Продължение на едно интервю с откровени отговори от кухнята на общинския живот в община Пирдоп. Роли, задачи, приоритети и търсене на възможности. Въпрос не само на гледна точка, но и на желание за развитие, потребности и търсене на истината.
Интервю на кривиците – да си ги кажем и да продължим напред – на ползу жителите на Пирдоп и Душанци. И покрай ежедневните общински неразбории, личните откровения, предпочитания, любими неща, които съставляват една човешка личност. От книгата, която си прочел, до времето, което обичаш и посланията, които искаш да отправиш. За ценностите, семейството и вярата, че има какво да се направи и може да се направи
Отговаря Васил Кафеджиев – председател на ОбС-Пирдоп:
Само с Аурубис ли възникват подобни недоразумения и казуси?
Не. Всъщност, въпроса със зачитането правата на общината, е доста разтегливо понятие, за големия бизнес на територията й. Като пример, може да се даде и друга голяма фирма. Откакто тази фирма работи на пирдопска територия, е декларирала, че е направила инвестиции за милиони левове, но в общината няма предекларирано нищо. За нито един лев. По документите пред НАП са декларирали много милиони евро. Пред общината – нито един лев. А при деклариране на направените инвестиции от фирмите, ще се увеличат и данъците към общината.
А защо и в този случай не заведете дело, за да защитите общинските интереси?
Това бе обсъдено задълбочено от ОбС и ОбА. Съставена е комисия, която да направи необходимите консултации и да предложи решение.
Какво е мнението Ви за политиците – еднодневки? Има ли и в Пирдоп подобни?
По мое мнение има, но съм сигурен, че тук нещата няма да продължат дълго. Обикновено подобни личности не са с много искрени и ясни намерения. Един мандат и всичко свършва. Доколко е изряден, доколко е по закон, доколко е съобразно моралните норми, дали не се възползват от положението си, за да не спазват наредбите, решенията, законите? Като свърши мандата, ще е интересно да се проследи, какво се случва с подобни политически субекти. Предстоят избори догодина и очаквам интересен, предизборен дебат.
Макар и при неизтекъл мандат, някаква равносметка на свършеното можете ли да направите?
Като общински съвет смятам, че си вършим добросъвестно работата и взимаме конструктивни решения. От страна на ОбС и ОбА, винаги има какво още да се желае. ОбС-Пирдоп взима решения, които смея да твърдя, че са добре обосновани и обсъдени. Най-важното е колегиално отношение и уважение в ОбС.
Основното, към което се стремя, е добре да ръководя работата му, за да няма дразги на сесиите, излишни спорове. Следя всичко да е изрядно, да нямаме неправомерно взети решения, да бъдат конструктивни. Мога да кажа, че натрупах много административен опит, който ми помага в ролята ми на председател. Опитът е това, което печеля от тази си дейност. Имам чувството, че съм изкарал курс по дипломация, по протокол (смее се). Смятам, че този опит ще ми бъде полезен и за в бъдеще, за бизнеса, за всичко.
Радвам се, че след пандемията бързо се възстановяваме и реално, всичко се случва както трябва. И заседанията са присъствени, което е ползотворно при вземането на решения. Хората могат да присъстват на сесиите, да задават въпроси, да се включват активно при обсъждане на теми и решения за развитието на общината. Всичко се прави вече по-добре. Ограниченията имаха и положителен ефект – нещата да се осмислят, да се огледат и да се отстрани онова, което пречи на процеса.
Друга тема, която вълнува Средногорието е болницата? Какво е реалното състояние на лечебното заведение?
В болницата, нещата се нормализираха. Интересно е, че ковид-пандемията помогна на МБАЛ-Пирдоп да подобри финансовото си състояние и към момента почти няма задължения. Макар, че тази пандемия ни постави пред много предизвикателства, много трудности и много човешки загуби, заради тази клинична пътека, болницата успя да се стабилизира. С помощта на предприятията и общините се закупи модерна техника за диагностика. Това е особено ценно за жителите, не само на Пирдоп, а и на цялото Средногорие – по отношение на ранната диагностика, лечение и профилактика на заболяванията.
Може да се каже, че има болни, но няма проблеми. Дори мога твърдя, че няма такава болница в България. Гарантирам! За пари, проблеми в болницата, нямат. Имат и перфектен скенер, рентген, всичко е ново. Проблем е единствено, че не признават скенера от Здравната каса и по тази пътека не могат да вземат пари, но могат да го ползват. И още не е намерена формулата, болницата да се признае за регионална.
От три години, директора на болницата, не е информирал ОбС Пирдоп, че имат нужда от пари за каквото и да било. Единствената комуникация, са отчетите, които се предоставят периодично като информация. Преди бяхме в ситуация – дайте пари, защото нямаме ток, дайте пари, за спешен ремонт и т. н. Постоянно вземахме решения за финансиране на нещо. От три години проблемът е решен. Благодарение на предприятията и общините. Регионалното сдружение, което се направи за болницата, най-накрая заработи както трябва.
