На 22-ри март посрещаме празнично Първа пролет! Онази, дългоочакваната, къдрокосата, с белоснежни цветчета в косите! А всъщност, астрономическата пролет настъпи на 20-ти март – пролетното равноденствие, което отваря нова страница. Настъпва време за надежда и промяна.
Именно днес се нуждаем най-много от надежда и промяна. Предвид извънредното положение и смъртоносния коронавирус. Но, българинът знае как да оцелява, знае как да омилостивява природата, знае как да я тачи. Или поне е знаел! Едно време…
Особено важен пролетен ден е 25-ти март – Благовец, или още Благоец, Благовещение, Благощение, Благостене.
Фолклорната традиция е установила цяла поредица от действия на този магически ден, споделят специалистите-етнографи. Но преди всичко е необходимо да сте в добро настроение. Защото както ви “закука кукувица” на 25 март, така ще ви върви през цялата година.
По черковните разчети на 25-ти март Свети Архангел Гавраил съобщил на пресветата Дева Мария благата вест, че тя е удостоена “да зачене от св. Духа и да роди спасителя на света” – разказва Димитър Маринов в “Народна вяра и религиозни народни обичаи”.
В християнската традиция съобщаването на тази блага вест се почита от IV век. До установяване на социалистическото управление, което налага атеизма, у нас на Благовещение се е чествал и Денят на майката. За това има многобройни свидетелства в архивите на периодичния печат, в мемоарната литература. Корените на народния Благовец се губят далече назад във времето – в предхристиянската епоха и езическата обредност, съхранена и обогатявана през годините. Разположен съвсем близо до астрономическото настъпване на пролетта, той обединява различни ритуали, предназначени за посрещането на новото начало.
Благовещение винаги се пада по време на Великите пости и затова на трапезата е разрешено да се поднесе риба. Във фолклорния празник рибата също присъства. Поверието гласи, че всеки трябва да хапне от празничното блюдо, а след това да почисти зъбите си с рибена кост – това носи здраве и късмет. Дори най-бедните, които не можели да осигурят риба за празника, гледали да имат поне някоя стара кост, за да „почешкат“ зъбите си.
Димитър Маринов разказва още:
“Според народното вярване змиите излизали из своите зимовища, а те са се прибирали тамо някъде в пещери при своя цар. Тоя ден се връщали из своите крайсветни жилища и самодивите и самовилите. Тоя ден са идели и различните други дихания.
За да се посрещне лятото и лятната топлина, срещу Благовец измитат всички дворове и боклуците трябва да се запалят да изгорят, та да бъде чисто и прочистено за Благовец. В Панагюрище измитат и дворовете, и овощните градини, и цветята…
В с. Тодьовци всички в къщи зимат запалени парцали от конопено платно, и то от риза, и си пърлят краката. Туй правят, та през лятото да не ги хапе змия. Тоя ден излизат змиите; да не дохождат в двора или в къщи, защото много лошо предвещава – охраняват къщата чрез един обред. Обредът се състои в това: ще се земе един парцал (Медвен) и с тоя запален парцал ще обикалят двора, като наричат:
Ево! азе, като съм в доле, Ти да си в поле.
Като съм в поле. Ти да си доле.
Това правят сутрин пред зори.
В други села предпазват двора и къщата от змии и гущери чрез дрънкане на машите с огрибката или с друго нещо. Другаде пък плашат змиите и гущерите с щъркелите, понеже те се хранят с тях”.
Във Велес щом чуят кукувицата, отиват на полето и там хапват малко хляб, за да не ги пробие кукувицата. Когато наближи Благовец, всеки гледа да бъде сит, та да чуе кукувицата сит и да има пари в кесията си. На този ден се отварят и кошерите и се пускат пчелите да хвърчат. Друго поверие е, че на Благовец трябва да разполагате с пари в брой и кост от риба.
Освен описаните, има още няколко обичая, между които най-важният е ходенето на моми по къщите да пеят благовешки песни. В тези песни се споменава кукувицата и какви вести е донесла. Кукувицата вестява, че са дошли самодивите и самовилите.
За важният момент в народната ни представа – завръщането на самодивите в света на хората на 25-ти март, разказва д-р Георги Мишев:
“На 25-ти март в нашия свят се завръщат самодивите и тъй като те са били извикани като лечителки, като помощ при болести, може би сега е време да се сетим отново за тях. Тези господарки на дивото, владетелки на горските дъбрави и ромона на изворите, са любителки на самотата и отделечеността, затова хората са ги почитали по определен начин, уважавайки местата, на които те обичат да играят своите магически хора.
Посрещането на самодивите може да бъде изразено чрез малък жертвен обред – оставяне някъде навън под дърво или на дувар на малко хлебче, намазано с мед с кратка молитва към тях:
“Мили сестри, благи майки, сладки и медени да сте, земята на шир и длъж да бродите, на нас здраве и живот да носите!”
Хлебчето се оставя да го изядат птици или животни. Бъдете здрави и нека Господарките на дивото бъдат благи и медени към Вас, да Ви носят здраве и благополучие!”, пожелава д-р Мишев на всички!
Благовещение! Благовец! Пролет! Самодиви!
Събужда се природата и слънцето все по-често се усмихва! Земята намята пъстра премяна и ни подарява своята красота. Или както споделя едно малко момиченце, отправяйки своята благодарност към Господ: “Святи Боже, цветята са ти се получили по-добре от хората”. И е Истина!
Подготви: Петя Чолакова