Поредицата интервюта с председатели на ОбС продължава. На дневен ред е казаното от Васил Кафеджиев – председател на ОбС-Пирдоп. Общественик с разнородни занимания, който от дълги години е неразделна част от политическия живот в най-голямата средногорска община.
По професия учител, по призвание – предприемач, един от първите смелчаци, дръзнали да се занимават с бизнес след 10-ти ноември, когато демокрацията замени комунизма в България.
С Васил Кафеджиев разговаряме по горещите пирдопски теми – язовир Душанци, МБАЛ-Пирдоп, инфраструктура, общински живот. Покрай тях неминуемо се прокрадват и въпросите от личен характер – за семейството, децата и внуците, хобита, книги и почивки…
Г-н Кафеджиев, макар повечето средногорци да Ви познават лично, може ли с няколко думи да се представите?
Тук съм от 90-та година. Четири години бях учител, след което започнах бизнес. Занимавахме се с обработка на дървесина. След това разширихме бизнеса с изработка на мебели.
Дълги години работихме в завода – тогава Кумерио, или… не си спомням с точност името. Извършвахме и промишлено почистване. Мога да кажа, че изградихме доста сериозен бизнес, съобразно конюктурата, обстоятелствата, времето – работихме в различни посоки. След двадесет години се разделихме със съдружника ми и всеки пое по своя път. Аз продължих със Строителна борса.
Може да се каже, че откакто завършихме и дойдохме със съпругата ми да живеем в Пирдоп, съм се занимавал само с бизнес.
От няколко мандата сте в местната власт – като общински съветник, сега и като председател на ОбС. Хората осъзнават ли ролята на общинския съвет в развитието на общините и правят ли разлика между изпълнителна и законодателна власт?
На национално ниво вероятно повечето хора знаят и правят разлика между властите – законодателна, изпълнителна, правосъдна. Гарантирано обаче, тук, в нашия район повечето хора не знаят каква е функцията на общинските съвети и съветниците съответно. Всички оприличават общинската власт с кмета. Основното, което те не отчитат е, че ОбС е органът, който взима решения, които кмета и общинска администрация следва да изпълняват.
Основен двигател на една община е именно ОбС, чиято роля е основополагаща. Кметът и ОбА внасят предложения, които общинските съветници обсъждат, коригират, надграждат, променят и съответно приемат или отхвърлят. Тези решения следва да бъдат изпълнени от кмета. Затова има и изискване да се правят регулярно отчети – както от кмета, така и от ОбС – за взети и изпълнени решения, програми и т. н.
Може би, тук е мястото да кажа ,че ОбС Пирдоп работи конструктивно и компетентно благодарение на активното участието на всички общински съветници.
Макар и не родом оттук, успяхте да намерите своето място в пирдопския обществен живот. Какво Ви мотивира и как успяхте да преборите прословутия местен шовинизъм?
Не ми беше трудно, защото се разбирам добре с хората. Важното е да се осъзнае, че освен да се грижи за собствения си дом, човек има отговорност да се грижи и за населеното място, в което живее, да бъде с активна гражданска позиция, да допринася за неговото развитие. Това малко хора го осъзнават и затова понякога изпадаме в ситуация да чакат общината да реши всичките им проблеми. Дори да им изчисти пред входната врата.
Аз съм от учредителите на Ротари клуб – Пирдоп, с който направихме много неща за града. Малко хора осъзнават, че Ротари е организация, в която членуват хора, готови финансово да подпомагат редица инициативи в населеното място, в което се намират. Мисията на тази организация е именно такава. Целта е да се насърчава и развива идеала за служба на обществото като основа за достойно начинание, да се насърчават възможностите да бъдеш полезен. И друга основна цел на тази организация, която има своето място в обществения живот на Пирдоп, е да се възпитават високи етически норми в бизнеса и професията, добрата воля, взаимопомощта. А всеки знае, че днес е много важна репутацията на всеки един бизнес. И самото предприемачество, което, ако се развива успешно, създава работни места, плаща данъци, които влизат в местните общински бюджети, подпомага развитието на общината. Затова ежедневно се говори за привличане на инвеститори, но не случайни, а такива с добра репутация, отговорни към местните общности.
Ротарианството в Пирдоп е отличителна черта. Няма го в съседните общини!
При нас е малко по-различно. В Ротари клуб – Пирдоп членуват не само пирдопчани. Може да се каже, че той е средногорски Ротари клуб. Имаме членове от Златица, от Чавдар, от Антон, от Челопеч. Нямаме от Копривщица, но при интерес всеки би могъл да се включи в нашите Ротари дейности и инициативи. Може да се каже, че клубът е регионален.
Това ли е първата Ви крачка в обществените начинания – Ротари?
