Точно на 24-ти май – Денят на българската писменост и просвета, в Златица бе открит барелеф на златишкия будител Никола Младенов – дългогодишен читалищен деец и общественик, познат на онези, които „работят на общественото поприще“. Никола Младенов е човекът, вдъхнал живот на златишкото читалище и извисил неговата дейност доказвайки, че когато човек работи със сърце и душа може да сътворява чудеса и да увлича хората след себе си, да съдейства за успешното развитие на родното си място. За целта, обаче, трябва да си сърцат човек, пълен с идеи и вяра в изконното задължение на всеки усилено да се труди за постигането на високи идеали и постижения в избраното поприще, готов да се врече на общестевените дела и осъзнаващ смисъла на читалищната институция за развитието на града.
Откриването на паметна плоча на един заслужил златичанин предизвиква определени размисли и кара човек да прави паралели… Паралели и сравнения – между това как може да се работи на ползу роду и как не може. Предизвиква размисли „преди всичко за всеотдайността на стотици активисти, участвали в многостранната му дейност (на читалището – бел.ред), с любов и чувство, че допринасят нещичко за града и народа си“ през онези години и как липсва всичко това днес… И да открои колко е важно чувството, което води един човек в делата му, в съществуването му, в решенията и постъпките му.
Историята на златишкото читалище дълги години е „тясно свързана и е неразривна част от живота на Никола Младенов Христов. Библиотекар, секретар, член на управителния съвет или председател на общинския читалищен съвет, хорист или ръководител на читалищния хор, самодеец или организатор, той е навсякъде – усмихнат, загрижен и винаги всеотдаен“. Никола Младенов отдава живота си на просветителското и читалищно дело на родната му Златица, а неговата най-голяма любов е Театърът. „Неговото участие неведнъж е критерии за стойността на спектакъла и залог за бъдещия успех на постановката. В десетки образи той е и дядо Либен от „Българи от старо време“, и дядо Ламби от „Нонкината любов“ и Койчо от „Селска история“, но незабравим ще остане в образа на вуйчо Васо от „Госпожа министершата“… С това име дълги години го назовават много от близките и приятелите му.
В юбилейните дни „100 години читалище в Златица“ изпъква и неговият личен юбилей – 50 години читалищна дейност на Никола Младенов – един от стожерите, посветил огромна част от времето и силите си на обществото.
Неразривно е свързано името на Никола Младенов със златишкото читалище. И съвсем не е случайно, че в деня, в който се отбелязва Празникът на българската азбука, 130 години от създаване на читалище в град Златица – на същия този ден бе открита и паметната плоча на най-видния златишки читалищен деец, „сърцето и душата“ на златишкото читалище – Никола Младенов, успял да съхрани и част от историята на родния си град в книгите си „По дирите на миналото“ и „Огърлица от Златици“…
Паралелът с днешните читалищни управници дава ясна картина за същността на един човешки характер и неговата воля, решение и осъзнаване да работи в полза на обществото, в което живее, а не само да се перчи „в очите на слепите“ с титли и да се реди за заплати. И ясно може всеки да си отговори на въпроса защо днес на откриването на барелефа, поставен в т. нар. „алея на славата“, разположена на дувара на р-т „Музея“, липсваше читалищен председател и читалищен секретар. Чистоплътието на мисленето, себеуважението, всеотдайност и безкористие са онези качества, които отличават Никола Младенов от съвременните ни читалищни управнички по златишко…
Поклон пред паметното дело на Никола Младенов!
Петя Чолакова