„Сърцето буйно, лудо,
никога не остарява,
до края чак, все младо –
то младо и безумно си остава!“…
1-ви октомври освен Международен ден на възрастните хора е и Световния на поезията и музиката, на кафето, че и на архитектите. И какво по хубаво да съчетаем чаша горещо следобедно кафе с поезията на една изключителна авторка, която през тази година навърши 90 години – любимата ни Иванка Филчева! Троен празник!
„По старата вечна земя
със стари обувки вървя.
По пътеки и пътища стари
срещам стари другари.
В стара къща се връщам
стари грижи прегръщам.
В стари съдове готвя,
в старо легло се топля.
Стари постилки постилям,
със стари мечти се завивам.
Върху стара мъка си лягам,
стара обич сънувам.
От болести стари старея.
Върху стара любов
спомени стари и жребий суров –
позамръзнали стара надежда грея.
Иванка Филчева е родена в с. Църквица, но жизненият ѝ път я довежда в нашето село Антон, където се задомява и отглежда дъщеря си художничката Маруся Филчева. Автор е на стихосбирките „Обичам ви хора“, „С дъх от перуника и пелин“, „Справедливостта е обич“, „Не заспивай щурче“, „По пътеките на времето“ и други! Стиховете ѝ са отронени въздишки, трепети, мечти, съхранени мисли, чувства и емоции, съпреживяни с читателите. Карат те да мечтаеш, да тъгуваш, да се замислиш за изплъзващите се минути живот – като шарени мъниста, нанизани на тънко конопено въже, което с годините натежава, но става все по-пъстро и по-свидно! Копнеж!
ВРЕМЕТО-ХУДОЖНИК
Като листи осланени –
кап, кап, кап.
Капят дни и нощи.
Времето тече,
отброява капките безценни
на живота ни.
Най-великия художник,
с най-голямата палитра,
с най-безжалостната четка –
В р е м е т о!
Рисува графиките
черно-бели по косите.
Капва грим безцветен под очите.
Капва остра болка във сърцето
и потичат по платното
капки есенни сълзи.
Кап, кап, кап…
На живота златото изтича.
Иванка Филчева пише и стихове за деца, реди залагалки и гатанки, хайку. Нейни книги има в почти всяка средногорска библиотека и в много от уютните средногорски домове.
„Дълго, дълго въженце,
с цветчета
и с главички
без косички.
Що е то? (тиквички)…
……………………………………
„Есенният вятър
обрули листата –
постла пътя на зимата“…
…………………………….
ЗАЩО?
Ако наистина в света
има хора с разум и култура
защо ли все още го владеят
позлатени, празни кратуни?