На 10-ти февруари православната църква почита свети великомъченик Харалампий, живял през II в., епископ на гр. Магнезия в Тесалия. Той бил преследван, съден и жестоко измъчван заради проповядването на християнската вяра. Светецът бил известен лечител и затова в народните представи на българите св. Харалампий е „заповедник”, „бей” на всички болести и най-вече на чумата. Наричат празника му Харалнбей, Арланбей, Хараламповден, Чумин ден, а в Охридско – Пунклин празник.
Свети Харалампи се счита за един от светците лечители наред със св. Козма и Дамян, св. Пантейлемон, св. Трифон и други, защото преди небесните ангели да вземат душата му на небето, светият старец помолил Бога да дари телесно здраве и душевно спасение на всички човеци. Неговите мощи се смятат за чудотворни, а кутрето на дясната му ръка се пази в църквата „Свети Седмочисленици“ в центъра на София.
Според разпространените легенди, при делбата, чрез която светците разселили помежду си света, на Свети Харалампи се паднало да бъде заповедник на Черната Чума и да има сила да я победи. Преданията разказват, че Свети Харалампи уловил родената на Атанасовден чума, оковал я във вериги, или я затворил в стъклено шише, за да не мори хората, но ако те станат прекалено грешни, светецът може да се разгневи и отново да я пусне, за да ги наказва за греховете.
В миналото денят на Свети Харалампи бил наричан и Чуминден, като се почитал строго най-вече от жените, които не трябвало да захващат никаква работа. Жените замесвали обредни пити в чест на светеца и за умилостивяване на Чумата, като традицията повелява същите да бъдат намазани с мед, защото той бил най-любимата ѝ храна. Затова и в някои части на страната медът се носи на този ден за освещаване в църквата и се пази като лекарство. Денят на Хараламби се възприема и като празник на пчеларите, приемайки го и за свой патронен празник, като го отбелязват с редица мероприятия, веселие, а някъде дори присъждат титла „пчела-царица“ на най-изявената пчеларка.
Пчелата се радва на особено почетно отношение в народната българска култура. Тя присъства в песни, пословици, гатанки и приказки. Присъства и в коледарските наричания за плодородие, а медът се представя като символ на изобилие и богатство.
В православния християнски календар 10 февруари е отреден и на света великомъченица Валентина. За нейното житие има малко факти. Известно е, че е била благочестива девойка, живяла в областта на Кесария Палестинска. Тя става жертва на гоненията срещу християните през 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.). Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предопределя съдбата й – езичниците я обезглавяват.
Имен ден имат Харалампи, Ламбо, Валентин, Валентина, Пейчо, Пейка, Пейо.
