До гробищния параклис в Мирково се издига един висок гранитен паметник, отдолу квадратен, нагоре преминаващ в пирамида и завършващ с килнат, сега, железен кръст. С надпис, че е осветен през 1909 г. Голям за мащабите на другите паметници, отвсякъде с надписи, врязани в камъка, още преди време ме заинтригува и се опитах да разчета трудно прочитаемия текст:
20.IX.1909 г.
„Тук почиват костите на… (изброени са 8 имена с годините на раждането им). Те загинаха в полето на труда от братска ръка на буновчани, които в злобата си, че спечелиха мирковчани гората в Скорчина, прибегнаха до отвратително убийство.“
ОТ МИРКОВЧАНИ
МИР НА ПРАХА ИМ! 12.IX.1905 г.
(проф. Дойно Дойнов пише в спомените си, че местността е Телиш).
Из мемоарната книга на буновчанина историк
проф. Дойно Дойнов /1929-2014 г./
„ХОРАТА С КОИТО ЖИВЯХ“
„Дядо Рад – така се казвал бащата на мама, е загинал като войник. Бил затворник и заминал на фронта като доброволец – да изкупи вината си. Съдил го граждански, а после и военен съд. „Защо?“ – питах. „Бил е кмет на селото – казваше мама, сбиват се двете села Буново и Мирково за Телишката дъбова гора кой да я сече, кой да я има и тате яхва коня и само с една пръчка се опитва да ги разтървава“. Изпратил преди това само пъдарите и двамата горски с манлихерите – първите хубави пушки в селото, дано успеят да спрат кръвнината. Не успяват – няколко мирковчани загиват…
…Осъждат дядо Рад на смърт – за назидание! Рашко Маджаров като адвокат и влиятелен човек го спасява с доживотен затвор. Като почва войната (Балканската – б. р.), а това става само година или месеци след окончателната присъда, политическият затворник, както ще кажем сега, подава молба да отиде на фронта – ако умре, да умре като достоен човек и българин.
И пада убит в първия бой. Земляците му, които участвали в това сражение, казвали, че сякаш сам търсил смъртта – да изкупи не толкова свои, колкото чужди грехове. Частици от тези грехове не носеше ли всеки буновчанин, не бе ли това и грехът на дядо?… А гробът му бил на самия бряг на Мраморно море при Галиполи…“
Дойчо ИВАНОВ
Б.а. Този паметник е една значима за селото и региона културно-историческа забележителност. И добре би било Община Мирково да се погрижи за освежаването и открояването му (пък и на други значими паметни знаци на видни мирковчани и събития), да го включи и в новото издание на историята на селото.