На Благовец се хващаме за зеленото и посрещаме с медени питки самодивите! Това е последният от мартенските празници и е много почитан от българите.
Православната християнска църква на 25-ти март отбелязва Благовещение – празнува в чест на благата вест, която свети Архангел Гавраил донесъл на Дева Мария, че тя е избрана да зачене с Божията помощ и да роди Спасителя на света.
Легендата разправя, че Богородица откъснала босилек, помирисала го и станало чудото: явил ѝ се Архангел и ѝ споделил, че с този си акт тя е заченала и ѝ било отредено да износи плод – богочовек… Богородица е станала блажена.
Според Георги Велев: „Благовец е важен хармонизиращ българина пункт с творческия цикъл на първоелементите (вода, огън, земя, въздух, дърво), както и със силите на макрокосмоса в годишния цикъл на Ки. Пълното съвпадение на почти всички категории на първоелемента ЗЕМЯ от „Наредба на категориите”, заедно с техните термини, с духа на вярванията и обредните действия на този наш народен празник, е необратимо доказателство за тяхната пълна първична идентичност. След момента на БЛАГОВЕЦ, след пролетното равновесие на ин и ян в ки, започва превесът на активността на положителния ян и жизнеността на отрицателната ин над ин активността и ян жизнеността в годишния цикъл на първичната вечна енергия”.
Да се разшетаме по българската народна вяра и народни обичаи:
В някои краища на българските земи наричат Благовец „Половин Великден”, голям празник, на който „дори птичка гнездо не вие”! В други – Благоец, Благовещене, Благощене, Благостене. Още Куковден, Люшканица Мошканица, Дукърс.
Главен елемент в обичаите е огънят с неговото очистително действие – палят се огньове за прескачане като на Първи март и Сирни Заговезни, като някъде викат: Бежте, змии и гущери, че ви огън гори! На всички мартенски празници огънят присъства, т. е. в определен календарен момент, който съвпада с прехода от зима към пролет и с началото на пролетта.
Народното вярване утвърждава, че тоя ден дохожда кукувицата от през морето заедно с лястовицата и известявала благата вест, че зимата си е отишла вече и лятото приближило. На Благовец се завръщат и самодивите от своите крайсветни жилища, и започват да играят на своите хорища. Носят им в дар питки, намазани с мед.
За да се посрещне лятото и лятната топлина, срещу Благовец едно време се измитали всички дворове и събраната смет се запалвала да изгори, та да бъде чисто и прочистено за Благовец. Измитат се и овощните градини, цветята. „Дордето огънят гори“ – го прескачали и си „пърлели краката”, за да бягат змиите и гущерите надалеч от домовете и да не хапят хората.
На Благовец излизали змиите и, за да не дохождат в домовете и дворовете, запалвали парцали и „пърлели” из двора, като наричали:
Ево! Азе, като съм в доле, Ти да си в поле.
Като съм в поле, Ти да си в доле.
Някъсе палели метла и с нея обикаляли двора, викайки: Бягайте, змии и гущери, ще дойде Благощене!
Предпазвали двора и къщата от змии, и като дрънкали с машите и огрибката или с друго нещо, което издава силен звук при удряне, наричайки:
Чун, чун, чун, бежте, змии и гущери, че иде Благовещене!
Или
Бягайте, мишки, смоци, змии, Нек ни дойде благо жито!
Плашели змиите и гущерите и с идването на щъркелите, или с дели Марко с топуза.
На Благовец едно време ходели моми, които се момеят, по къщите и пеели благовешки песни. В тези песни се пее за кукувицата и какви вести е донесла. Кукувицата вестява, че са дошли самодивите и самовилите, и други разни дихания.
Момите, като чуят гласа на кукувицата, връзват възел на кърпата си; тоя възел носят три дни и после го отвързват и гледат какво има в него – гадаят дали ще се оженят през годината. Гледат на кое клонче е стъпила кукувицата, откършват го и го носят със себе си; вярва се, че избраника ще я поиска скоро. Завързаните с възел кърпи, хвърляли по избраника си (по либето) – за да го омагьосат, да им е „в кърпа вързан”.
Като наближи Благовец, всеки гледа да е сит, та да чуе кукувицата сит и да има пари в кесията си. Който чуе кукувицата сит и с пълна кесия, през годината ще бъде всякога сит и кесията му ще бъде пълна.
На Благовец се отварят кошерите и се пускат пчелите да събират благ (сладък) мед. В Странджа носят босилек в черквата и като го опее свещеник, го запазват за лек срещу главоболие и се кичат с него за здраве. В Пловдивско бабите слагат под прага на къщата малки кравайчета, дар за митичната змия чуварка, пазител на дома от злини.
Вярва се, че на Благовец всяка рана заздравява бързо. Затова, „за да не ги боли”, пробиват ушите на момиченцата за обици, дамгосват и правят резки по ушите на агнета и ярета за разпознаване. Садят се овошки, за да дават сладки плодове.
На трапезата има риба (рибник – пълнена риба с ориз или балгур), омесва се „шарена питка”, приготвя се лучник (чушник). По традиция на Благовец всеки трябва „да се хване за зеленото”, т. е. да хапне коприва, киселец, лапад – „за нова кръв”.
Срещу Благовец иманярите търсят заровени пари, защото се вярвало, че сега свети огън, където има заровено имане, защото парите „се привявали, преброявали”.
Подготви: Петя Чолакова
По информация на: Димитър Маринов, Георг Краев, Георги Велев, Валентина Шарланова, Речник на духовната култура на българите