На 19.05.2019 г., по време на златишкия неделен пазар,се проведе XVII-то издание на фестивала, посветен на песента – „Песента е дар от Бога“. Пред по-малко от 30 зрители се изявиха самодейци от Пирдоп, Златица, Мирково, Смолско, Антон, Буново, Копривщица и Етрополе.
Сцената и площада бяха огласени от красивите изпълнения на малки и големи певци и певици, сред които се отличиха тези на ДВГ „Шарени мъниста“ – Пирдоп, ДВГ „Средногорски звънчета“ от Златица и „Оренда“ – гр. Етрополе. Мелодични бяха и изпълненията на останалите участници от МВГ „Гергьовден“ – Златица, ПГ „Копришки бисери“ – Копривщица, Женски хор „Шарена китка“ – Антон, „Златен блян“ – Златица, „Росен здравец“ – Мирково, „Хармония“ – Антон, певиците от село Смолско и златишкия хор „Златолира“.
Водещ на събитието бе Антония Бързакова от град Златица, възпитаник на пирдопската гимназия „Саво Савов“. Всички получиха грамоти за участие.
XVII-то издание на „Песента е дар от Бога“, организирано от НЧ „Христо Смирненски“ – гр. Златица не съумя да предизвика кой знае какъв интерес у дошлите на златишкия пазар средногорци. Най-вероятно заради неподходящо подбраното време, хората се спираха за кратко под жаркото слънце и предпочитаха да се разходят по сергиите и да посетят местните заведения, за да се разхладят. Въпреки това, изпълнителите дадоха всичко от себе си, за да изразят своята любов към българската песен, българската музика и българските необятни ритми.
Кметицата на Златица също присъстваше, но видимо незаинтересована към изпълнителите, подпряна на една от японските череши с гръб към читалището, разговаряше с две-три жени от Златица и случайно преминаващи покрай нея граждани.
Българският фолклор от древни времена е уникален в своята същност и няма българско сърце, което да не трепва, чуе ли да се извисява българска песен… И в по-ново време той продължава да се развива и обогатява.
Българският фолклор е националното ни богатство и неговото опазване е въпрос на чест и отговорност. Макар, че в Златица читалищната дейност е сведена до минимум и е по-скоро за отбиване на номера, благодарение на любителите на българското фолклорно творчество, то продължава да се цени и опазва и в Златица. Броейки се на пръсти златишките самодейци се стараят да съхраняват златишките фолклорни дадености и да ги предават на бъдещите поколения. Може би само и единствено ежбите, интригите, злоупотребите и липсата на организационен капацитет в златишката читалищната дейност, които се наблюдават от години, са причината златичани да се отдръпват от тази свята институция и да не подкрепят неговите мероприятия… Време е да си дадат сметка и да се замислят онези, които с действията и бездействието си допринасят да загива читалището в Златица!
А пирдопският читалищен салон се пръска по шевовете при всяка читалищна инициатива. Челопешкият, чавдарският, душанският също…
Песента е дар от Бога, а читалищните настоятели са онези, които навремето са пробуждали и сплотявали българският народ, запалвайки вярата му в Свободата. Читалището е институцията, която е родена да възпитава, да опазва културното ни наследство и да обединява, а не да се превръща в организация от сицилиански затворен тип, ръководена от люде, които целят да го използват само и единствено за лични цели. Нещо, което от години се наблюдава в Златица…
„Песента е дар от Бога“, а читалището е на всички ни! Опомнете се, докато не сте заличили вековното златишко читалище, уважаеми златишки читалищни настоятели…
Петя Чолакова