За първи път от десетилетие в Община Златица бе организирано тържество по случай Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 135-годишнината на този емблематичен акт, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 г. автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България бе отбелязана подобаващо с ученически рецитал и поднасяне на венци в памет на загиналите за Свободата на Отечеството и обединяването на българите в една държава.
„Провъзгласяването на Съединението е подготвено от движение за съединение години преди това. Започнало с протестите против решенията на Берлинския договор и продължило с постоянна пропаганда на съединисткия идеал на страниците на българския печат, дипломатически сондажи пред Великите сили и поддържане на тесни връзки между Северна и Южна България“, разказват историците.
6 СЕПТЕМВРИ е емблематична дата, чието значение за нас отеква и ще отеква хилядолетия. След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединение с освободените българи. Още през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи съединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.
През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и е обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба. Във времето след този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази национална кауза, родила се и живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили. ПОКЛОН пред святото им дело!
Средногорието отново играе важна роля в този изстрадан, но тържествен акт за България, а именно, че обединен около една кауза и една цел, превърнати в години бленувано желание, българският народ е силен и в състояние да постигне всичко. В Панагюрище на 2 септември 1885 г. трима младежи – Събко Милков, Андон Оряшков и Тодор Хаджикирилов издигат знамето, започват да гърмят с оръжието си и с възгласите „Долу Румелия!” „Да живее Съединението” провъзгласяват така дълго чаканото обединение. Тримата са арестувани, но под звъна на камбаните пред църквата „Света Богородица” се събират близо 2000 човека и под техния натиск младежите са освободени, заедно със знамето и оръжието им. На знамето е изорбазен лъв, то е забито в земята, каквато е българската традиция за поставяне началото на революция. За призоваването на гражданите на бунт за освобождаване на знамето и арестуваните инициатори Тодор Хаджикирилов и Събко Милков се използват камбаните на църквата “Св.Богородица”, с които е обявено Априлското въстание. В Златица и до днес една от улиците носи името на Събко Милков – един от строителите на нова България, живял и учителствал в Златица повече от 20 години.
СЪЕДИНЕНИЕТО е продължение на борбата за национално освобождение и независимост. Още повече, че Захари Стоянов – председателят на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), през юли 1885-а във в. “Борба” се уповава на 500-те чакмака, които от Медет дере ще дадат сигнал за обявяване на Съединението, напомняйки за генетичната връзка между Априлското въстание и Съединението, чиято движеща сила са българските поборници и опълченци.
„Датата 6 септември е символ на успех с непреходно значение за историческата съдба на българския народ„, казва в словото си кмета на Община Златица инж. Стоян Генов, акцентирайки върху тази забележителна дата в българската история и постигнатото българско обединение. „Денят е повод да се гордеем с миналото си, както и да уважим паметта на онези, които направиха възможно българското обединение. Сто тридесети пет години по-късно, ние все още помним и никога няма да забравим нашите сънародници, които поеха историческата отговорност за великото българско дело: държавниците Стефан Стамболов и Петко Каравелов, революционерите Захари Стоянов и Иван Андонов,
дипломатите Иван Гешов и Илия Цанов, военачалниците Атанас Узунов, Данаил Николаев, Райчо Николов, Атанас Бендерев.
Съединението е защитено достойно от младата българска армия в
последвалата Сръбско-българска война през месец ноември 1885 година. Най-големият успех в борбата за утвърждаване на Съединението бе извоюван благодарение на храбростта и себеотрицанието на българския войник, доблестно защитил отечеството си при Сливница, Брезник и Драгоман. Нека помним и тачим хората, които вложиха ум, воля и жертвоготовност в това свято дело – Съединението. Да бъдем техни достойни следовници в името на едно по-добро бъдеще за България!“, каза още инж. Генов пред събралите се жители от Средногорието, дошли да отдадат чест на онези бележити българи, заради които и днес живеем в свободна България.
Тържественото отбелязване на годишнината бе изпълнено с патриотични емоции под звуците на „Марчинг Бенд“ – Златица и поднасяне на венци пред паметника на загиналите за България златичани. Ученици от СУ „Св. Паисий Хилендарски“ припомниха на присъстващите моменти от историята, свързани с достигането до забележителния Акт, обявен в гр. Пловдив. Представени бяха и старинни оръжия, онагледяващи българските хайдушки движения и борби за освобождение. След признаването на Съединението повърхността на България нараства до 96 346 кв. км. След Съединението българският народ пристъпва към извоюване на своята Независимост, обявена на 22-ри септември 1908 г.