По същия начин, се реши проблемът и с транспорта. Предстои да решим адекватно и проблема с бездомните животни, с конете и кравите по пътищата, които убиват хора.
Каква е печелившата формула, за да се случат най-накрая нещата?
Формулата за разрешаване проблемите на болницата е това ужасно зло, което ни сполетя, ковида. Дойде пандемията и всички видяха, че трябва да се дават пари в болницата. Иначе, щеше да продължава да бъде пред закриване. Всички осъзнаха, че болничното заведение е много важно за Средногорието. Всяко зло – за добро, е казал народът!
Една болест ни обедини до такава степен, че да разрешим общия здравословен проблем с МБАЛ-Пирдоп?
Категорично да. И вече да сме спокойни, а болницата ни да е перфектна. От длъжник за близо 2 милиона лева, вече не дължи нищо към доставчици. И не натрупва нови задължения. Има и оптимизиране на персонала, което също спомогна. Заработиха лабораториите. С новият супер модерен скенер, нещата станаха още по-добре. Стойността му е над 500 хиляди лева.
Проблемът с бездомните животни как ще разрешите?
Трябва да се направи общ приют – за всички общини. Въпросът е, дали ще могат да си го позволят. Истината е, че приют трябва да се направи и то по най-добрите европейски стандарти. Разрешаването на този проблем е от изключителна важност за всички жители. Проведохме няколко срещи между представители на общините и организации, занимаващи се със защита на животните. Работим по темата.
В Пирдоп има място, където хората да си разхождат кучетата, но стопаните им не осъзнават, че трябва да почистват след домашните си любимци. Те очакват това да прави общината. Все пак е редно сами да поддържат чистотата на това място, но се намират хора, които не осъзнават собствената си отговорност и ангажимент. Няма как общината да го прави вместо стопаните и да чисти след кучетата им. Не е приемливо! Въпрос на възпитание е всеки стопанин да се погрижи и да почисти. Учудвам се, че има граждани , които очакват, че общината ще почиства след всяко куче!
Друг е въпросът, кой ще си заведе кучето там, но това са теми, на които следва да отговорят предложилите го. Следва да има ред и да се носи отговорност, да се налагат глоби, на онези, които не спазват нормите.
Какво се случва с регионалното депо за отпадъци? Защо уж откритите тържествено инсталации не заработиха – компостираща и сепарираща?
Всичко на този обект зависи от Община Златица. Нищо не зависи от нас. Нямаме и сега яснота кога изобщо ще заработят инсталациите. Тепърва ще се търси и оператор. Общината не може да е оператор. Досега трябваше да са направени търговете, да е избрана фирма, която да сепарира отпадъците.
В Пирдоп се осигуриха 300 броя компостери, които да подпомогнат намаляването на генерираните отпадъци, но това няма как да реши основния проблем – със сепарирането и компостирането на по-големите обеми от битови отпадъци, което трябва да се прави на регионалното депо. Основен проблем е, че ние събираме отпадъците си на едно място и след това ги караме на депото да ги разделяме. Затова в Пирдоп въведохме разделно сметосъбиране. Проблем се оказа, че ние дори и да събираме разделно отпадаците, към момента няма с какво да ги извозваме разделно до депото. Там пък отново ги слагат на едно и също място. Това е безсмислено. По-добре да не се ползват контейнерите за разделно сметосъбиране към момента, за да не се счупят и да се продължи по стария начин, защото в създалата се ситуация няма смисъл от разделното сметосъбиране.
Като не се разделят отпадъците, като не се рециклират, депото ще се напълни бързо и отново ще сме изправени пред екологичен проблем. Вместо за 20 години то ще се запълни за 5. Двете системи, не се ползват, но стоейки така, те се амортизират и ръждясват. Има, обаче назначени началници, директори, плащат им се заплати.
Житейският Ви път през учителстването, биологията и химията, и накрая – мебелист, общинар…
След като завършихме със съпругата ми, се установихме в Пирдоп. Тя веднага бе назначена за учител по английски език, но за мен нямаше място. По онова време, бе трудно да станеш учител по биология, по химия. Трябваше учителя преди теб да се пенсионира, за да те вземат на работа.
Започнах да преподавам в техникума по медодобив, имаше и ПУЦ вечерно, където преподавах електротехника и химия. За следващата учебна година се преместих в началното училище – учител по биология и по трудово обучение. Четири години бях учител.
Бяха доста трудни години, с малките учителски заплати. Спомням си, за един рожден ден на дъщеря ни, купихме един уокмен, напазарувахме и едната заплата, я нямаше (смее се). И тогава реших, че така няма как да издържаме семейството. Захванах се с бизнес. За моя радост, успешен.
А как решихте да се захванете с политиката, с обществения живот?
