накъде…
Напразно е да молим Смъртта неумолима
днес гробът е отрупан с венци и със цветя,
но ний не вярваме в отвъдното и знаем, че те има
в душите ни остави от своята душа…
И тръгнем ли отново в житейската тъмница,
де множество опасности в засада се таят,
напътствай ни тогава с невидима десница
да можем да намерим най-правилния път…
* * *
Приятелството ни с Цветко продължи повече от 30 години. През 1986 година ни запозна големият художник и невероятен талант Георги Златанов. И ето, вече 5 години откакто коварна болест ни отне този скъп приятел, широка и щедра душа и с огромна дарба и любов към рисуването…
С Цветко и Гошо, по-голям от нас и щедро раздаващ се учител, често обикаляхме из района, рисувахме сред природата и в живописни селища и местности. Рисувахме, обсъждахме, споделяхме и неусетно станахме много близки. Години наред участвахме в изложби в София, Пирдоп, Златица, Копривщица, Мирково и на още много места. Хората ни се радваха, поздравяваха ни, вестниците отразяваха нашироко, колеги ни хвалеха. Но трудна е съдбата на твореца. И ние бяхме доволни от интереса и похвалите, радвахме се несполуките. Но си знаехме, че няма да има откупки и въпреки несгодите намирахме сили да продължим, да рисуваме, въпреки всичко. А живописта изисква много средства – за бои, материали, рамки, платна – които все недостигат… За пътуванията, за посещения и организиране на изложби, за книги и албуми…
Нашият приятел Цветко живееше, за да рисува – тих и скромен, но необикновено лъчезарен, сладкодумен и сърдечен. Въпреки трудния си и мизерен живот, въпреки болестите, огорченията, често пренебрегван, забравян и неразбиран. Мечтаеше и работеше за своя галерия у дома му в Мирково – но не доживя… А остави стотици картини в ателиетата си в апартамента в Челопеч и в родната къща в Мирково. И дано наследилите го роднини подарят на общината или поне дадат на отговорно пазене и за показване поне част от творчеството му. В общинската администрация има хубава зала, правена за тази цел, за него – а неговите картини заслужават и трябва да бъдат видени и оценени от още много хора.
Истински празници за мене и много още приятели бяха срещите ни в ателието му. Цветко с часове показваше картините си, графики, рисунки – пейзажи натюрморти, портрети, пастели, акварели, маслени платна … цял един живот в творчество!… Той търсеше израз на мислите и чувствата си чрез колорита – ту нежно-лиричен, ту контрастно-тревожен, земен и космичен, вплел в себе си неимоверна жажда за живот и творчество, чрез вълшебното съзвучие на багрите, линиите, сюжета и композицията, за да предаде вълнението и богатството на душата си на своите зрители. Защото вълнението, което ражда една картина – това е душата на художника, личния му стил, който цял живот търси съвършенството.
При Цветко се редят сезоните – пролетта, с контрастите между топло-зелено и розово бяло; лятото – със синьо-зеленото и оранжево-златистото на житата; есента – с контраста между жълто-огнените дървета и виолетовите тонове; зимата – със синьо-сивите и бледо лилавите отблясъци. Редят се хълмове, планини, огрени от светлина, разлюлени от вятъра жита, треви, дървета, клони, облаци, стари къщи, магически слънчеви залези, редици от стари дървета насочващи погледи към небето, момичета-музи – тръгнали да берат цветя, вглъбени в себе си и някак далечни, красиви и чаровни сякаш от някой друг цвят. Той никога не успя да отиде до морето, но го нарисува – отворен прозорец и в рамката на прозореца – море, гларуси, пред прозореца ваза с цветя, книги… Вече зрял художник, с овладян, оформен стил и свой почерк в класическата живопис, през последните години от живота си Цветко с успех талантливо рисуваше и в един по-модернистичен и абстрактен стил.
Талантлив и плодовит, Цветко работеше много. Но като повечето си събратя не умееше да продава, да печели. Затова и при цялото си богатство живееше бедно, трудно, отиде си огорчен и с наранена душа. Но раздаде стотици творби на приятели, ва лекари, на близки, а и недотам близки нему хора. Тези късове-съкровища от душата му днес са една огромна галерия, пръсната из България и по света.
Умееше задълбочено и компетентно да анализира живописта, че и литературата, сладкодумно, задълбочено и разбираемо да обяснява, достъпно да тълкува. Четеше много поезия и имаше богата библиотека. И днес неговите творби ни водят в световете на духа и красотата. С обич и тъга, с дълбоките си смислени послания с чар и богат колорит.
Година след смъртта му е обявен за почетен гражданин на Мирково, а на родната му къща е поставена възпоменателна плоча.
Маруся ФИЛЧЕВА – художник
