Ноември е. Отново. Есен, листа, димитровчета, аромат на огнище. Месецът, започващ с Деня на будителите. Онези, книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията ни и нейния морал.
Макар и изпълнени със съвременен песимизъм, обръщайки се назад и вглеждайки се в миналото ни, виждам много примери за хора, дръзнали да подбуждат и събуждат, да бранят и подкрепят, да рискуват и жертват себе си в името на отечество, родина, народ. Паисий Хилендарски с любов написал “Историята СлавноБългарска”, Георги Раковски, дръзнал да създаде Първата българска легия и да открие за всеки, който иска да чете и види непреходността на българските корени, бит и обичаи. Васил Левски и Христо Ботев, отдали живота си в името на Свободата. Българската. Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Вазов, Петко Р. Славейков и много други достойни българи, прозряли, че бъдеще можем да имаме, само ако извоюваме настоящето си, бъдем единни и всеотдайни в името на нещо свято, нещо общо, нещо стойностно, каквото е съхранението на езика български, българското образование, българските традиции и българската свободна воля. Народе????
Сред именитите български просветители и будители, пред които в един ден от поредното лето Господне се сещаме да сведем глави, се нарежда и копривщенина Ненчо Палавеев. Хаджи Ненчо – един от най-богатите българи на всички времена. И не само от най-богатите, но и най-щедрия, най-отдадения на своята Копривщица и своята България.
Думите, които най-точно определят феноменалният Хаджи Ненчо са прозорливост, милосърдие и прорицание, защото освен за читалища, училища, черкви, Ненчо Палавеев се грижи и за страдащите, болните, бедните свои сънародници; за образоването на бъдещото българско поколение, имайки едно простичко съкровено желание – да остане в паметта на хората неговото име и примера за благородното му дело.
Дали благодетелят се е страхувал от неблагодарността на поколенията, помнейки добре пророческите слова на мъдрия библейски цар Соломон: “И с времето ще се забрави името ни, и никой няма да си спомня за делата ни, и животът ни ще премине като следа от облак, и ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето и отежняла от топлината му”?
Хаджи Ненчо Палавеев е от онези българи, каквито днес все по-рядко се срещат, ако изобщо ги има. Благодарение на неговата енергия и на неговия търговски дух, благодарение на опитността му и познанието на езици (български, гръцки, арабски, турски, руски, италиански, бухарски), той лека-полека успява да завърже търговски отношения в Египет, Арабия, Судан и дори с Англия.
Началото на неговата благотворителна дейност е положено през 1884 г., следвайки примера на баща си Хаджи Дончо Палавеев, като първите средства младия копривщенски меценат дарява на храма “Успение Богородично” в родния си град. Чрез неговото подпомагане до черквата е построено здание на стойност 2200 лева по тогавашни цени – със салон за епитропите, свещарница и кръщелница. През 1902 г. изпраща от Кайро 3200 лева за построяването на параклис “Св. Архангел” в двора на старите копривщенски гробища.
Хаджи Ненчо Палавеев дарява средства за множество читалища, за гората – зеленото богатство на Копривщица, за бедни, болни и инвалиди, но безспорно едно от най-големите като финансов израз и обществена значимост дарения на копривщенина си остава създаването на копривщенската полукласическа гимназия за изучаване на модерни езици. “Да не знаеш чужд език, това значи да си сляп и ням. Чуждият език е паспорт, с който можеш да отидеш навсякъде”. Такава е философията на щедрия по душа човек, остарял и побелял по чужди земи, видял много свят и помъдрял, поучавайки се от суровите уроци на живота.
“Благотворителността не е само акт на хуманност и на патриотическо чувство. Благотворителността всякога е била знак и за едно по-високо обществено, гражданско възпитание…” – това са думите на народния представител Адам Нейчев по повод даренията, които прави Хаджи Ненчо Палавеев. Висока оценка на родолюбивото му дело дава и министър Стоян Костурков, който отбелязва в Златната книга на дарителите на народната просвета: “аз не видех по-големо по сума дарение, от това, което е направил хаджи Ненчо Дончов Палавеев”. За щедрата си благотворителна дейност на 14.02.1896 г. той е награден от българския княз Фердинанд І с народен орден за граждански заслуги ІV степен.
Ето част от по-известните негови дарения:
– 1 200 000 лв. за построяването на сграда на читалището в Копривцища;
– 850 000 лв. за построяването на каменна камбанария на черквата “Свети Никола” в Копривщица;
– 1 500 000 лв. за построяване на паметник – костница на Априлци в Копривщица;
– 5 000 лв. за безплатна ученическа трапезария;
– 100 000 лв. за водоснабдяването на Копривщица;
– 2 000 лв. за читалището в Пирдоп;
– 2 000 лв. за построяване на хижа “Паскал” в Пирдоп;
– 100 000 лв. за построяване на читалищната сграда в Златица;
– 44 890 лв. за дрехи на дружество “Средногорски юнак”;
– 7000 лв. за дружеството на инвалидите, вдовиците и сираците;
– 19 740 лв. за подпомагане на вдовиците и инвалидите от войните;
– 100 000 лв. за читалище в с. Айваджик (Дюлево) и други.
Дали можем днес да се похвалим с подобни благодеятели и спомоществуватели, с хора, чиито сърца са широко отворени към ближните и родени за благородни дела, пазители на книжовността!? Едва ли! И днес има достатъчно хора с големи финансови възможности, но почти няма хора с големи милостиви сърца, милеещи за българското, българщината и грамотността. А без грамотност, без книжнина слепи са народите, слепи сме и всички ние, заровили носове в мобилните си телефони, ровещи из сайтове за дрешки и фолк-изпълнения.
Хаджи Ненчо Палавеев е имал една едничка воля на дарител, отделяйки пари за построяването на читалището в Златица. То да носи неговото име. Изпълнихме ли волята на дарителя в Златица? Естествено, че не. В Златица, която допусна да бъде ограбено училището, не зачитат волята на онези, положили основата на просветата и спонсорирали читалищната дейност. То и читалището потъна в тъмнина – не само духовна, а и физическа. Заради едно некомпетентно, некадърно управление, което като бич Божи се стовари върху златичани. Дали е защото не спазваме и не ценим заветите на предците си? Кой знае!
Петя ЧОЛАКОВА