„Слепи ще прогледнат, глухите ще чуят буквеното слово“…
24-ти Май! Денят на българската писменост, култура и просвета! Денят на българското Аз-Буки-Веди!
Аз буки веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.
Значението на делото на Кирил и Методий и на техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, отдавна е извън рамките на българската история. То е сложило своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация. Защото именно чрез съхранението и утвърждаването на светите букви български, сме съумяли през хилядолетията да съхраним своята идентичност като народ и държава, а днес над 250 милиона души в цял свят пишат и четат именно с нашите български букви!
Семпло тържество в извънредна обстановка ознаменува светлия празник в Златица. Пред читалището – светилник и пазител на книжовността, гордо бе изправен портрет на двамата братя Кирил и Методий, а площада бе огласен с „Върви народе Възродени! Към светли бъднини върви“…
24-ти май е празник, който ни изпълва с национална гордост и самочувствие, ден, който ни вдъхва вяра, упование и ни кара да се замислим върху истински значимото – Словото и Познанието! 24-ти май е тържеството на българския език – „свещен, на нашите деди“…
„И до днес, ние, българите, единствени празнуваме ден на буквите. Нека не допускаме духовността да изчезне от живота ни, защото благодарение на нея сме се съхранили като нация и да продължим това свято дело в името на българщината, на националното ни достойнство и идентичност“ – прочете Димитър Овчаров.
В присъствието на библиотекарите Мария и Димитър Овчарови и директорите на двете училища в Златица инж. Величка Баланова и Аделина Павлова, кратко приветствено слово произнесе кметът на Община Златица инж. Стоян Генов:
„Само един е празникът, който предизвиква у всички българи вълнение, гордост и радост, че имаме привилегията да живеем, учим, творим, чувстваме и мислим като българи – на свой език, със своя писменост и книжовност. Почитта и смирението, с които ни зарежда Денят на българската просвета и култура са необясними, но всеки от нас ги усеща дълбоко в душата си.
Днес почитаме не само нашата писменост и книжовност, но и самото просветителско дело – труда на пазителите на знанието – от учителите пред черната дъска до преподавателите и учените в университетите и научните центрове.
Признателни сме и на творците, които осмислят не само битието ни с красотата и изразителните средства на различните изкуства, но градят българската култура като оставят следа във времето.
Нашата благодарност и уважение е за учителите, които ни образоваха, зададоха посоката, за да извървим пътя си смело и с достойнство, и за всички хора на духа, които ни разбраха по-добре от самите нас и въплътиха мислите ни в слово и изкуство.
Особеният заряд на празника, чувството на духовна извисеност и благост, благоговеенето пред книжовността и писмеността, смирението пред силата на знанието, са гаранция и израз на нашата вяра, че ще ни има. Няма българин по света, който да не се развълнува щом чуе химна „Върви, народе възродени“ и да не се изпълни с гордост заради празника, народността и своя език.
Скъпи деца, ученици и студенти, скъпи млади българи, днешните тридесет букви, свещен отблясък от духовния подвиг на братята Кирил и Методий, са вашите ангели хранители и нека бдят над вас! Честит празник!“.
Учители и граждани изразиха своята почит към българската азбука, писменост и култура!