На 2 февруари честваме Сретение Господне – един от 12-те големи празници в годината. Празникът е установен още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.
Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон, пише pravoslavieto.com.
В храма отишъл и старецът Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос – „Утехата Израилева“. Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и казал пророческите слова, че е видял спасението на хората. На майката Мария праведникът казал: „Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ – (Лука 2:34-35).
Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица.
В наши дни православните майки отиват на черква на 40-ия ден след раждането, за да им се чете т.нар. чиста молитва.
Според народния календар, е и Петльовден. Приема се за празник на мъжките рожби.Една легенда разказва, че е свързан с времето на еничарстовото и кръвния данък. Тогава семействата със синове белязвали портите си в кръв от петел, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари. Така опитвали да ги спасят. Приема се и като мъжки празник за стимубиране плодовитостта на момчетата. Друга легенда свързва обичая Петльовден с библейските сюжети при раждането на Христос, когато цар Ирод е наредил всички младенци да бъдат избити, за да бъде убит и самия новороден Иисус.
Според някои изследователи е наследен от древни времена, когато са се извършвали редица ритуали в чест на лова и пчеларството, на който се приемат новите ловци. Според народните вярвания ако на този ден вземеш пари – цяла година ще вземаш; ако дадеш – цяла година ще даваш.
Петльовден се среща предимно в обредната практика на старото местно българско население в Североизточна България и имa ясни връзки с основните дялове на българската обичайна система. По традиция обичаят се изпълнява преди всичко от семейства, които имат синове. В някои селища обичаят има специален вариант за семействата с дъщери и в крайна сметка е общ за целите селища. По време той е свързан с празника на християнския светец Евтимий и винаги се празнува на 20 януари или 2 февруари, в зависимост от действащия календар.
Названията на обичая според Ст. Генчев са три типа:
1. Образувани от петел + ден/т.е. по названието на жертвената птица/ с ред фонетични варианти. Този тип названия, които по същество са названия на празник, са по-широко разпространени у нас българите. Към същия тип доколкото са образувани пак от петел, но от формата на номина агентис, се отнасят и Петеларовден, Петларовден.
2. Названия, образувани според М.Николова от особеностите на жертвената птица, която в по-тесен регион следва да е винаги черна –„Черновден“, „Света Черна“.
3. Названия по името на св. Евтимий. Тук вариантите са изключително много: от Евтим, Евтимовден до Хетим и Ихтиман (?). Този тип названия също са много широко разпространени.
Подготовката на обичая включва следните специални моменти – осигуряване на петел, по-рядко, но не невъзможно – ярка. Птицата в отделните селища следва да е отгледана в двора на семейството, а в по-малък брой селища да е винаги черна. На празника се приготвя специален реквизит, който представлява укаса от перата на жертвената птица. Към това се добавя и восъчната свещ, която по стари предания се изработва във всяко домакинство, което отбелязва празника. Към това се прибавя задължително и каделя вълна. Задължително на този ден е било и част от облеклото, ако не е възможно цялото облекло, да е сватбено.
Интересно е описанието на М.Николова на Петльовденския обичай от 1970г. в с. Голица, обл. Варна
„Жените започнаха да се събират към обяд заедно с бохчите носеха мрежи и чанти с бутилки вино, ракия, лимонада и други неща за ядене – наденици, торти и прочие. Настлаха черги по пода на читалищния салон и наредиха на тях донесените бохчи със зелници, пити и петли. На санитарката Радка Павлова Петкова подадоха копани, пити, зелник, дариха я с пешкир и престилки. Нахлузиха и върви с пуканки и чушки, прекадяване палене на свещи не бе извършено. След угощението при което жените си подаваха една на друго от донесеното и шумно се шегуваха, започнаха буйни хора, неудържими най- напред в читалището, а после и вън пред сградата. Те продължиха до късна вечер под звуците на гайди. А още по до късно продължи веселбата на насъбралите се в кръчмата жени и мъже (през деня мъже почти нямаше, т.к. беше работен ден) през 1970г. Угощението и веселието бяха още по –непренудени, т.к. освен мен нямаше други външни наблюдатели. Чуваха се безброй шеги и подмятания, свързани със символичната украса по женските глави и с характер“.
По материали от Интернет подготви:
Петя Чолакова