Големи са празниците на 4, 5 и 6-ти декември. За тези дни народът шеговито казва: “Варвара вари, Сава пече, а Никола яде”.
Света Варвара се почита както в православната, така и в католическата църква на 4-ти декември. В православието Св. Варвара се смята за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и пречистят. В Полша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите. Из българските земи св. Варвара се възприема за покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
В Западна България на празника на Варвара деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка.
В българските предания най-често Варвара е представена като светица – покровителка на шарката, затова ѝ викали и Баба Шарка. Българинът смята, че тя е сестра на Сава, а неин брат е св. Никола, чиито празник се отбелязва на 6 декември. Денят на Варвара се наричал и Варварица, Варвардан.
В кюстендилско има запазен обичай по къщите да ходят моми варварки и да поздравяват стопаните за празника. Млади момичета, пременени в празничните си носии, обикалят селските домове. Носят торбички, в които прибират получените дарове. Девойките пеят обредни песни, благославят за здраве и плодородие. Домакините ги посрещат с радост и щедро им дават сушени плодове, орехи и пр. На същия ден жените месят пресни питки – т.е. безквасен хляб. Такива питки се правят само при определени случаи – раждане на дете, Бъдни вечер, както и за предпазване от някои болести. Питките на света Варвара са наречени за здраве – преди всичко на децата, но и на цялата челяд и на добитъка.
Не се яде лютиво, не се вари боб и леща (лещанка е народното название на шарката). За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица (наричана някъде и къпана питка, блага пита, тентурка), за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата.
В странджанско се прави първата кадена вечеря, наречена още първата „кадилка“. Обредният хляб някъде наричат харман, другаде кукла и кошара. Върху хляба се пали дълга, завита на кълбо варварска свещ, която ще се запалва и през следващите две кадени вечери – срещу Коледа и срещу Сурва, и после се пазела през цялата година. Ако през пролетта и лятото гърми или вали градушка, жените изнасяли варварската свещ навън и я запалвали с вярата, че стихията ще отмине по-бързо.
Докато се кади празничната вечеря децата дърпат кърпата с хляба и вареното жито. Стопанката ги пита: „Какво сурвате?, а те отвръщат: „Сурваме купните на нивата и берекета!“, като това се прави три пъти. Целта на ритуалът е да се осигури плодородие през идващата година. После децата лягат едно до друго, обърнати в една и съща посока, за да полягат житата под тежестта на зърното. Накрая стопанката вдига високо хляба, за да пораснат високи посевите. Разчупва го на две и нарича: „Догодина нашето жито и нашата царевица да станат най-високи!“. В огнището на някои места горели голям пън, чиято пепел запазвали и с нея ръсели нивите и градините, за да дават повече реколта. През деня на огнището не се слагали почернели котлета и съдове, за да не почернеят посевите.
Има запазен и още един ритуал, който се извършвал на Варваринден. В утрото на Варвара стопаните пръскали царевични зърна на двора и ги ограждали с въже. Това те правели, за да не се пръскат и губят кокошките по чуждите дворове. Следели и за първия гостенин. Ако е жена, то през годината ще се излюпят повече кокошки. Това „полазване“ на Варваринден е характерно за по-голямата част от българските земи.
На 5-ти декември се празнува Савинден, наречен от християнските канони на Свети Сава, а в народната памет останал с по-древните си корени и възприеман в женски образ – Света Сава, сестра на Света Варвара и Свети Никола. Викат му още Савовден. Започват традиционните пости. От двете сестри Варвара и Сава, Сава била по-добрата – винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите.
И денят на света Сава се тачи за предпазване от шарка и други болести. Една народна поговорка казва, че “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява”. И в деня на Сава се почита Баба Шарка. Жените намазват челцата на децата си с мед, за да не боледуват от „госкята“ (шарка), която табуирано наричат „баба Писанка”, още „Цветето“.
На Савинден традицията повелява да се пържат мекици. Те се приготвят от бяло брашно, смляно от последната житна реколта, прясно налята вода и мая. Тестото се измесва по-меко и се оставя да втаса. След това се премесва няколко пъти и от него се правят мекици, които се пържат в слънчогледово олио. Поднасят се с пудра захар или мед. Раздават се на роднини и съседи, с пожелание за благополучие и късмет.
