Баба Марта шета из село Душанци и раздава усукани мартеници. Ръчно изработени с втъкана специална магия. Магия за здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Бяла и червена предени нишки, образуват едно цяло. Бяло за чистота, невинност и радост, червено за жизненост, здраве и любовен огън.
Осъмна Средногорието украсено в невинно бяло и любовно червено. Усмихват се хората, ей така. Хубаво им е на душата… Гордо им е като снежния Балкан и широко като Златишката котловина…
1-ви март е – един от най-личните български празници. Нарекли сме си го чисто български – свещен и магичен.Самодеен и самобитен, олицетворяващ и осмислящ. Закичен и закачлив…
Разказва Марта легенда за ханове и сестринска обич. Нашепва приказка за двата свята, вплетени в едно… И за природните сили, пред които се прекланя българина от време оно… Тракийско ли, прабългарско ли, отколешно… Все наше е било и все наше да бъде!
От българско по българско…
От български по-български празник е първи март, вплетен и запазен в ритуали, неизчезнали и до днес… А баба Марта тази година добре изтупа юргана и зави Средногорието с пухкава снежна завивка… Притисна го нежно в майчина прегръдка, залюля го и отново слънчево се усмихна! Поруменя земята, обагри се с обич и веселие.
И в Челопеч се разшета старицата, раздаде мартениците и нарече за здраве и берекет. Детските градини в цялото Средногорие радушно я посрещнаха и всяко дете получи своя амулет за здраве, любов и късмет.
* * *
Георги Мишев разказва в книгата си „Антични следи и магически обреди от българските земи” за тайнството и магията на първомартенските обреди:
„След отминаването на студените зимни месеци, българският народ отбелязва настъпването на пролетта. Вероятно още в тракийска древност се е оформил обредният празничен цикъл, който започва на първи март… Посветен е на посрещането на митичната господарка на месеца, наричана Баба Марта от българите и Баба Докия от румънците. Възможно е нейната старост като житейски празник да отразява връзката с края на зимата, но в българската народна вяра Баба Марта се свързва и с идеята за дарителката на предстоящата пролет, която трябва да бъде омилостивена и благоразположена”…
* * *
„…Удивена съм как мирогледното осмисляне на съществуването като магическо единство и цялост на двата свята – земния и небесния, се е предавало векове наред по нашите земи”, описва своите хипотези Ивинела Самуилова в книгата си „Бабо, разкажи ми спомен”.
„В единството на белия и червения цвят в пресуканите два конеца на мартеницата е съхранен един от истински живите съвременни символи, запазени от 7000 години, изразяващи единството на двойната същност на Богинята майка, разбирана като същество-свят, което съдържа вътре в себе си всичко и всички, неразделността на „божественото” от „човешкото” .
В тетрадката си записвам:
„Пресуканият конец на мартеницата е един от символите на Великата майка, на нейната двойнственост и на връзката между материалното и нематериалното в живота. В народната традиция има подчертано изискване червеният и белият конец на мартеницата, изпредени надясно, да се пресукват наляво. Така в резултат се получава движение наляво, което е равностойно на движение отдолу нагоре, т.е. от човешкия към божествения свят. Марта носи също и едно от предполагаемите имена на Богинята – Мара, чието движение е свързано със змия и път. Това се потвърждава и от змийската форма на обредния първомартенски хляб, запазен в българската традиция.”
(Из “Бабо, разкажи ми спомен” от Ивинела Самуилова)
***
Има теория и, че Март е божество с над 2000 възраст на територията на Европа. Март царства около планината Хем, домът му е Хемус планина. На 1-ви март римляните са чествали Март /Марс/ и Нова година със специални ритуали – feriae Matris. Това е било началото на новата година – мартеницата символизира именно това – началото на нов живот в природата.
***
Във Веда Словена мартеницата се нарича Маринка, като се смята, че името Марин /Мартин/ идва от бог Март / Марс:
Вързала му стара майка, вързала му на роката
вързала му белу сукну, белу сукну и царвену
белу сукну маринка, сега гу веке утварзала…
***
Мартенската митология е изплетена с два здрави вълнени конеца – бял и червен. Запечатана е и в народната ни памет.
Не случайно 1-ви март е и ден на самодейците, на деятелите, които даряват на всички ни своите таланти и умения, които най-ревностно съхраняват обичаите и ритуалите ни, предавайки ги на поколенията.
Честит празник на всички!
