4, 5 и 6 декември в народните вярвания са дните, с които начеват коледните празници. Обединени са трите важни празника, които бележат поврата от есен към зима през декември – месеца, в който като броеница са нанизани едни от най-пъстрите празници през годината.
4-ти декември българите от едно време са определили като ден на Варвара, черковен празник: Св. великомъченица Варвара, която била от знатен род. Месят се пресни питки, мажат се с мед или рачел (маджун), излизат на пътя и ги раздават на приходящите. Всеки се прекръсти и отчупи залчец с благословия: „Да дава господ живот и здраве вам, на челяд, на добитък и на всички“.
5-ти декември е Савинден. В църковният календар е Свети Сава Освещени, посветил в края на живота си множество манастири и болници. В българският народен календар Сава се възприема като жена, сестра на Варвара и на Свети Никола. Смята се, че Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Свети Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава меси (пече), Никола иде с голямата лъжица и гости гощава“.
В някои български предания Сава е представен като светец – покровител на чумата. Българинът е смятал, че той е брат на Варвара и на Свети Никола, чиито празник е отбелязвал ден по късно – на 6 декември. В някои места честват празника на Свети Сава – покровител на вълците (вълчи пастир). Обредните практики са сходни като тези за Света Варвара, защото всичко се подготвя за деня на брат им Никола.
Сава е свързан и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома. Жената, която искала дете правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема“. Предците ни изпитвали страхопочитание към Свети Сава защото вярвали, че „засява“ болестите по хората, от там идва и израза „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява.“
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен. На някои места има обичай да се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. Друга традиция е да се празнува за сечено и порязано, на този ден никой не трябва да пипа остри предмети, за да не се порязва никой вкъщи през идната година.
Като типично женски празници, Варвара и Сава са изпъстрени с различни момински гадания. В ранното утро на Света Варвара, още преди изгрев слънце, девойките от Хасковско се надпреварвали помежду си коя първа ще раздаде своята погача из махалата. Според местното поверие онази от тях, която успее да стори това най-напред, ще се омъжи първа през годината. На Свети Сава девойките ставали рано и започвали да пресяват брашно, като държали ситото обратно. Тогава между баби и внучки се провеждал следния диалог:
– Не така, чедо, обърни ситото! Че то, иначе кой ще те научи?
– Свекървата, – отговаряла девойката.
– Дай Боже да бъде по -добра от мен! – благославяла бабата.
Това обредно магическо действие трябвало да помогне на момичето да се изпълни желанието му и не само да се задоми скоро, но и да влезе в добро и заможно семейство, да случи на добра свекърва.
Също толкова разпространено е и вярването, че Свети Сава е мъж, покровител на вълците. Според други представи, Сава и Варвара са куци вълци, които вървят в края на глутницата. Нека припомним, че месец по-рано, около Архангеловден, във фолклорния календар са разположени т.нар. Вълчи празници, съпроводени с предпазващи ритуали и обредни практики. В деня на Свети Сава се почита и духа-покровител на дома. Може би най-разпространена е легендата, според която добрият брат Сава винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата – Сава и Варвара, подготвят най-големия празник през декември – деня на Свети Николай Чудотворец.
На 5-ти декември имен ден празнуват: Елисавета, Савина, Съби, Събина, Слав, Слави, Славка, Владислав, Владислава, Венцислав, Венцислава, Десислав, Десислава, Сабина, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Славчо, Станислав и Станислава.
По материали от Интернет