Първата е в Ротари организацията. В началото бяхме с Цанко Цанов (мир на праха му), Цветан Райков, Иван Иванов, Симо Симов и Стефан Чобанов. С тях поставихме основите на Клуба. Беше през 2005-та. Настоящата година ни е 17-та, откакто сме се учредили. С тях започнахме, но при чартирането на Клуба не всички се включиха. Това ми е първото обществено начинание в Пирдоп. След това станах учредител на пирдопската структура на ПП „ГЕРБ” и бях избран за общински съветник. Два мандата подред съм общински съветник, като този мандат председател на ОбС-Пирдоп.
Човек добре запознат с проблемите на местно ниво и с глас при тяхното разрешаване? Какви са най-наболелите такива в Пирдоп?
Преди да отговоря, ще споделя, че много хора вероятно завиждат, когато изградиш обществена кариера, ако мога така да се изразя. И не осъзнават какви ангажименти и време отнема. По-рано ме попита за шовинизмът. Всъщност, той в началото ми помогна да свърша доста неща, защото не ме познаваха. Не знаят кой съм и не знаят как да реагират.
Не знаят на кой сте човек?
Да. И ми обръщаха внимание. Но в един момент ме опознаха и нещата не се случваха толкова лесно. Това в кръга на шегата, разбира се.
Трудно ли е да се стане общински съветник, ако нямате стабилна рода, роднински връзки?
По принцип да, но съм намерил работеща формула. Когато се явявам на избори прилагам различен подход. Работата в голямата партия е лесна. Например при БСП в Пирдоп – кандидатът има 1000 гласа преднина, твърд електорат, почти е невъзможно да бъде победен. Трябва да стане някаква сериозна грешка, както стана преди години и тогава ГЕРБ победи. Бихме ги, както се казва на жаргон. Подцениха ни.
Смятам, че пробивът ни тогава бе и заради промяната, която настъпи в цялата страна. СДС успя много да промени нещата. Ако бяха останали те, сега щяхме да сме на светлинни години. След Костов – бизнеса движеше две години по инерция и оттам насетне – само назад.
По времето на Костов бизнесът започна да се изгражда. Благодарение на работата ни в големите предприятия започнахме да въвеждаме трудова медицина, да осигуряваме работно облекло, започнахме да инструктираме за безопасен труд. Това никъде не се правеше. Работехме в цяла България, нашите работници ги гледаха учудено – оборудвани, инструктирани, облечени, с лого на фирмата, ръкавици, дрехи… Създадохме работещи бизнеси, вложихме средства и усилия, не сме откраднали нито един лев. Само с работа се изкарваха добри пари. Бяхме купили машините за мебелното производство и две години стояха без да работят. От много работа нямахме време да ги монтираме.
Тогава се създаде реално пирдопският бизнес. И в завода работиха основно местни фирми. Мениджмънта на завода беше от местни хора. В момента почти местни мениджъри в завода няма. Тези, които все още са там, не смеят да се застъпят за местните фирми. Почти не останаха такива.
Много лоша политика на завода спрямо местното население и общините, на чиято територия реално се намират мощностите му…
Много лоша. Скоро предстои изгонване и на малкото останали местни фирми, които работят в завода, което ще е, мога да кажа, пагубно не само за тях, но и за общината, за региона.
Къде се скъса нишката на партньорството за просперитет на района? Защо, вместо да се съобразява с общината, с хората, чуждата фирма изцяло ги изключва, неглижира ги, демонстрира високомерност?
Знаеш къде… Сега има едно нещо, което е много важно – става дума за земята и собствеността, за язовир Душанци…
Много важна тема… Собствеността на язовир Душанци – на земята, на водата, на въздуха дори…
Изключително важна тема. Какво всъщност се случва там е изключително показателно. Аз, кмета Ангел Геров, Тим Курт и представители на неговия управленски екип, Ивайло Георгиев и т. н. проведохме четири много сериозни разговора. Първоначално се тръгна със спиране на делото, като аз изрично настоявах, делото да бъде прекратено! Не спряно, не замразено, а прекратено. Изрично настоях за това.
На поредната среща г-н Тим Курт, който демонстрира, че не разбира добре български, но по мои наблюдения много добре го разбира, или преводачите не му превеждат това, което трябва… Може и преводачката да не се справяше добре… Не знам къде се късаха нещата, но той не можеше да хване тънките моменти. Един вид загубени в превода се оказахме.
Отдохме на следваща среща и в споразумението, което трябваше да подпишем бе записано, че делото се спира за шест месеца. Говорим едно, а се подготвя съвсем друго. Все пак кмета Геров и адвокатите на общината намериха вариант за прекратяване на делото. Засега!
Все пак остава ли язовир Душанци собственост на Община Пирдоп? Отказват ли се „Аурубис България” АД от апетитите си към него?
