„Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството… Априлското въстание, чрез което ние се опитахме да свалим от гърба си веригите на робството би следвало да държи първо място в българската история”…
Захари Стоянов
На 20-ти април 2024 г. самодейци към НЧ „Любен Каравелов – 1927“, гости и жители на село Каменица се поклониха пред подвига на участниците в Априлското въстание, избухнало преди 148 години – с изпращането на „Кървавото писмо“ от Тодор Каблешков от Копривщица, получено от Георги Бенковски в Панагюрище и създадената от него Хвърковата чета, победила поробителите край село Петрич.
Специални гости на събитието бяха Гайдарски състав „Челопешки полъх“ към НЧ „Труд и постоянство – 1901“, с. Челопеч, които изпълниха патриотични песни.
Пред паметника на Априлци от село Каменица и черешовото топче, служителят на читалището Таня Цветкова разказа за бурните героични събития, започнали на 20-ти април и оставили кървава диря в световната история.
Младите самодейци към читалището Лъчезар, Ивана, Антонио, Мартин, Йорданка и Аделина поднесоха венци, които сами бяха направили по повод годишнината. Байрактар на младата каменишка чета бе най-малкият самодеец Антонио.
Проеча и тържествен салют, даден след команда от копривщенинът Стоян Маджаров – ръководител на ГС „Челопешки полъх“, известен като един от най-колоритните участници в телевизионното предаване „Фермата“.
Активно в отбелязването на 148 години от избухването на Априлското въстание в с. Каменица се включиха и петричанките Мария Бал и Ралица Врагова, предвождани от Екатерина Теодорова – Николова, която с неугасващ плам съдейства при всяка родолюбива инициатива на каменишкото читалище.
Включилите се в инициативата самодейци от НЧ „Любен Каравелов – 1927“, с. Каменица: Станка Тупева, Цветелина Бързакова, Радка Михайлова, Йорданка Тодорова, Таня Цветкова, Анелия Иванова, Соня Борисова, Виктор Кръстев, Деко Геров, Елена Начова, Мина Пиянчина, Лъчезар Лазаров, Ивана, Иванова, Мартин Димитров, Антонио Димитров, Дани Димитрова, Аделина Стоянова, Марин Чолаков, Стефка Чолакова, Лукан Тодоров.
В подготовката се включиха още Иван Петров, Траянка Величкова, Григор Бързаков, Георги Ганчев и Власаки Власаков.
„Чувствителната българска душа не остава безразлична към най-голямото въстание на българите срещу чуждия гнет – Априлското въстание!
Когато предател издава решението на Оборищенското събрание за вдигане на въстание и в Копривщица пуква първата пушка, Тодор Каблешков пише „Кървавото писмо“, зовейки за обявяване на Априлското въстание.
На 20-ти април 1876 г. в Панагюрище се освещава знамето, ушито от Райна Княгиня, и тръгва процесия към татарпазарджишкия път, която спира в близост до местността „Мрамор“. Пред събралото се множество Георги Бенковски предлага условията за формиране на своята чета. Над стотина желаещи се решават да изпълнят тези условия.
„Ние трябва да бъдем навсякъде и никъде…
Ето защо става необходимо да се определи една подвижна чета от най-решителни юнаци, която да обикаля от село на село, да насърчава и поддържа духа на населението. На тая чета за по-добро аз смятам да й стана предводител. Тя ще бъде бърза като вихрушка и на часа ще се намира там, където е нужно нейното присъствие…“
Георги Бенковски
В Хвърковатата чета на Георги Бенковски се включват Вельо Николов и Лука Вельов от село Каменица.
Въстанието избухва в Петрѝч на 21-ви април, ден след написването на Кървавото писмо. На 22-ри април османци и черкези нападат селото. Петричани изпращат писмо до Бенковски за помощ. Хвърковатата чета откликва и изминава разстоянието от 30 километра между Панагюрище и Петрѝч през нощта, за да пристигне на следващия ден в село Петрич. Петричани я посрещат със свалени калпаци, насълзени очи и немеят пред българската войска и българското знаме.
Три дни Хвърковатата чета и нейния войвода водят бой с нападателите и ги побеждават. Към въстаниците се присъединяват и каменчани. Спечелена е първата битка в Априлското въстание!
Първото от черешовите топчета е готово! Бенковски разпорежда то да се откара към златишкото поле. Накичено с цветя, то преминава през центъра на селото. Изпълняват се няколко изстрела в посока на османската войска.
При следващият сблъсък, априлци, предвождани от Бенковски, печелят своята втора битка, с помощта на пристигналия от Панагюрище Иван Ворчо, който убива предводителят на черкезите. Часове по-късно четниците отново са нападнати и отново успешно отбиват атаката. В битката пада и първата жертва в Априлското въстание – Петър Балов, който е положен в черквата в село Петрѝч.
Захари Стоянов обобщава значението на битките край село Петрѝч, в които дейно участват и каменчани, както и проявената от тях смелост в своите „Записки по българските въстания”:
„Тия държат първо място между ония села, които изградиха темела на българската свобода с пепелището на своето село”!
Горчивата участ на въстаналите селища решава и съдбата на Хвърковатата чета. Четата – вдъхновителка, четата, станала един от символите на свободата, завършва на връх Лисец първата част от славната си епопея.
Априлското въстание е потушено в реки от кръв!
„Луди глави са били ония, които са спущали куршумът в мозъка си за щастието на другите”, полагайки свещената клетва:
„ЗАКЛЕВАМ СЕ ДНЕС ПРЕД БОГА НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ
И НА СВЯТОЕ БЛАГОВЕСТВОВАНИЕ,
ЧЕ ЩЕ УДЪРЖА И ИЗПЪЛНЯ ВСИЧКИТЕ СВАТИ ОБЯЗАНОСТИ,
КОИТО МИ СЪОБЩИХА И ЧЕТОХА В ЗАКОНА.
СВЕТЛОТО СЛЪНЦЕ НЕКА БЪДИ СВИДЕТЕЛ НА
МОЯТА СМЪРТНА КЛЕТВА;
А ХРАБРИТЕ ЮНАЦИ С ОСТРИТЕ СИ НОЖОВЕ
ДА БЪДАТ МОИ КАЗНИТЕЛИ В МОЕТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ”!
Имената на Априлци ще останат завинаги в историята на българския народ – Имена на герои, запалили искрата за борба и национално освобождение. Сред тях се нареждат и каменчани:
Станчо Тангаров Пантерата
Нено Пульов
Вълко Андреев
Велйо Николов Млатията – хвърковат четник
Луко Велиов Тренин – хвърковат четник
Илия Г. Доров
Никола Ст. Карабов
Цончо Ст. Доров
Цончо Радев
Апостол Георгиев
Гено Кичуков
Иван Велчов
Иван Оралията
Стойно Павлов
Андрея Шоилин
ПОКЛОН!
Подготви: Петя Чолакова