Православната църква чества паметта на свети Сава Освещени, който става известен със способностите си да укротява дивите зверове, да предизвиква с молитвите си дъжд и да изцелява болните. вети Сава напуска този свят през 532 г., на 94-годишна възраст. Нетленните му мощи са положени в основания от него манастир на територията на Западния бряг на река Йордан в Юдейската пустиня, в долината Кедрон, който днес носи неговото име („Св. Сава“/“Мар Саба“) и е под юрисдикцията на Йерусалимската патриаршия. И в момента той е действащ гръцки мъжки манастир.
Народната вяра повелява на Савинден да не се работи, като забраната е пълна. На този ден да се работи се смятало за грях. Празникът е бил използван от знахарите за лечение и за правене на заклинания на дома срещу крадци. Смята се, че в този ден рискът човек да стане жертва на мошеници и измамници силно се повишава. От стари времена се вярва, че на Савинден бременните жени не бива да си мият главата, иначе децата им ще са със слаба памет. В някои места честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Обредните практики на Савинден са сходни като тези за св. Варвара, защото двете сестри подготвят всичко за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава” – казва народната приказка. В друг вариант звучи така: „Варвара върви, Сава стои, Никола обира празниците“.
В някои селища на Североизточна България трите поредни дни на светците Варвара, Сава и Никола се почитат като Вълчи празници. Среща се и вярването, че Варвара и Сава са два куци вълка, които вървят накрая на глутницата. В други райони пък приемат Варвара и Сава за две сестри. Първата „заварява“ болестите, а втората ги „разсява“ – т.е. разпръсква ги. Затова Сава се смята за по-опасната от двете. Съвсем противоположно е друго разпространено вярване. Според него Варвара е по-лошата от двете, ходи и пуска ледени зърна по нивите и хората. По-малката и по-блага Сава върви след нея и я моли да ги пощади. Света Сава народът ни свързва и с плодовитостта.
Света Сава помага на яловите булки да имат деца. Съществува поверие, че хляб, омесен на този ден по определен начин ще донесе рожба на жените, които не могат да имат деца. Обредният хляб се замесвал в присъствие на най-възрастната жена от семейството. Невестата започвала да пресява брашното, но с обърнато наопаки сито, а бабата й казвала: Обърни ситото, за да ти се обърне коремът!.
Пети декември (Свети Сава) наистина минавал под знака на следващия ден – Никулден, един от най-големите църковни и народни празници. Тогава се приготвяли част от блюдата за никулденската трапеза.
Никулденската обредност е богата и посветена на Свети Никола, на който при делбата се паднали „води и бродове, мътни води със дълбоки морета, паднало му се по вода да ходи, по водите кораби да кара, по морете ветрове да спира„. Затова Никулден е познат и като Морски свети Никола, а народната представа за светеца е като свръхестествен юнак, който има криле, лети над морето и спасява кораби и моряци, изпаднали в беда. Тази народна представа и обредността на никулския празник подсказва, че образа на Свети Никола е заместил свръхестествено мистично същество, на което са отдавали чест едно време дедите ни.
Народната вяра посочва, че Свети Никола е повелител на зимните студове, на морските стихии. Той пускал ледените ветрове, разлюлявал морето и потапял кораби и лодки. В образът му личат следи от култа към Посейдон (Po-se-dao – микенски) – вторият син на Кронос и Рея, бог на моретата, брат на Зевс, Хера, Деметра, Хадес и Хестия.
Стопанките задължително приготвят празнично ястие от риба, наричано рибник – най-често шаран, пълнен с булгур, ориз, лук, орехи и стафиди, увит и печен в тесто. Затова празника е наричан още Рибни св. Никола, Рибена черква.
В Северна България Варвара, Сава и Никулден се посвещавали на семейно-родовите служби – тогава се колят курбаните за новопостроени къщи.
Подготви: Петя Чолакова
Използвани източници:
„Жива старина“ – Димитър Маринов
„Български традиционни празници и обичаи“ – Валентина Шарланова