Последно стана така, че те се осъзнаха, че ще им трябва земя за в бъдеще. Поискаха от община Пирдоп да купят до завода още 200 дка земя, собственост на община Пирдоп. Разви се дълга полемика, която към момента няма да коментирам.
Ще посоча само, че за цялото фаялитно хранилище от “Аурубис” плащат само 10 хиляди лева в Община Пирдоп. За цялото! Това са 110 декара! И те казват, че не било сграда, защото нямало стена и покрив! Моето становище е, че е допуснат съществен пропуск и никой досега не им е потърсил сметка, че не са коректни спрямо общината. Едното разрешително за ползване им е издадено през 2004-та, другото е от 2014-та година. Не са предприети действия за заплащане от страна на „Аурубис” за използвания терен, за промяна на предназначението по реални стойности на земята.
Покойният Росен Илиев – дългогодишен общински съветник казваше, че сме колонизирани от завода. Доколко е бил прав?
По мои наблюдения не само е бил прав. Всъщност, те тотално се подиграват с нас. И тук е ролята на общинския съвет и кмета – да защитят интересите на гражданите.
Защо се докарахме до там – не само да не ни уважават, но и да ни третират като крепостни селяни в демократична европейска държава?
Всичко опира до политика и воля от страна на местната, а и на държавната власт. И смятам, че тук имаме значителни пропуски през годините, но е време нещата да се променят. И случващото се с язовир Душанци е нагледен пример за това.
Фирмата непрекъснато ни убеждава, че е социално отговорна и винаги подпомага местните общности. Доколко това е вярно в този случай?
Нещата са изключително сложни. За години назад ние сме загубили близо 2 милиона лева. Има много неща, които не са както трябва. Например, в конструктивния протокол е констатирано, че водохващането е на 600 м. от фаялитохранилището и то не трябва да работи, а реално хранилището функционира. Всичко това е много тревожно и не кореспондира с публичните изявления на фирмата. Но тук вина имат и държавните контролни органи. Вина има и в общинското ръководство, което някога е подписвало на доверие.
„Аурубис” плаща за 2 000 000 кв. м. площ в община Пирдоп, но така и не става ясно къде са те. Само, че земята в Душанци е една, земята над завода е друга категория, земята под завода друга. При тях всичко е на едно. И те си плащат една и съща сума без да се съобразяват с тези важни детайли. Така са решили. Разбира се, ние ще предприемем действия. Решихме, че следва да сезираме прокуратурата за възникналите конфликти, но тук веднага възниква въпрос – кой е спал и ги е допуснал? ОбС Пирдоп няма да се откаже и ще реши проблема в полза на Община Пирдоп.
Защо срещите за язовир Душанци между общината и завода не са публични, не са пред медии?
Интересен въпрос. Не мога да отговоря защо не са били. Това е решение на фирмата, защото те ги организират и те се случват в предприятието. Всеки един въпрос ние го обсъждаме на сесия на ОбС-Пирдоп. Запознавам колегите и обществото с резултатите от тези срещи. Вероятно, по-удачно е всички срещи между предприятието, кмета и ОбС да се случват публично, но не аз ги организирам. Винаги, когато ме покани кмета да участвам в такива срещи, уведомявам колегите от ОбС-Пирдоп. Те знаят за тях и за тяхното естество. Запознавам ги и с обсъжданите теми, с договореностите, до които се е стигнало, било то обещания, поети ангажименти и прочие.
Всички неуредени въпроси със завода могат да се разрешат единствено чрез завеждане на дела. Не става с писма. Пращаш им писмо, те го получават, минава някакво време, няма никакво решение. Единствено в процеса на делото могат да излязат наяве всички обстоятелства и факти.
Тази година са обявили подобрения за 2 милиона лева, например. Да видим в общината какво са декларирали като подобрения. Нула. Следващата година по същия начин. Обявили подобрения за 10 милиона. Какво има в общината? Нула. Затова най-удачното за община Пирдоп е да заведе дело. То може да бъде заведено само от кмета на общината и е в неговите правомощия. Ние, като общински съвет, можем да съдействаме, но нямаме правомощия да завеждаме дела.
Висящ казус, който следва да се разреши…
Надявам се в наша полза. Въпрос на време и воля. Все пак става дума за интересите на общината и на нейните жители. Но отново искам да подчертая, че докато аз съм съветник в ОбС-Пирдоп, няма да се съглася да се продава общинска земя на завода. Относно делото за язовир Душанци – сегашното дело е прекратено, но винаги могат да заведат ново дело. Ще продължа да търся начини да защитим интересите на община Пирдоп и по отношение на земята в пирдопското землище, не само в Душанци. За земята, която използва завода и за която не се плаща реално дължимото, също да бъде платено!
(следва)
Интервю на: Петя Чолакова