Днес е Връбница – един от най-хубавите и шарени пролетни празници в българския традиционен календар. В последната неделя преди Великден празнуват всички, носещи имена на цветя, дървета и зеленина. Празникът е познат и като Цветна Неделя, Вая и Куклинден. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с лаврови и маслинови клонки.
Димитър Маринов е записал и още едно негово име – Цветоносна неделя. Той разяснява, че „народният празник Връбница преминава с един важен обред за момите, наречен кумичене. Момите, които са ходили на Лазар, се събират на Връбница на отделно място и оттам тръгват задружно за реката, защото кумиченето става само на река. Кумиченето става или с кукла (обреден хляб), или с венци от върба. Има и трети случай, когато кумиченето става с ладийки от папур, обаче тоя случай може да се счита за изключителен, защото е много рядък.
Всяка мома, която има да се кумичи, трябва да е подготвила особен хляб за случая. Тоя хляб се нарича кукла, в някои места кравай, а някъде колак. Когато се кумичат, тоя хляб си носи всяка мома на реката, дето ще става кумиченето. Всяка мома земя куклата, кравая или колака, увити в чист месал. Избира се място, дето водата тече по-тихо. Там се отрязва коричка от обредния хляб, нареждат се залците и тия залци гуждат на бухалката. Когато залците са наредени, една мома ще натисне бухалката да потъне и залците ще заплуват върху водата, която ги понася. Гледа се чий залък е отишъл най-напред, тая мома се признава за кумица“.
Пеят се и специални песни – преди да стигнат до реката, на самата река преди да се почне комиченето и след това. Додето се свърши кумиченето, всички се боят, че змей може от невидяно да долети и да грабне някоя мома; след кумиченето този страх вече го няма. Настава веселба. Смеят се шумно, накихват, викат, скачат и всяка пак си връзва колака или куклата в месала, нареждат се отново в два реда, уловени за раменете, както и по-преди, но сега кумицата върви напред, а те след нея. Отново пеят наречени за случая песни“.
Привечер на мегдана се играе последното за годината лазарарово хоро, към което накрая се присъединяват и други девойки, и момците. Те „затварят“ хоротои така това е първото сключено хоро след великденските пости, когато не се играят хора.
В някои части на България съществува вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им занесат нещо, затова се извършват и поменални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носят върбови клонки, тамян, вода и царевични стебла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си, след което забождат върбовите клони върху гроба, а с царевичните стебла запалват огън.
„Кумиченето става за здраве и берекет“, разказват старите баби. Става да се запази момата от змея. На някои места пък, ведно с момите кумичат се и момците, като също си избират кръстник момък, но обредът е предимно момински. На Цветница много хора празнуват имен ден. Любим празник е на мнозина, пъстър пролетен празник на цветята и зеленината.
Подготви: Петя Чолакова