Времената бяха такива, беше дошло време за промяна. Мой приятел, който вече не е сред живите, помагаше на ГЕРБ. Той ми предложи. Мога да кажа, че аз създадох ГЕРБ в Пирдоп. Направих общинската организация в града. Така започнах с политиката. Тогава, в първият мандат на ГЕРБ и Бойко Борисов начело на държавата. Издигнахме кандидатура за кмет на Пирдоп и успяхме да преборим БСП. За първи път се случваше в града! Хората искаха промяна! Друг е въпросът, как се стекоха нещата в последствие. Не искам да съм аз този, който дава оценки и разисква този мандат. Много от нещата, които се случиха, останаха в „кухнята“.
Мога само да обобщя, че за мен е важно не кой къде е роден, а кой какво прави за града, за населеното място в което живее. И мога да кажа, че винаги съм се старал да бъда полезен – и като ротарианец, и като общински съветник и като жител на Пирдоп. По този въпрос има доста дебати, но аз се чувствам много повече жител на този град от много други хора, които са родени тук.
Случвало ми се е често да дойде някой и да каже: “ама как ще позволяваме на еди кой си да казва какво да се прави в Пирдоп, като не е от града”… Толкова е нелепо подобно мислене. За мен наистина е много по-важно какво си направил за града, защото повечето хора, които имат подобни претенции, не са направили каквото и да било за населеното място, за другите, а определят бъдещето на общината.
Инвестирал съм всичките си пари именно тук, в Пирдоп. И понякога ми става смешно, като ми кажат – абе, много правиш, ама не си от тук. Този манталитет, това мислене, не са в полза на Пирдоп. Трябва да сме по-мъдри и мислещи!
Не само материалното е важно, а удовлетворението да бъдеш полезен, независимо от това дали си се родил в Пирдоп, София или в Кюстендил.
В личен план – кое е нещото, което Ви зарежда, което Ви помага да релаксиране?
Семейството, работата, планината. Обикновено, когато имам време, съм някъде из планината. Напоследък нямам много, но истински се зареждам в планината. И пътуванията.
Какво държите на нощното си шкафче?
Нощното си шкафче почти не го виждам, защото лягам и заспивам бързо. Обикновено денят ми е доста ангажиран и изцеждащ, затова лягам по-рано и заспивам .
Последната книга, която прочетохте?
Последните книги, които прочетох са на Нидал Алгафари – „Боже, защо Господ лъже?” и „Аллах, милост нямаш ли?“. Двете наглед са различни, но става въпрос за едно и също нещо. Това лято прочетох и „Глина“. Препоръчвам я!
Любима книга…
Нямам такава. Съпругата ми чете много и тя ми препоръчва книга. По време на почивката чета по една книга задължително. Въпреки, че последно време с телефоните, малко се разсейваме. Информацията там ни залива, уж за малко погледнеш и се отнесеш.
Любимо питие…
Традиционна българска ракия, с традиционна българска салата. Какво друго му трябва на човек!
Мото…
Не се отказвам! Или по-скоро – не се отчайвам!
От нищо!
Непоправим оптимист…
Така съм устроен. Каквото и да дойде, все знам, че ще го реша.
Зодия…
Близнаци!
Обичате ли да се предизвиквате?
В последно време предпочитам да не си го причинявам. Достатъчно ангажименти съм поел и те имат своите предизвикателства.
Липсват ли Ви мебелите?
Не. В момента, в който приключи нещо, повече не ми влияе. Не ми липсва. Продължавам напред.
Семейството сърди ли Ви се, че захващате, приключвате и пак отначало?
Не! Имам подкрепата им за всяко нещо, с което се захващам. Взаимно се допълваме със съпругата ми. Нямаме разногласия по бизнес начинанията, нито заради натовареността ми, нито заради многобройните ми ангажименти.
Как се създава и пази толкова задружно семейство?
Имам късмета, да имам умна жена!
Съветът Ви към читателите – вземете си умна жена?
Категорично, Да! Когато жената е умна, интелигентна, семейството е пълноценно, сплотено, задружно. Няма как да се получи, ако жената не притежава нужните качества, да те разбира, да те подкрепя в моменти, когато се нуждаеш от подкрепа.
Да не се сърди съпругата Ви, че любимите Ви книги не са нейните?
Всичко, което е написала, разбира се, че много ми харесва. Фен съм й! Сега нейни стихотворения бяха публикувани и в „Пирдопската словесница”. Но аз имам привилегията, пръв да чуя написаното и то прочетено от автора, което е много важно – всяко нейно ново стихотворение. Има много хубави нови неща! Ще се радвам да се реши и да издаде и четвърта стихосбирка!
Имахте идея да създадете вестник?
Някога, когато бяхме по-буйни, да. Сега, вече не.
Още един общински мандат?
Вероятността е голяма. Един, може би! Да не се ограничаваме. Още сме млади!
Един неизпълнен все още ангажимент – към съседите, например?
(Смее се). Имам такъв към хората, които са около мене, около бизнеса ми. Не съм забравил за него и работя по въпроса. Да асфалтираме улицата, защото тя е в безобразно състояние. Вярвам, че ще успея да го изпълня до края на този мандат. Времеви хоризонт – една година!
Интервю: Петя Чолакова